Част от икономическото чудо на Китай се оказа мираж
Първите огромни проекти за промени на китайския президент Си Дзинпин преди десетилетие бяха и неговите най-смели. Те предвиждаха преход до 2020 година към свободна пазарна стопанска система в западен жанр, движена от услугите и потреблението, написа Reuters в собствен разбор.
Дневният ред от 60 точки имаше за цел да поправя остарелия модел на напредък, по-подходящ за по-слабо развитите страни. Но множеството от тези промени не стигнаха до средата, оставяйки стопанската система значително разчитаща на по-стари политики, които единствено прибавиха към големия дълг на Китай и индустриалния свръхкапацитет.
Неуспехът да се преструктурира втората по величина стопанска система в света повдигна сериозни въпроси за това какво следва за Китай.
Въпреки че доста анализатори виждат последователно прекосяване към застоялост в японски жанр като най-вероятния резултат, има и вероятност за по-сериозна рецесия.
Нещата постоянно се провалят постепенно, до момента в който ненадейно се счупят “, сподели Уилям Хърст, професор по китайско развиване в университета в Кеймбридж.
„ Има забележителен риск в кратковременен проект от финансова рецесия или друга степен на икономическа рецесия, която би донесла доста обилни обществени и политически разноски за китайското държавно управление. В последна сметка ще би трябвало да има равносметка. “
Китай излезе от своята маоистка планувана стопанска система през 80-те години като най-вече селско общество, мощно нуждаещо се от заводи и инфраструктура. По времето, когато световната финансова рецесия удари през 2008 – 2009 година, тя към този момент е била покрила множеството си капиталови потребности за своето равнище на развиване, споделят икономисти.
Оттогава стопанската система се учетвори в номинално изражение, до момента в който общият дълг се усили девет пъти. За да поддържа висок напредък, през 2010 година Китай удвои вложенията в инфраструктура и парцели за сметка на потреблението на семействата.
Дългът на Китай е бил три пъти размера на брутния вътрешен артикул (БВП) през 2022 г
Това поддържа потребителското търсене по-слабо като част от Брутният вътрешен продукт спрямо множеството други страни и концентрира основаването на работни места в строителния и промишления браншове – работни места, които от ден на ден се отхвърлят от младите висшисти.
Фокусът на политиката разду имотния пазар на Китай до една четвърт от икономическата интензивност и направи локалните държавни управления толкоз подвластни от дълга, че мнозина в този момент се чудят по какъв начин да рефинансират тази планина от задължения.
Пандемията, демографският спад и геополитическото напрежение изостриха всички тези проблеми дотам, че стопанската система мъчно се възвърне тази година, макар че Китай отстрани всички Коронавирус ограничавания.
Намираме се в миг, в който виждаме някои структурни промени, само че беше належащо да ги забележим “, сподели Макс Зенглейн, основен икономист в MERICS, институт за проучване на Китай. „ Тепърва започваме да се сблъскваме с действителността. Ние сме в непроверена територия. “
Краят на икономическия взрив в Китай евентуално ще навреди на експортьорите на първични материали и ще понижи инфлацията на износа по света. У дома това ще заплаши стандарта на живот на милиони безработни висшисти и доста хора, чието благосъстояние е обвързано със благосъстоятелност, създавайки опасности за обществената непоклатимост.
Разходите на семействата в Китай като дял от Брутният вътрешен продукт изостават от множеството други страни.
Криза против застоялост
Освен краткосрочните решения, които евентуално единствено биха увековечили подхранваните от дълг вложения, икономистите виждат три благоприятни условия за Китай.
Едната е бърза, мъчителна рецесия, която отписва задължения, лимитира непотребния промишлен потенциал и издува балона на парцелите. Друг е развой, траял десетилетия, при който Китай последователно понижава тези остатъци за сметка на растежа. Третият е прекосяването към воден от потребителите модел със структурни промени, които предизвикват известна болежка в кратковременен проект, само че оказват помощ да се появи още веднъж по-бързо и по-силно.
Проблеми на имотния пазар
Криза може да се разгърне, в случай че големият пазар на парцели се срине по неконтролиран метод, повличайки финансовия бранш със себе си.
Другата най-напрегната точка е дългът на локалното държавно управление, оценен от Международния валутен фонд на 9 трилиона $. През юли Китай даде обещание да показа „ кошница от ограничения “ за справяне с рисковете от общинския дълг, без да дава детайлности.
Логан Райт, сътрудник в Rhodium Group, споделя, че Пекин би трябвало да реши коя част от този дълг да избави, защото сумата е прекомерно огромна, с цел да обезпечи цялостни гаранции за погашение, което пазарът сега смята за имплицитно.
Криза ще настъпи в Китай, когато доверието в държавното управление се разклати “, сподели той. „ Когато внезапно се прекъсне финансирането за оставащите вложения, които наподобяват обект на пазарен риск, това е голям миг на неустановеност на финансовите пазари в Китай. “
Но поради държавния надзор върху доста строителни бизнесмени и банки и строга финансова политика, която лимитира приключването на активи в чужбина, това е сюжет с невисок риск, споделят доста икономисти.
Алисия Гарсия Ереро, основен икономист за Азиатско-тихоокеанския район в Natixis, чака, че ще има доста купувачи, в случай че Пекин консолидира дълга поради лимитираните капиталови други възможности.
Аз съм повече в лагера на бавния напредък “, сподели тя. „ Колкото повече задължения се натрупват за планове, които не са продуктивни, толкоз по-ниска е възвръщаемостта на активите, изключително на обществените вложения, и това в действителност значи, че Китай не може да се развие. “
Избягването на рецесия посредством удължение на интервала за пригаждане обаче крие свои лични опасности за стабилността, като младежката безработица, която надвишава 21%, и благосъстоянието на семействата, 70% от което е вложено в парцели.
„ Една от най-големите сполучливи истории на Китай, построяването на мощна междинна класа, също се трансформира в най-голямата му накърнимост “, сподели Зенглейн от MERICS. „ Ако го погледнете от позиция на по-млад човек, в този момент сте изложени на риск да бъдете първото потомство след промените, чието икономическо благоденствие може да се сблъска със стена. Ако посланието е да затегнете коланите и да запретнете ръкави, това ще бъде много сложна продажба. “
Реформи, този път?
Третият път, интензивно прекосяване към нов модел, се смята за доста малко евентуален въз основа на случилото се с програмата от 60 точки на Си.
Тези проекти съвсем не се загатват от 2015 година, когато приключването на капитали накара акциите и юана да се срутен и породиха формален отвод от към евентуално разрушителни промени, споделят анализатори.
Тогава Китай се отхвърли от либерализацията на финансовите пазари, а проектите за преодоляване на държавните колоси и въвеждането на всеобщо обществено подкрепяне по този начин и не се реализираха изцяло.
Точно в този момент е време, в което има капацитет влакът да промени посоката си към нов модел и мисля, че има вкус да се направи това “, сподели Хърст. „ Но в това време има огромен боязън от кратковременен политически и обществен риск, изключително от провокиране на икономическа рецесия. “
Дневният ред от 60 точки имаше за цел да поправя остарелия модел на напредък, по-подходящ за по-слабо развитите страни. Но множеството от тези промени не стигнаха до средата, оставяйки стопанската система значително разчитаща на по-стари политики, които единствено прибавиха към големия дълг на Китай и индустриалния свръхкапацитет.
Неуспехът да се преструктурира втората по величина стопанска система в света повдигна сериозни въпроси за това какво следва за Китай.
Въпреки че доста анализатори виждат последователно прекосяване към застоялост в японски жанр като най-вероятния резултат, има и вероятност за по-сериозна рецесия.
Нещата постоянно се провалят постепенно, до момента в който ненадейно се счупят “, сподели Уилям Хърст, професор по китайско развиване в университета в Кеймбридж.
„ Има забележителен риск в кратковременен проект от финансова рецесия или друга степен на икономическа рецесия, която би донесла доста обилни обществени и политически разноски за китайското държавно управление. В последна сметка ще би трябвало да има равносметка. “
Китай излезе от своята маоистка планувана стопанска система през 80-те години като най-вече селско общество, мощно нуждаещо се от заводи и инфраструктура. По времето, когато световната финансова рецесия удари през 2008 – 2009 година, тя към този момент е била покрила множеството си капиталови потребности за своето равнище на развиване, споделят икономисти.
Оттогава стопанската система се учетвори в номинално изражение, до момента в който общият дълг се усили девет пъти. За да поддържа висок напредък, през 2010 година Китай удвои вложенията в инфраструктура и парцели за сметка на потреблението на семействата.
Дългът на Китай е бил три пъти размера на брутния вътрешен артикул (БВП) през 2022 г
Това поддържа потребителското търсене по-слабо като част от Брутният вътрешен продукт спрямо множеството други страни и концентрира основаването на работни места в строителния и промишления браншове – работни места, които от ден на ден се отхвърлят от младите висшисти.
Фокусът на политиката разду имотния пазар на Китай до една четвърт от икономическата интензивност и направи локалните държавни управления толкоз подвластни от дълга, че мнозина в този момент се чудят по какъв начин да рефинансират тази планина от задължения.
Пандемията, демографският спад и геополитическото напрежение изостриха всички тези проблеми дотам, че стопанската система мъчно се възвърне тази година, макар че Китай отстрани всички Коронавирус ограничавания.
Намираме се в миг, в който виждаме някои структурни промени, само че беше належащо да ги забележим “, сподели Макс Зенглейн, основен икономист в MERICS, институт за проучване на Китай. „ Тепърва започваме да се сблъскваме с действителността. Ние сме в непроверена територия. “
Краят на икономическия взрив в Китай евентуално ще навреди на експортьорите на първични материали и ще понижи инфлацията на износа по света. У дома това ще заплаши стандарта на живот на милиони безработни висшисти и доста хора, чието благосъстояние е обвързано със благосъстоятелност, създавайки опасности за обществената непоклатимост.
Разходите на семействата в Китай като дял от Брутният вътрешен продукт изостават от множеството други страни.
Криза против застоялост
Освен краткосрочните решения, които евентуално единствено биха увековечили подхранваните от дълг вложения, икономистите виждат три благоприятни условия за Китай.
Едната е бърза, мъчителна рецесия, която отписва задължения, лимитира непотребния промишлен потенциал и издува балона на парцелите. Друг е развой, траял десетилетия, при който Китай последователно понижава тези остатъци за сметка на растежа. Третият е прекосяването към воден от потребителите модел със структурни промени, които предизвикват известна болежка в кратковременен проект, само че оказват помощ да се появи още веднъж по-бързо и по-силно.
Проблеми на имотния пазар
Криза може да се разгърне, в случай че големият пазар на парцели се срине по неконтролиран метод, повличайки финансовия бранш със себе си.
Другата най-напрегната точка е дългът на локалното държавно управление, оценен от Международния валутен фонд на 9 трилиона $. През юли Китай даде обещание да показа „ кошница от ограничения “ за справяне с рисковете от общинския дълг, без да дава детайлности.
Логан Райт, сътрудник в Rhodium Group, споделя, че Пекин би трябвало да реши коя част от този дълг да избави, защото сумата е прекомерно огромна, с цел да обезпечи цялостни гаранции за погашение, което пазарът сега смята за имплицитно.
Криза ще настъпи в Китай, когато доверието в държавното управление се разклати “, сподели той. „ Когато внезапно се прекъсне финансирането за оставащите вложения, които наподобяват обект на пазарен риск, това е голям миг на неустановеност на финансовите пазари в Китай. “
Но поради държавния надзор върху доста строителни бизнесмени и банки и строга финансова политика, която лимитира приключването на активи в чужбина, това е сюжет с невисок риск, споделят доста икономисти.
Алисия Гарсия Ереро, основен икономист за Азиатско-тихоокеанския район в Natixis, чака, че ще има доста купувачи, в случай че Пекин консолидира дълга поради лимитираните капиталови други възможности.
Аз съм повече в лагера на бавния напредък “, сподели тя. „ Колкото повече задължения се натрупват за планове, които не са продуктивни, толкоз по-ниска е възвръщаемостта на активите, изключително на обществените вложения, и това в действителност значи, че Китай не може да се развие. “
Избягването на рецесия посредством удължение на интервала за пригаждане обаче крие свои лични опасности за стабилността, като младежката безработица, която надвишава 21%, и благосъстоянието на семействата, 70% от което е вложено в парцели.
„ Една от най-големите сполучливи истории на Китай, построяването на мощна междинна класа, също се трансформира в най-голямата му накърнимост “, сподели Зенглейн от MERICS. „ Ако го погледнете от позиция на по-млад човек, в този момент сте изложени на риск да бъдете първото потомство след промените, чието икономическо благоденствие може да се сблъска със стена. Ако посланието е да затегнете коланите и да запретнете ръкави, това ще бъде много сложна продажба. “
Реформи, този път?
Третият път, интензивно прекосяване към нов модел, се смята за доста малко евентуален въз основа на случилото се с програмата от 60 точки на Си.
Тези проекти съвсем не се загатват от 2015 година, когато приключването на капитали накара акциите и юана да се срутен и породиха формален отвод от към евентуално разрушителни промени, споделят анализатори.
Тогава Китай се отхвърли от либерализацията на финансовите пазари, а проектите за преодоляване на държавните колоси и въвеждането на всеобщо обществено подкрепяне по този начин и не се реализираха изцяло.
Точно в този момент е време, в което има капацитет влакът да промени посоката си към нов модел и мисля, че има вкус да се направи това “, сподели Хърст. „ Но в това време има огромен боязън от кратковременен политически и обществен риск, изключително от провокиране на икономическа рецесия. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ