От разговорите в мола излезе сметка без кръчмар
Първият кабинет на Кирил Петков към този момент е в предишното! За пръв път в актуалната конституционна история на страната избор на съмнение бива утвърден от Народното събрание и става причина за оставка на кабинета. Следва въртележката на мандатите, първият от които се поставя на " Продължаваме промяната ". При несправяне президентът ще връчи втория мандат на втората политическа мощ в Народното събрание, в тази ситуация това е ГЕРБ и при ново несправяне остава връчването на последния мандат на някоя от идващите парламентарни групи по решение на президента.
От пролетта на предходната година в България се организираха общо три парламентарни вота. При възходящата възможност от нови предварителни парламентарни избори може да се окаже, че за година и половина у нас те ще станат четири на брой. Така че, в случай че не друго, то най-малко този избирателен маратон най-вероятно е дал мотив на оптимално необятни кръгове от хора да схванат каква е конституционната процедура и по какъв начин се работи при раздаването на мандатите и обезпечаването на парламентарна поддръжка за съставяне на изпълнителната власт.
Чисто механически процедурата е ясна, по-важното обаче, когато преглеждаме съответна политическа обстановка, е по какъв начин тя би могла да бъде изпълнена със наличие. По принцип при толкоз мощно фрагментиран парламент съществуват два разновидността за намиране на решение. Единият от тях е ценностният. Търсене на ценностни и идеологически сходства сред част от парламентарните обединения и обезпечаване на болшинство върху такава основа. Другият вид е основаването на коалиция със ситуативен темперамент, т.е. набелязване на избрани тематики и избрани проблеми, които се нуждаят от решение и събиране на болшинство към предлагането на решения за съответните проблеми. Този вид е по-прагматичен, по-конкретен и разрешава определяне на ръководство от ценностно разнопосочни обединения. Основният проблем тук обаче е стабилността. Една ситуативна коалиция в никакъв случай не би могла да бъде толкоз постоянна, колкото коалиция от обединения, споделящи сходни правила, хрумвания и полезности. Правителството, което към този момент загуби парламентарна поддръжка, принадлежеше към втория вид - обединенията в него бяха насочени към битка против корупцията, промяна в правосъдната система (най-вече в прокуратурата), възобновяване на парламентаризма и така нататък На процедура този кабинет беше жертван на непрекъсната настабилност, даже и да беше оживял по-дълго, а даже и да беше оживял в продължение на един цялостен мандат, то това оцеляване постоянно щеше да се случва на ръба.
Едно в допълнение утежнение в тази ситуация бе това, че измежду обединенията в 4-ри партийната коалиция имаше такива, които бяха по-малко политически партии и доста повече корпоративни планове. В най-голяма степен това се отнася за " ИТН " (ИТН). И в този смисъл не би следвало да е изненада и не би следвало да се възприема като нелогично, че пробивът против кабинета " Петков " пристигна точно оттова. Корпоративният план е непредвидим като държание. Освен това той е доста повече предразположен на популизъм спрямо една същинска политическа групировка, която е построена структурно и програмно и разполага със собствен завършен електорат, бил той с преобладаващо твърдо ядро или пък с лимитирано ядно и по-широка външна страна. Популизъм в тази ситуация значи опит да се експлоатират публично значими тематики за да бъде притурен политически образ на корпоративния план. Въпросът за началото на договарянията на Република Северна Македония за европейско участие е един тъкмо подобен въпрос. Неговата употреба с популистка цел го беше трансформирала в непрестанно задълбочаващ се проблем, само че френското предложение пристигна относително в точния момент и макар междуинституционалния безпорядък, който се завихри към него, то най-вероятно ще даде позитивен подтик за намиране на решение. Естествено обаче това няма да постави завършек на вътрешнополитическите извършения по тематиката както у нас, по този начин и в Северна Македония.
В друго утежнение за държавното управление на Кирил Петков се трансформира самото съдружно съглашение, което беше договаряно (в мола) в продължение на няколко седмици през предходната есен и стартира да действа от декември. Първоначалното желание най-вероятно е било положително, най-вероятно е било позитивно. Приемаме, че разнородните обединения от парламентарното болшинство или най-малко част от тях са желали да си разработят някакъв пиедестал, който да очертае задоволително ясно пресечните точки сред тях, както и да дефинира терен за държавното управление, в който то би могло да оперира и да взема решения относително свободно. Това съдружно съглашение обаче още през февруари се трансформира в " сметка без кръчмар ". Просто на 24/02 Русия атакува Украйна и светът към този момент не беше същия. Коалиционното съглашение обаче си остана същото. Така положителните планове (пак да подчертаем, одобряваме, че в него е имало такива) имаха живот едвам към два месеца. Когато се договаряше съглашението, въпросът за възможна съветска война в Украйна даже не беше упоменат, въпреки че предпоставките за нея към този момент бяха забележими. Сякаш никой даже не намерения за включване на най-малко една най-обща алтернатива в съглашението, от която да е ясно остава ли то в действие при положение на война. Ако остава, кои текстове в него ще би трябвало да бъдат изменени и по кои въпроси обединенията от парламентарното болшинство ще би трябвало да реализират нови договорености. Този пропуск, несъмнено, има своето най-общо пояснение - у нас (и освен у нас) евентуалната съветска пълномащабна инвазия беше съществено подценявана. Пропускът обаче си има и съответно пояснение - в случай че предходната есен някой беше опитал съществено да повдигне тази тематика, то от Българска социалистическа партия щяха да реагират като ужилени и да заявят, че няма по какъв начин да договарят с някого, който позволява, че Руската федерация е способна да се прояви като агресор.
Разбира се, като става дума за гласувания избор на съмнение, няма по какъв начин да не бъдат упоменати и водачите на най-голямата групировка в 47-то Народно събрание - Кирил Петков и Асен Василев. Де факто те бяха лицата на отиващото си държавно управление, освен тъй като заемаха най-важните позиции в него, само че и тъй като за къс интервал от време съумяха да генерират солидна електорална поддръжка. За още по-кратък интервал се еманципираха от Румен Радев, в началото възприеман като техен наставник в политиката и общественото ръководство. Те обаче не поеха самодейност за смяна на съдружното съглашение, а трябваше да го създадат. Променената среда в интернационален проект и променените условия в България, като разследване от първото, бяха задоволителен мотив. Това освен би преучредило обединението и би легитимирало държавното управление в новите условия, само че и би лимитирало ходовете на Има Такъв Народ като най-проблемната държавна групировка. Някои от хората на Трифонов опитваха да се базират, с мотив и без мотив, на съдружното съглашение. Правеха го и във вторник, когато в Народното събрание протекоха дебатите по импортирания, от ГЕРБ, избор. Когато един документ е изгубил новост, то неговото свободно потребление за всякакви цели става извънредно елементарно, а интерпретациите му могат да бъдат всевъзможни. Така вместо да обезпечава легитимност на кабинета, съдружното съглашение беше почнало да го делегитимира, а Петков и Василев пропуснаха този миг.
Освен това при съществуването на извънредно изострена среда на интернационална сигурност, водачите на " Продължаваме промяната " трябваше да си оставят най-малко една отворена врата към опозицията или към обособени нейни представители с експертиза и престиж в интернационалните връзки (напр. Даниел Митов, ГЕРБ). Така и не стана ясно задържането на Бойко Борисов за една нощ какво и на кого донесе. В тази институционална обстановка беше напълно ясно, че от това задържане нищо не може да произтече. То все още продължава да наподобява като една зле замислена и лишена от смисъл интервенция, която само " способства " за още по-сериозно нажежаване на връзките сред държавното управление и главната опозиционна групировка.
Задължително би трябвало да се означи и събитието, че след началото на войната балансите в границите на съдружния кабинет съществено се нарушиха. Можеше да се опита тяхното възобновяване още веднъж посредством актуализация на съдружното съглашение, само че откакто подобен опит не беше изработен, в реалност въпросът за балансите беше изтърван и стана неуправляем. За " Демократична България " да вземем за пример, това беше една много неизгодна обстановка. Отказът за подкрепяне на Украйна с непосредствено снабдяване на въоръжение може да се отрази неподходящо в електорално отношение на тази групировка. За Българска социалистическа партия пък обстановката беше много удобна, изключително за нейното управление, за което присъединяване в държавното управление беше главния мотив за опазване на властта в партията. Ако се стигне до нови парламентарни избори на есен, което е доста евентуално, би било изцяло допустимо Българска социалистическа партия да се яви на тях с ново управление.
Независимо от огромната възможност за нови избори, на този стадий по-скоро е от голяма важност да се прегледат опциите в границите на мандата на сегашния парламент, колкото и скромни и лимитирани да се те. Ситуацията е динамична и един избор след 3 месеца мъчно може да се предвижда още от в този момент. Със сигурност обаче прилики сред настоящия и новия парламент ще има. Може един състезател да отпадне, различен да се класира, само че общи характерности ще има и това е безспорно. " Продължаваме промяната " започнаха ръководството си с разбори в редица браншове. Сега най-вероятно още веднъж ще създадат разбор, този път върху последните 7 месеца, през които участваха във властта. И в случай че анализът им е справедлив и същински, то това може да им помогне да станат по-полезни както на гласоподавателите си, по този начин и на националните обществени институции.
От пролетта на предходната година в България се организираха общо три парламентарни вота. При възходящата възможност от нови предварителни парламентарни избори може да се окаже, че за година и половина у нас те ще станат четири на брой. Така че, в случай че не друго, то най-малко този избирателен маратон най-вероятно е дал мотив на оптимално необятни кръгове от хора да схванат каква е конституционната процедура и по какъв начин се работи при раздаването на мандатите и обезпечаването на парламентарна поддръжка за съставяне на изпълнителната власт.
Чисто механически процедурата е ясна, по-важното обаче, когато преглеждаме съответна политическа обстановка, е по какъв начин тя би могла да бъде изпълнена със наличие. По принцип при толкоз мощно фрагментиран парламент съществуват два разновидността за намиране на решение. Единият от тях е ценностният. Търсене на ценностни и идеологически сходства сред част от парламентарните обединения и обезпечаване на болшинство върху такава основа. Другият вид е основаването на коалиция със ситуативен темперамент, т.е. набелязване на избрани тематики и избрани проблеми, които се нуждаят от решение и събиране на болшинство към предлагането на решения за съответните проблеми. Този вид е по-прагматичен, по-конкретен и разрешава определяне на ръководство от ценностно разнопосочни обединения. Основният проблем тук обаче е стабилността. Една ситуативна коалиция в никакъв случай не би могла да бъде толкоз постоянна, колкото коалиция от обединения, споделящи сходни правила, хрумвания и полезности. Правителството, което към този момент загуби парламентарна поддръжка, принадлежеше към втория вид - обединенията в него бяха насочени към битка против корупцията, промяна в правосъдната система (най-вече в прокуратурата), възобновяване на парламентаризма и така нататък На процедура този кабинет беше жертван на непрекъсната настабилност, даже и да беше оживял по-дълго, а даже и да беше оживял в продължение на един цялостен мандат, то това оцеляване постоянно щеше да се случва на ръба.
Едно в допълнение утежнение в тази ситуация бе това, че измежду обединенията в 4-ри партийната коалиция имаше такива, които бяха по-малко политически партии и доста повече корпоративни планове. В най-голяма степен това се отнася за " ИТН " (ИТН). И в този смисъл не би следвало да е изненада и не би следвало да се възприема като нелогично, че пробивът против кабинета " Петков " пристигна точно оттова. Корпоративният план е непредвидим като държание. Освен това той е доста повече предразположен на популизъм спрямо една същинска политическа групировка, която е построена структурно и програмно и разполага със собствен завършен електорат, бил той с преобладаващо твърдо ядро или пък с лимитирано ядно и по-широка външна страна. Популизъм в тази ситуация значи опит да се експлоатират публично значими тематики за да бъде притурен политически образ на корпоративния план. Въпросът за началото на договарянията на Република Северна Македония за европейско участие е един тъкмо подобен въпрос. Неговата употреба с популистка цел го беше трансформирала в непрестанно задълбочаващ се проблем, само че френското предложение пристигна относително в точния момент и макар междуинституционалния безпорядък, който се завихри към него, то най-вероятно ще даде позитивен подтик за намиране на решение. Естествено обаче това няма да постави завършек на вътрешнополитическите извършения по тематиката както у нас, по този начин и в Северна Македония.
В друго утежнение за държавното управление на Кирил Петков се трансформира самото съдружно съглашение, което беше договаряно (в мола) в продължение на няколко седмици през предходната есен и стартира да действа от декември. Първоначалното желание най-вероятно е било положително, най-вероятно е било позитивно. Приемаме, че разнородните обединения от парламентарното болшинство или най-малко част от тях са желали да си разработят някакъв пиедестал, който да очертае задоволително ясно пресечните точки сред тях, както и да дефинира терен за държавното управление, в който то би могло да оперира и да взема решения относително свободно. Това съдружно съглашение обаче още през февруари се трансформира в " сметка без кръчмар ". Просто на 24/02 Русия атакува Украйна и светът към този момент не беше същия. Коалиционното съглашение обаче си остана същото. Така положителните планове (пак да подчертаем, одобряваме, че в него е имало такива) имаха живот едвам към два месеца. Когато се договаряше съглашението, въпросът за възможна съветска война в Украйна даже не беше упоменат, въпреки че предпоставките за нея към този момент бяха забележими. Сякаш никой даже не намерения за включване на най-малко една най-обща алтернатива в съглашението, от която да е ясно остава ли то в действие при положение на война. Ако остава, кои текстове в него ще би трябвало да бъдат изменени и по кои въпроси обединенията от парламентарното болшинство ще би трябвало да реализират нови договорености. Този пропуск, несъмнено, има своето най-общо пояснение - у нас (и освен у нас) евентуалната съветска пълномащабна инвазия беше съществено подценявана. Пропускът обаче си има и съответно пояснение - в случай че предходната есен някой беше опитал съществено да повдигне тази тематика, то от Българска социалистическа партия щяха да реагират като ужилени и да заявят, че няма по какъв начин да договарят с някого, който позволява, че Руската федерация е способна да се прояви като агресор.
Разбира се, като става дума за гласувания избор на съмнение, няма по какъв начин да не бъдат упоменати и водачите на най-голямата групировка в 47-то Народно събрание - Кирил Петков и Асен Василев. Де факто те бяха лицата на отиващото си държавно управление, освен тъй като заемаха най-важните позиции в него, само че и тъй като за къс интервал от време съумяха да генерират солидна електорална поддръжка. За още по-кратък интервал се еманципираха от Румен Радев, в началото възприеман като техен наставник в политиката и общественото ръководство. Те обаче не поеха самодейност за смяна на съдружното съглашение, а трябваше да го създадат. Променената среда в интернационален проект и променените условия в България, като разследване от първото, бяха задоволителен мотив. Това освен би преучредило обединението и би легитимирало държавното управление в новите условия, само че и би лимитирало ходовете на Има Такъв Народ като най-проблемната държавна групировка. Някои от хората на Трифонов опитваха да се базират, с мотив и без мотив, на съдружното съглашение. Правеха го и във вторник, когато в Народното събрание протекоха дебатите по импортирания, от ГЕРБ, избор. Когато един документ е изгубил новост, то неговото свободно потребление за всякакви цели става извънредно елементарно, а интерпретациите му могат да бъдат всевъзможни. Така вместо да обезпечава легитимност на кабинета, съдружното съглашение беше почнало да го делегитимира, а Петков и Василев пропуснаха този миг.
Освен това при съществуването на извънредно изострена среда на интернационална сигурност, водачите на " Продължаваме промяната " трябваше да си оставят най-малко една отворена врата към опозицията или към обособени нейни представители с експертиза и престиж в интернационалните връзки (напр. Даниел Митов, ГЕРБ). Така и не стана ясно задържането на Бойко Борисов за една нощ какво и на кого донесе. В тази институционална обстановка беше напълно ясно, че от това задържане нищо не може да произтече. То все още продължава да наподобява като една зле замислена и лишена от смисъл интервенция, която само " способства " за още по-сериозно нажежаване на връзките сред държавното управление и главната опозиционна групировка.
Задължително би трябвало да се означи и събитието, че след началото на войната балансите в границите на съдружния кабинет съществено се нарушиха. Можеше да се опита тяхното възобновяване още веднъж посредством актуализация на съдружното съглашение, само че откакто подобен опит не беше изработен, в реалност въпросът за балансите беше изтърван и стана неуправляем. За " Демократична България " да вземем за пример, това беше една много неизгодна обстановка. Отказът за подкрепяне на Украйна с непосредствено снабдяване на въоръжение може да се отрази неподходящо в електорално отношение на тази групировка. За Българска социалистическа партия пък обстановката беше много удобна, изключително за нейното управление, за което присъединяване в държавното управление беше главния мотив за опазване на властта в партията. Ако се стигне до нови парламентарни избори на есен, което е доста евентуално, би било изцяло допустимо Българска социалистическа партия да се яви на тях с ново управление.
Независимо от огромната възможност за нови избори, на този стадий по-скоро е от голяма важност да се прегледат опциите в границите на мандата на сегашния парламент, колкото и скромни и лимитирани да се те. Ситуацията е динамична и един избор след 3 месеца мъчно може да се предвижда още от в този момент. Със сигурност обаче прилики сред настоящия и новия парламент ще има. Може един състезател да отпадне, различен да се класира, само че общи характерности ще има и това е безспорно. " Продължаваме промяната " започнаха ръководството си с разбори в редица браншове. Сега най-вероятно още веднъж ще създадат разбор, този път върху последните 7 месеца, през които участваха във властта. И в случай че анализът им е справедлив и същински, то това може да им помогне да станат по-полезни както на гласоподавателите си, по този начин и на националните обществени институции.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ