Първите си четири лета съм прекарала в Созопол. Е, не

Първите си четири лета съм прекарала в Созопол. Е, не задачите, по към две седмици. Три десетилетия по-късно се случи по този начин, че се върнах там за къса разходка. Моето малко морско бягство през май, което ме зареди с усмивки за доста време напред.

Подбрала съм за вас най-хубавите фотоси от тези, които направих в Стария град. Аз нямам доста мемоари отпреди, само че хората споделят, че тук всичко си е съвсем същото. С новия град, несъмнено, ситуацията е както на всички места по нашето Черноморие – презастрояване, от което мъчно от време на време си поемаш въздух. Това е и повода в последните години да дублирам, че избирам да не стъпвам там. Сега обаче ненапълно опровергах себе си. Влюбих се отначало и сигурно ще повторя през някой идващ май.

Безметежност, синьо-бяла хубост, допряна от слънчевия пясък, розови изгреви, китни дворчета, павирани улички, античност, разходка през времето, един прикрит Аполон и една позираща преди дъжда чайка. Всичко това, а и повече от Созопол през май, ви чака в галерията. Аз към момента чувствам аромата на сладко от зелени смокини, понесъл се из уличките...