Първият основен проблем при хората с хранително разстройство е това,

Първият главен проблем при хората с хранително разстройство е това, че не го възприемат като болест, а като нещо обикновено. Веднъж щом преминат тази преграда, би трябвало доста съществено да извърнат внимание на храненето си. Днес нашият гост-автор ще даде някои значими насоки в това отношение.

Анорексия (анорексия нервоза) е хранително разстройство, при което човек има мощен боязън от струпване на тегло, в резултат на което може да стане прекомерно слаб – до степен, която заплашва живота. Основни признаци и признаци при анорексия са предпочитание или блян към по-ниско от обикновено и здравословно тегло, негативно мнение за външния тип на личното тяло, както и фикс идея на тематика храна.  Анорексията визира освен тялото, само че и мозъка.

В множеството случаи стартира като всяка друга, само че постоянно излиза отвън надзор. Сериозни сигнали, че нещо не е наред може да са: непрекъснато мислене за храна, следене на брой признати калории и регулиране на килограми по няколко пъти дневно. Друг симптом, че може да се развива сериозен проблем е, когато хората към вас споделят, че изглеждате прекомерно слаби, само че вие продължавате да виждате човек с наднормено тегло в огледалото.

Ранно диагностициране

Ранното диагностициране и взимане на ограничения е допустимо най-хубав и ефикасен метод за преодоляване на хранително разстройство, само че в действителност в никакъв случай не е късно да се подхващат дейности, които да подобрят здравето ви или това на нуждаещ се към вас. Нелекувана анорексия може да докара до съществени здравословни проблеми. Някои от тях са изтъняване на костите (остеопороза), увреждане на бъбреците, сърдечни проблеми, загуба на мускулна маса, мощ и тонус и други

Проблемите, които са породени от непрекъснат апетит, са съществени дотам, че могат да доведат до необратими процеси. Ако смятате, че страдате от хранително разстройство (или имате прочут, който може да е обиден от анорексия), то този материал ще е потребен. Колкото по-дълго не се обръща внимание на казуса, толкоз по-трудно ще е неговото превъзмогване. 

Не се колебайте да потърсите помощ!

Недохранването, което съпътства анорексията, може да повлияе негативно на всички системи в тялото. Ето за какво възобновяване на тежестта посредством хранителен режим и въвеждането на здравословно хранене е значителен съставен елемент за лекуване на хранителното разстройство.

Възстановяването на тялото може да отнеме месеци. Обикновено то се случва под наблюдението на екип от доктор, диетолог, психиатър и психолог (или психотерапевт). Всеки, който стартира хранителна рехабилитация, би трябвало да е осведомен с рисковия „ синдром на зареждане “. Насоките за хранене при анорексия стартират с нужните защитни ограничения, с цел да се избегне този евентуален непряк резултат.

Избягване на „ Синдром на зареждането “

Потенциален сериозен риск, който е наложително да се вземе поради. Синдромът се предизвиква от прекомерно бързото въвеждане на храни при хора, които са гладували дълго време, и може да бъде съдбовен. Характеризира се с електролитни и флуидни промени, свързани с метаболитни аномалии.

Как най-сетне храненето след дълъг интервал на недояждане може да се окаже нездравословно за тялото?

Биохимични проучвания демонстрират, че кетоновите тела и свободните мастни киселини от разпадането (катаболизма) на мускулната и мастната тъкан заместват глюкозата като главен източник на сила при недояждане (същият развой, който се следи при кетонна диета).

По време на зареждането се следи преход, от главен източник на сила – мазнини, към главен източник на сила – въглехидрати. Полученият инсулин, обособен от панкреаса, усилва клетъчното усвояване на глюкоза, фосфат, калий, магнезий, натрий и вода. Организмът минава към изграждащо (анаболно) положение на синтеза на протеин, което от своя страна изисква по-голям в клетките. И тялото е изложено на риск да няма задоволително от тези жизненоважни субстанции в кръвния поток.

Клиничните последствия включват: неточен пулс, сърдечна непълнота, дихателна непълнота и някои съществени положения като кома, спазъм, уязвимост на скелетната мускулатура, загуба на надзор върху придвижванията на тялото и увреждане на мозъка. За да се избегне „ синдромът на зареждане “, е належащо да има наблюдаване върху равнищата на фосфор, магнезий, калий, калций, тиамин. Необходимо е и осъществяването на електрокардиограма (ЕКГ).

За да се стартира процесът на зареждане по най-здравословен метод е нужен непрекъснат медицински контрол. Съществува забележителен здравен риск, в случай че началната точка, от която стартирате да въвеждате хранения е под 1000 калории на ден. Рискът от синдрома нараства в допълнение при хора със:

• загуба на тегло с повече от 15% от общите килограми за последните 3 – 8 месеца;

• най-малък банкет или липса на качествена храна за повече от 10 дни;

• налична история на корист с алкохол, неразрешени субстанции, в това число инсулин, химиотерапия, антиациди или диуретици.