За първи път в България: Първият български влак
Първите вагон на релси са теглени от коне. Тези предшествениците на железниците датират от 6 век прочие н. е. в Гърция. Дължината на линиите е сред 6 и 8,5 километра, а работата им е да транспортират лодки по Коринтския провлак. Релсите (или по-скоро „ релсите “) са от варовик, а пътят се употребяват най-малко до 1 век, което значи в продължение на 650 години. Подобни релсови пътища са открити и в Малта и Римската империя, където линиите са направени от камък.
По-широко разпространяване в Европа този модел на напредване вижда някъде през Средновековието. Най-ранното му споменаване се намира на стъклопис на прозореца на черква във Фрайбург, който датира от към 1350 година, а 200 години по-късно – през 1515 година – кардинал Матхаус Ланг споделя за релсов път в Австрия. Този път има дървени релси, вагоните се теглят с въже от човек или животно, а той съществува и се употребява и до през днешния ден, което го прави може би е най-старият от типа си.
Първият вагон на релси, теглен от кон
Трамваите от своя страна за първи път се появяват в Германия някъде през 1550 година, с цел да обслужват потребностите на мините. Те са доста просто устроени – каручки, които се движат по дървени дъски, в които има улеи, в които се движат колелата.
За първата същинска железница се счита, че се повява през 1605 година и придвижва въглища. Този тип превоз се популяризира извънредно бързо и до 18 век към този момент се употребява в доста области – в множеството случаи още веднъж за превозването на въглища. Тази деловитост стимулира развиването и усъвършенстването на транспорта – още през 1760 година, на колелата се поставят фланци, с цел да се завиват по-добре, върху дървените релси се поставя чугунено покритие, а 30 години по-късно дървено-металните релси са сменени напълно от стоманени.
Томас Нюкомен е първият човек, който печели пари от парни машини – той основава своята през 1712 година Тя обаче е с много ниско КПД и се употребява по-рядко, най-много за изпомпване на вода. Машината обаче търпи рационализиране от Джеймс Уат през 1769 година който й поставя кондензатор и усъвършенства механизма за задвижване на буталото. Това се оказва значим развой, тъй като по този начин усъвършенстваната машина следва да носи огромна част от промишлената гражданска война.
Джон Фич в Съединените щати пък прави първият работещ модел на парен локомотив през 1794 година В Европа подобен локомотив е основан във Англия от Ричард Тревитик през 1804 година Той е наименуван „ Invicta “, а също и „ Pen-Y-Darren Locomotive “, тъй като началната точка на първото му пътешестване е Пенъдарен. А въпросното пътешестване се случва на 21 февруари 1804 сред Пенъдарен и Аберкънон, разстояние от към 16 км., което изминава за 4 часа и 5 минути (като се има поради, че композицията е трябвало да стопира по пътя, с цел да се отрежат поникналите в релсите дървета). Локомотивът дърпа 2 вагона с това от 10 тона желязо, както 70 души, което прави общо към 24,5 тона.
Първата железопътна линия в България, както може би мнозина знаят, е Главна железопътна линия № 9 Русе – Каспичан. Дължината й е 142 километра, междуосието е общоприетоо (1435 милиметра), а тя стартира работа на 7 ноември 1866 година Целият й градеж (до Варна) лишава към 2 години. Гарата в Русе е разпределителна и свързва линията с Главна жп линия 4 за Горна Оряховица и Стара Загора, с мрежата на Румъния посредством Дунав мост, от гара Самуил – с жп линия № 91 за Силистра и в гара Каспичан – с Главна жп линия 2 за Варна и София. От Каспичан е започвала и към този момент закритата и демонтирана жп линия 28 до Нови пазар.
Строежът на цялата железопътна мрежа в днешните граници на България стартира на 21 май 1864 година и се прави от учредена особено за тази цел британска компания на Хенри и Тревър Бъркли с принадлежности и машини от Англия и локална работната ръка, в това число и с повинност. Тя се конкурира с други британски, както и френски компании. Търговци от Шумен също подават молба за концесия, само че тя не е взета поради от султан Абдул Меджид I. Така през октомври 1863 година Мусирие паша, посланикът на Османската империя в Лондон, подписва контракт за концесия в период от 99 години на железопътна линия от Русе до Варна, която ще бъде издигната за три години. Първата й копка е 21 май 1864 година в Русе.
За компанията на Бъркли този план е втори от общо три за жп трасета на компанията по долното течение на Дунав в интервала след Кримската война: Черна вода на река Дунав – Констанца на Черно море (готов през 1860 г.), Русе – Варна и Букурещ – Гюргево (готов през 1869 г.)
Работи се по едно и също време и от двете му крайни точки като проектът е линиите да се свържат в средата. За година са издигнати към 150 километра – надлежно от Русе до Разград и от Варна до Нови пазар. След като и гарите в Русе и Варна са подготвени и брегът на Дунава е укрепен с подпорна стена, на 7 ноември 1866 година Митхад паша, валията на Дунавски вилает, пътува с трен от Русе до Варна и откакто стига крайната дестинация без да се прекачва, афишира линията за открита.
От 1873 година османското държавно управление стартира да заплаща по 140 000 английски лири на компанията на братя Бъркли като взима жп линията и я дава на компанията Източни железници на барон Хирш. Хенри и Тревър предявяват иск за 2 милиона лири, само че годишните вноски от империята стопира през 1874 година
Веднага след Освобождението още преди Берлинския конгрес компанията се пробва да си върне линията с меморандум до британската делегация при споразумяване на новото политическо състояние на Балканите и статута на България. Резултатът е член 10, прибавен в Берлинския контракт от Англия, и отговорностите по железопътната линия се трансферират от Османската империя на Княжество България като нещата би трябвало да се уредят в съглашение сред България, Османската империя и Компанията на Източните железници.
Англичаните оферират на първото българско държавно управление да се платят на Компанията на Източните железници задълженията от Османската империя като цифрата е 3,5 млн. златни лева годишно. Правителството обаче предлага 1 млн. договарянията не дават резултат чак до октомври 1883 година и англичаните заплашва Княжество България, че ще предложения подписалите Берлинския контракт да прегледат случая. Така стартират договаряния за откупуване на линията, които не престават до юни 1884 година
Закупуването на линията става на 24 август 1886 година като компанията получава 44 500 000 златни лева, съвсем три пъти по-висока от действителната стойност на линията. Държавните доходи за 1886 година са 42 млн. златни лева и по тази причина Княжеството желае заем от Англия, които е и първият ни държавен заем. Предаване на линията дефинитивно става на 10 август 1888 година, като общата сума дружно с лихвите доближава 52 307 000 златни лева
