Нищо лично няма К. Петков за РС Македония - само бизнес
Първият водач на страната Румен Радев поправи в точния момент втория водач Кирил Петков, преди България да поеме неправилен курс към районен съд Македония.
От изказванията на премиера Петков по македонския въпрос до момента личеше, че познанията му се свеждат до транспортната сфера. Смяташе за неловко да лети до Скопие през Виена и го повтаряше неведнъж. Беше се амбицирал да отвори директна въздушна линия София-Скопие, която безспорно би представлявала транспортно улеснение, само че не си даваше сметка дали щеше да се усеща комфортно, в случай че на идване в македонската столица го чакаха графити по стените с надпис " Умрете, бугари! " Там щяха да го вразумят, че не всичко, което хвърчи, се яде.
За негов шанс, призован от президента Радев, го приземи още преди да се отправи за Скопие, където възнамеряваше да показа на новия министър председател Димитър Ковачевски концепциите си за българо-македонско съдействие. Като човек от бизнеса, който отскоро се е трансферирал в политиката, той
продължаваше да си мисли, че страната се ръководи като компания,
а връзките ѝ с другите страни наподобяват търговски договаряния и покупко-продажби. Затова бе податлив да чертае план-графици и да слага къси периоди за споразумяване на проблеми с далечна предистория. Въобразяваше си, че небрежно ще развие бизнес със Скопие, и наричаше своя автентичен метод " надграждане ", т.е. освен това от досегашната българска политика. Не си даваше сметка, че в случай че македонците са имали интерес към подобен бизнес, нямаше да чакат три десетилетия, а щяха да се възползват, тъй като никой у нас не ги е спирал. Смяташе, че за 6 месеца ще се разбере с тях да се държат учтиво с България и ще победи през юни на конференцията в Париж " ЕС-Западни Балкани ", като разгласи завършек на българското несъгласие за старт на договарянията на районен съд Македония за участие в Евросъюза.
Скопските политици, които към този момент посочваха, че губят самообладание в очакване България да се натутка, му стискаха палци да вземе сполучливо завоя. Те се надяваха България да се отклони от единствената си кардинална европейска позиция, с цел да стане неспасяемо уязвима от външна рецензия. За да не полети към катастрофа,
министър председателят трябваше да си зададе няколко елементарни въпроса:
в случай че работата не потръгне с предлаганите от него бизнес комисии, както не ѝ провървя на историческата комисия, щеше ли да е в положение да продължи ветото? Кой в Европа би приел тезата, че България стопира РСМ за Европейски Съюз, тъй като бизнесът сред двете страни не върви? Още на първия Европейски съвет младият министър председател щеше да бъде намачкан да престане да основава спънки, тъй като изначалната цел на ЕС от времето, когато се наричаше Общ пазар, е да отстрани изкуствените държавни бариери пред бизнеса. Щяха да му кажат: щом си неудовлетворен от настоящето положение на икономическите връзки със Скопие, вдигай по-бързо ветото, с цел да сложиш завършек на държавните пречки! В общото европейско пазарно стопанство бизнесът ви ще стане по-лесен, тъй като ще се подчинява на общи правила, които са наднационални.
Македонците пък щяха да си запазят " правото " да развиват антибългаризма като основа на своята еднаквост. Ако не престават да тормозят жителите си с българско съзнание, Брюксел щеше да си затваря очите, тъй като би приел, че този проблем е изнемощял още преди началото на присъединителните договаряния.
Кирил Петков бе на път да замести главния въпрос с негови производни, както постъпваше и Бойко Борисов. Разликата бе, че под натиска на Вътрешна македонска революционна организация Борисов изкарваше на напред във времето разногласията за историята, а Петков залага на бизнеса. Но неналичието на единодушие за историята и неналичието на предпочитание за бизнес произтичат от
един и същи проблем - антибългаризма
Когато градят еднаквост на антибългарска основа, македонските политици чертаят алена разграничителна линия: или ние - или те. Как да се съберем с тях в Европейски Съюз, в случай че не престават същия курс? Може би България ще би трябвало да напусне Евросъюза, с цел да се усещат удобно.
Ето за какво един от първите критерии за участие е страната кандидатка да уреди разногласията си със своите съседи, преди да пристъпи към присъединителни договаряния. Как си показват скопските политици връзките с България в Европейски Съюз? Да не би да чакат, че ще влязат като спечелили и ще продължат да я хулят, а тя ще се свива в ъгъла, тъй като е избрала да се държи по този начин още преди старта на договарянията.
Петков със своя едномесечен премиерски стаж
не трябва да се унася в македонски романтизъм,
тъй като му следва среща със закоравели антибългаристи. На 1 април 1997 година към момента неопитният (с 2 месеца и 20 дни стаж) нов президент на България Петър Стоянов се показа пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург. Запитан на конференция от македонски публицист дали признава македонския език, както бе податлив предшественикът му Желю Желев, той отговори: " Историята на Македония е част от българската история, бих споделил най-романтичната ". Емоционалният му отговор не се хареса в Скопие и там му изкараха прякора " президент-романтичар ".
Кирил Петков не е заплашен да му лепнат прякора " премиер-политичар ", тъй като занапред ще усвоява тънкостите на политиката. Но има неща, които, в случай че не са му в сърцето, в никакъв случай няма да научи. Главното е да не не помни, че откакто се отхвърли от непознато поданство, е на първо място българин. Узаконяването на македонския антибългаризъм посредством европейско участие ще угаси последната вяра на нашите унизени сънародници оттатък Осогово, че някой отнейде ще им протегне ръка. Като тръгне за Скопие, не е нужно да репетира наизуст цялата, а да запомни единствено едно изречение от нея: " правата на македонските българи са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие в Европейския съюз и не могат да бъдат предмет на договаряния ".
От изказванията на премиера Петков по македонския въпрос до момента личеше, че познанията му се свеждат до транспортната сфера. Смяташе за неловко да лети до Скопие през Виена и го повтаряше неведнъж. Беше се амбицирал да отвори директна въздушна линия София-Скопие, която безспорно би представлявала транспортно улеснение, само че не си даваше сметка дали щеше да се усеща комфортно, в случай че на идване в македонската столица го чакаха графити по стените с надпис " Умрете, бугари! " Там щяха да го вразумят, че не всичко, което хвърчи, се яде.
За негов шанс, призован от президента Радев, го приземи още преди да се отправи за Скопие, където възнамеряваше да показа на новия министър председател Димитър Ковачевски концепциите си за българо-македонско съдействие. Като човек от бизнеса, който отскоро се е трансферирал в политиката, той
продължаваше да си мисли, че страната се ръководи като компания,
а връзките ѝ с другите страни наподобяват търговски договаряния и покупко-продажби. Затова бе податлив да чертае план-графици и да слага къси периоди за споразумяване на проблеми с далечна предистория. Въобразяваше си, че небрежно ще развие бизнес със Скопие, и наричаше своя автентичен метод " надграждане ", т.е. освен това от досегашната българска политика. Не си даваше сметка, че в случай че македонците са имали интерес към подобен бизнес, нямаше да чакат три десетилетия, а щяха да се възползват, тъй като никой у нас не ги е спирал. Смяташе, че за 6 месеца ще се разбере с тях да се държат учтиво с България и ще победи през юни на конференцията в Париж " ЕС-Западни Балкани ", като разгласи завършек на българското несъгласие за старт на договарянията на районен съд Македония за участие в Евросъюза.
Скопските политици, които към този момент посочваха, че губят самообладание в очакване България да се натутка, му стискаха палци да вземе сполучливо завоя. Те се надяваха България да се отклони от единствената си кардинална европейска позиция, с цел да стане неспасяемо уязвима от външна рецензия. За да не полети към катастрофа,
министър председателят трябваше да си зададе няколко елементарни въпроса:
в случай че работата не потръгне с предлаганите от него бизнес комисии, както не ѝ провървя на историческата комисия, щеше ли да е в положение да продължи ветото? Кой в Европа би приел тезата, че България стопира РСМ за Европейски Съюз, тъй като бизнесът сред двете страни не върви? Още на първия Европейски съвет младият министър председател щеше да бъде намачкан да престане да основава спънки, тъй като изначалната цел на ЕС от времето, когато се наричаше Общ пазар, е да отстрани изкуствените държавни бариери пред бизнеса. Щяха да му кажат: щом си неудовлетворен от настоящето положение на икономическите връзки със Скопие, вдигай по-бързо ветото, с цел да сложиш завършек на държавните пречки! В общото европейско пазарно стопанство бизнесът ви ще стане по-лесен, тъй като ще се подчинява на общи правила, които са наднационални.
Македонците пък щяха да си запазят " правото " да развиват антибългаризма като основа на своята еднаквост. Ако не престават да тормозят жителите си с българско съзнание, Брюксел щеше да си затваря очите, тъй като би приел, че този проблем е изнемощял още преди началото на присъединителните договаряния.
Кирил Петков бе на път да замести главния въпрос с негови производни, както постъпваше и Бойко Борисов. Разликата бе, че под натиска на Вътрешна македонска революционна организация Борисов изкарваше на напред във времето разногласията за историята, а Петков залага на бизнеса. Но неналичието на единодушие за историята и неналичието на предпочитание за бизнес произтичат от
един и същи проблем - антибългаризма
Когато градят еднаквост на антибългарска основа, македонските политици чертаят алена разграничителна линия: или ние - или те. Как да се съберем с тях в Европейски Съюз, в случай че не престават същия курс? Може би България ще би трябвало да напусне Евросъюза, с цел да се усещат удобно.
Ето за какво един от първите критерии за участие е страната кандидатка да уреди разногласията си със своите съседи, преди да пристъпи към присъединителни договаряния. Как си показват скопските политици връзките с България в Европейски Съюз? Да не би да чакат, че ще влязат като спечелили и ще продължат да я хулят, а тя ще се свива в ъгъла, тъй като е избрала да се държи по този начин още преди старта на договарянията.
Петков със своя едномесечен премиерски стаж
не трябва да се унася в македонски романтизъм,
тъй като му следва среща със закоравели антибългаристи. На 1 април 1997 година към момента неопитният (с 2 месеца и 20 дни стаж) нов президент на България Петър Стоянов се показа пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург. Запитан на конференция от македонски публицист дали признава македонския език, както бе податлив предшественикът му Желю Желев, той отговори: " Историята на Македония е част от българската история, бих споделил най-романтичната ". Емоционалният му отговор не се хареса в Скопие и там му изкараха прякора " президент-романтичар ".
Кирил Петков не е заплашен да му лепнат прякора " премиер-политичар ", тъй като занапред ще усвоява тънкостите на политиката. Но има неща, които, в случай че не са му в сърцето, в никакъв случай няма да научи. Главното е да не не помни, че откакто се отхвърли от непознато поданство, е на първо място българин. Узаконяването на македонския антибългаризъм посредством европейско участие ще угаси последната вяра на нашите унизени сънародници оттатък Осогово, че някой отнейде ще им протегне ръка. Като тръгне за Скопие, не е нужно да репетира наизуст цялата, а да запомни единствено едно изречение от нея: " правата на македонските българи са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие в Европейския съюз и не могат да бъдат предмет на договаряния ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ