Първият е построен още в края на 18 векВсеки помни

...
Първият е построен още в края на 18 векВсеки помни
Коментари Харесай

Събудиха заспалото време в Лом

Първият е издигнат още в края на 18 век
 14-2  14-3  14-4
Всеки помни детската приказка за омагьосаното царство, в което времето е спряло и хора, дървета, цветя и птици са застинали вкаменени. Достатъчно обаче е единствено едно махване с вълшебната пръчица на положителния вълшебник, с цел да тръгне времето още веднъж и хората да поемат по своите пътища. В същинския живот обаче заспи ли времето, мъчно се буди. Може би тъй като положителните магьосници към този момент са ъгъл.

Но не и в Лом, най-малко в последните месеци. След повече от 20 години, в които часовниците на крайдунавския град бяха застинали и безмълвни, неколцина локални поданици сплотиха възторг и старания, поправиха старите механизми и пуснаха стрелките им още веднъж да се въртят над хора и улици.

Сред главните основатели за възобновяване на градските часовници е Жана Замфирова. Дребничката жена с живи очи и заразителна усмивка е някогашна аранжорка на витрини и една от деятелите на фейсбук група, която сплотява локални поданици и пръснати из България и по света хора от пристанищния град, загрижени за родното си място и историческите му забележителности.

“Отдавна пребивавам против градската банка, на върха на която е инсталиран часовник. Той ме е будел да отивам на работа. Под неговия звън съм пяла песни на децата си, които към този момент са в чужбина. Когато млъкна, имах възприятието, че градът спря да диша ”, споделя Жана. На няколко пъти тя поставяла и в интернет и пред локалната администрация въпроса да се поправи остарелият часовник, само че все нещо – пари или време не стигали. Накрая дружно с неколцина съидейници решили, че могат и сами да свършат работата. Заедно с един от дребното останали часовникари в града – Теодор Генадиев, Жана се качила на тавана на тогавашната банка в Лом.

Там измежду огънати от тежестта на годините греди, под надвисналите като големи гирлянди паяжини в кутия от дърво и стъкло е прикрит механизмът на часовника. Десетките зъбчати колела и валове наподобяват на вълшебна машина, основана от остарял изобретател. “Работата по ремонта на часовника беше доста забавна. Все едно, че се допрях до част от историята на Лом! ”, споделя 52-годишният Теодор Генадиев – потомствен занаятчия на часовници. За благополучие се оказало, че близо вековният механизъм не е тежко развален, майсторът почистил въжета и зъбчатки, отстранил някои недостатъци, инсталирал нови пластини, смазал всичко и обновената машинария постепенно раздвижила стрелките над централната улица на Лом, против общинската администрация.

Някогашната банка на Лом – солидна триетажна постройка със строги форми, е строена през 1933-34 година от австрийска компания и тогава е инсталиран и часовникът. Механизмът е неповторим и извънредно акуратен. Най-вероятно – немска направа от началото на предишния век, спомнят си остарели ломчани. Банковият часовник се навива както се вади вода от бунар – с огромна железна дръжка, която издига 62-килограмова тежест. Механизмът обаче би трябвало да се навива на всеки 22 часа и това се оказало проблем. Банката от дълго време е закрита и няма чиновници, които да се грижат за непрекъснатия ход на стрелките.

За да не потъне още веднъж градът в безвремие, ситуацията избавил различен от локалните запалянковци – някогашният водач Йордан Рангелов. “Аз съм човек-пенсионер, няма проблем един път дневно да намотавам машинарията! ”, декларира Данчо, горделив от ролята си на владетел на градското време. След банковия часовник Теодор потегнал и часовника на аптека “Тодор Велев ”. Къщата, близо до жп гарата на Лом, е една от най-емблематичните здания в града, издигната през 1925 година в жанр “сецесион ”. Въпреки вредите нанесени от времето през последните десетилетия, домът излъчва грациозност и аристократизъм с красивите си изчистени форми, ажурни балкони и прозорци, над които се извисява островръхата кула с инсталиран на нея часовник.

По точния механизъм преди време сверявали часовниците си служители и офицери, отваряли порти магазини и търговски адвокатски фирми. В аптеката пазарували медикаменти освен локални хора, само че и моряци и пасажери от десетките кораби, хвърлили котва в Лом, и поданици на околните и по-далечните села. Аптеката била толкоз известна, че даже през днешния ден – век по-късно, когато притежателите й са се сменили доста пъти, продължава да носи името “Тодор Велев ”.

Часовникът над достолепната постройка, западнал при започване на прехода, обаче се оказал много по-различен от банковия. Механизмът в сецесионната кула се побира в две шепи, само че пък с едно навиване изкарва близо три дни. Заради фините елементи и настройки, на занаятчия Тео му се наложило да поработи повече върху него. Но към този момент всичко е готово и стрелките над аптеката отново отмерват неумолимия ход на времето. Впечатлена от ентусиазма на жителите, общинската администрация в Лом поела ангажимент да заплати ремонта на банковия часовник, а потягането механизма над аптеката ще финансират жителите на постройката. “За нас това е чест. Така участваме в опазването на историята и хубостта на Лом! ”, споделя един от притежателите Огнян Димитров.

И въпреки че мнозина още не го виждат, ритъмът на времето в Лом към този момент е много по-точен и сигурен под безшумния диктат на градските часовници, настояват основателите на ремонтите. Други, съгледали разбудените часовници, се радват на обновения след дълго спиране ход на стрелките. “Надяваме се, че тръгналите още веднъж часовници ще раздвижат и хората и живота в скования ни от рецесията град! ”, споделя Жена Замфирова и изпраща фотоси на постройките с ремонтираните часовници на другари и познати в България и в чужбина. “Може би, в случай че градът ни стане по-жив и хубав, забързан и изпълнен с вероятности, децата ни някой ден ще се върнат в него! ”, добавя с навлажнени очи ломчанката.

Първият градски часовник в Лом е бил издигнат още в края на 18 век. На чаршията с дюкяни и работилници край остарялата римска цитадела била издигната 20-метрова каменна кула с часовников механизъм и камбана на върха. Кулата с часовника дружно с близка чешма била съградена с парите на именитата за крайдунавския град Инджили ханъм в памет на брачна половинка й- бей от Темишвар, умрял във войната на Турция с Австрия, споделя историкът и етнограф Димитър Маринов. Вдовицата била цялата окичена с бисери и по тази причина я наричали Инджили (бисерна). След Освобождението обаче кулата била разрушена, камбаната изчезнала, а часовникът Димитър Маринов пренесъл в Етнографския музей в София, на който е създател и пръв шеф. “Тоя монумент биде съборен от нашето незнание! ”, признава историкът.
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР