Димитър Попов е най-младият управител на БНБ
Първите шефове на Българска народна банка (до 1900 г.) са били все на Христовата възраст. Млади, образовани в Европа, въодушевени продължители на възрожденския дух и фантазии за свободна и преуспяваща България. И подготвени да служат на Родината си. Младостта им обаче не им е пречела да са дейни в бизнеса и политиката. Сред тях откриваме и името на Димитър Попов. Той е единствено на 31 години, когато застава отпред на Българската национална банка.
Димитър Кръстев Попов , с псевдоним Централния , е политик поредно от Народната партия, от Прогресивнолибералната партия и от Народнолибералната партия. Той е бил член на Управителния съвет на Българска народна банка от август 1885 до август 1889 година. А в интервала от 26 август 1886 до 4 декември 1887 година е ръководещ Българска народна банка.
На няколко пъти Димитър Попов е бил министър през интервала 1902-1905 година.
Димитър Попов е роден в Калофер на 22 юни (6 юни остарял стил) през 1855 година. Учи в родния си град, в семинария в Пловдив и в Робърт лицей в Цариград. През 1876 година приключва Френския султански колеж в Галатасарай с премия за истински проучвания по математика. Димитър Попов е и полиглот, владеещ осем езика.
През 1877 година, при започване на Руско-турската война, разгласява в цариградския вестник "Сутрин " прокламацията на съветския император Александър II, за което е съден, само че съумява да избяга в Румъния.
След Освобождението Попов заема административни длъжности в София. След въвеждането на Режима на пълномощията през 1881 година емигрира в Пловдив, където е член на Върховния административен съд, прокурор и шеф на канцеларията на Дирекцията на вътрешните работи.
Димитър Попов взе участие и в Съединението на България през 1885 година.
През 1884-1885 година той е основен секретар на Министерството на финансите на Княжество България. След това се трансферира в Българска народна банка.
Димитър Попов интензивно взе участие в списването на разнообразни вестници у нас, а и изпраща дописки до съветски и френски вестници.
Димитър Попов умира в София на 1 януари 1909 година (19 декември 1908 година остарял стил), единствено на 53 години.
Димитър Кръстев Попов , с псевдоним Централния , е политик поредно от Народната партия, от Прогресивнолибералната партия и от Народнолибералната партия. Той е бил член на Управителния съвет на Българска народна банка от август 1885 до август 1889 година. А в интервала от 26 август 1886 до 4 декември 1887 година е ръководещ Българска народна банка.
На няколко пъти Димитър Попов е бил министър през интервала 1902-1905 година.
Димитър Попов е роден в Калофер на 22 юни (6 юни остарял стил) през 1855 година. Учи в родния си град, в семинария в Пловдив и в Робърт лицей в Цариград. През 1876 година приключва Френския султански колеж в Галатасарай с премия за истински проучвания по математика. Димитър Попов е и полиглот, владеещ осем езика.
През 1877 година, при започване на Руско-турската война, разгласява в цариградския вестник "Сутрин " прокламацията на съветския император Александър II, за което е съден, само че съумява да избяга в Румъния.
След Освобождението Попов заема административни длъжности в София. След въвеждането на Режима на пълномощията през 1881 година емигрира в Пловдив, където е член на Върховния административен съд, прокурор и шеф на канцеларията на Дирекцията на вътрешните работи.
Димитър Попов взе участие и в Съединението на България през 1885 година.
През 1884-1885 година той е основен секретар на Министерството на финансите на Княжество България. След това се трансферира в Българска народна банка.
Димитър Попов интензивно взе участие в списването на разнообразни вестници у нас, а и изпраща дописки до съветски и френски вестници.
Димитър Попов умира в София на 1 януари 1909 година (19 декември 1908 година остарял стил), единствено на 53 години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ