Коя е жената, която стои зад първия парфюм на Диор?
Първият мирис на Кристиан Диор е основан през 1947 година и носи името. А на кого е кръстен? На по-малката му сестра Катрин. Една жена отвън рамките, стандартите и рестриктивните мерки, която живее личния си живот по личните си правила. Макар и с 12-годишна разлика, Катрин и Кристиан – деца на буржоазно семейство от Нормандия, северозападна Франция, постоянно са били доста близки. Когато той стартира кариерата си, продавайки фешън рисунки на списания, тя се мести с него в Париж, където Кристиан й оказва помощ да си откри работа в фешън къща за произвеждане на ръкавици.
С експлоадирането на войната Катрин се отдръпва в южната част на Франция, където татко й се занимава със земеделие, до момента в който през 1941 година едно пътешестване до Кан не трансформира живота й вечно. Там тя се среща с Ерве де Шарбонери, с който заживява, макар че той е женен и с деца. Когато Ерве разкрива, че работи за Съпротивата и разузнаването, Катрин непринудено се причислява към него, като в началото написа отчети.
На 6 юли 1944 година е задържана от Гестапо. За малко е в парижкия затвор, по-късно преминава през директния лагер Дранси. На 15 август е отведена до Равенсбрюк – най-големият концлагер за дами в Германия. Въпреки че неведнъж е измъчвана, тя не издава хората, с които работи, и по този начин избавя живота на десетки членове на Съпротивата, в това число и на нейния ухажор. Някак, макар мълчанието си, Катрин съумява да остане жива.
Но фамилията и е безпределно обезпокоеното за нейната орис. Когато се завръща в Париж, тя видимо е доста изменена – изтощена физически и апатична към живота. От този миг нататък Катрин има единствено няколко фотоси, на които е усмихната.
Най-големият почитател на Кристиан безспорно е тя, само че без значение от това не желае в никакъв случай да бъде част от живота на звездата Диор, световноизвестния дизайнер. Въпреки че се усеща безпределно щастлива поради него, поради славата и благосъстоянието му, Катрин желае той да си остане по-големият й брат и нищо повече.
Катрин умира през 2008 година на 91-годишна възраст, а парфюмът, кръстен на нея, продължава да носи легендите и аромата на една отминала ера, цялостна с тествания, само че и с доста обич... В своята автобиография от 1951 година Кристиан Диор написа: " Това, което най-вече си припомням от дамите, които бяха част от моето детство, бе техният парфюм. Ароматът остава в съзнанието доста по-дълго от момента, в който си срещнал избрана дама ".
А ето и изложбата в чест на парфюма Miss Dior...
С експлоадирането на войната Катрин се отдръпва в южната част на Франция, където татко й се занимава със земеделие, до момента в който през 1941 година едно пътешестване до Кан не трансформира живота й вечно. Там тя се среща с Ерве де Шарбонери, с който заживява, макар че той е женен и с деца. Когато Ерве разкрива, че работи за Съпротивата и разузнаването, Катрин непринудено се причислява към него, като в началото написа отчети.
На 6 юли 1944 година е задържана от Гестапо. За малко е в парижкия затвор, по-късно преминава през директния лагер Дранси. На 15 август е отведена до Равенсбрюк – най-големият концлагер за дами в Германия. Въпреки че неведнъж е измъчвана, тя не издава хората, с които работи, и по този начин избавя живота на десетки членове на Съпротивата, в това число и на нейния ухажор. Някак, макар мълчанието си, Катрин съумява да остане жива.
Но фамилията и е безпределно обезпокоеното за нейната орис. Когато се завръща в Париж, тя видимо е доста изменена – изтощена физически и апатична към живота. От този миг нататък Катрин има единствено няколко фотоси, на които е усмихната.
Най-големият почитател на Кристиан безспорно е тя, само че без значение от това не желае в никакъв случай да бъде част от живота на звездата Диор, световноизвестния дизайнер. Въпреки че се усеща безпределно щастлива поради него, поради славата и благосъстоянието му, Катрин желае той да си остане по-големият й брат и нищо повече.
Катрин умира през 2008 година на 91-годишна възраст, а парфюмът, кръстен на нея, продължава да носи легендите и аромата на една отминала ера, цялостна с тествания, само че и с доста обич... В своята автобиография от 1951 година Кристиан Диор написа: " Това, което най-вече си припомням от дамите, които бяха част от моето детство, бе техният парфюм. Ароматът остава в съзнанието доста по-дълго от момента, в който си срещнал избрана дама ".
А ето и изложбата в чест на парфюма Miss Dior...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ