Първи избори Първите избори в България се провеждат скоро след Освобождението

Първи избори

Първите избори в България се организират скоро след Освобождението – на 30 септември и 7 октомври 1879 година. Те са парламентарни избори за Първото нормално национално заседание. Участват двете водещи политически сили – Либералната и Консервативната партия.

В “Къщата с часовника ” заседава Първото нормално национално заседание след Освобождението.

Населението наброява 1 800 000 души. Гласът си  упражняват над 270 000 души. Изборната интензивност е ниска – 32%. Побеждават либералите. Избрани са 158 депутати. Сред тях Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Стефан Стамболов.

С фасул и царевица вместо бюлетини дали своят вот българите след Освобождението.

Княз Александър I Батенберг е неудовлетворен от развоя на изборите и моли съветския император за позволение да разтури Народното събрание. Александър II не позволява и Батенберг предлага на Петко Каравелов да сформира кабинет.

В последна сметка на 24 ноември 1879 година князът разпуска Народното събрание и сформира държавно управление, отпред с свещеник Климент, в което управителна роля имат консерваторите.

Либерална партия: 224 134 гласа, 82,28%, 130 места

Консервативна партия: 48 270 гласа, 17,72%, 28 места

Невалидни бюлетини: няма

Избирателни права първоначално

Търновската конституция регламентира избора на народните представители да се реализира директно от народа, като на 10 хиляди души население, и от двата пола, се поставя по един депутат.

Мандатът на депутатите е тригодишен, а избираеми за народни представители са всички български жители, които са  “на възраст нагоре от 30 години и са грамотни ”.

Колкото до гласоподавателите – право да избират имат всички български жители над 21 години и се ползват  “с цивилен и политически правдини ”.

Жените не могат да гласоподават. Тогава това е международна наклонност, защото концепцията за политическите права на дамите към момента не съществува.

Изборите до Втората международна война

От 1890 до 1940 година са извършени избори за още двадесет и четири Обикновени национални събрания и четири Велики. Указите за изборите са издадени първо от княз Александър I Батенберг, а по-късно и от княз /цар/ Фердинанд и цар Борис III.

Например изборите за Осмото нормално национално заседание се организират на 10 септември 1894 година. Печели ги Народната партия, а Алеко Константинов написа за тях фейлетона си “По изборите в Свищов ”.

Либералите и консерваторите се разоряват на разнообразни партии. Създават се Народнолиберална партия, Прогресивнолиберална партия, Народна партия, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз и така нататък През 1938 година в парламентарните избори към този момент могат да гласоподават и дамите над 21 години, които са „ омъжени, разведени или вдовици “.

Неомъжените дами нямат право на глас. Жените могат да гласоподават, само че не и да бъдат избирани.

Изборите от 1944 до 1989 година

След Деветосептемврийския прелом държавното управление на Отечествения фронт разпуска Двадесет и петото нормално национално заседание и ръководи без парламентарен надзор. След края на военните дейности в Европа, през май 1945 година, то взима решение да се проведат избори за нов парламент.

Изборите се организират по нов изборен закон, с който за пръв път в България се дават изборни права на нови групи хора – неомъжваните дами, военните и полицаите.

Минималната възраст на кандидатите е понижена на 23 години, само че е неразрешено кандидатирането на „ лица с фашистки прояви “. Кандидатите могат да показват ръководещия Отечествен фронт, записаните политически партии и инициативни комитети.

Гласува се по пропорционална система. Първоначално изборите са планувани за 26 август 1945 година, само че под натиска на представителите на Съединените щати и Англия са отсрочени за 18 ноември, като е позволено легалното действие на опозиционните партии и са нанесени промени в изборния закон.

Въпреки тези промени, опозиционните партии считат, че в страната няма условия за осъществяване на демократични избори и отхвърлят да вземат участие в тях. В изискванията на протест Отечественият фронт печели всички места в Народното събрание при изборна интензивност от 86%. С цел да се показва многопартийност, в листите са включени доста представители на съдружните сътрудници в Отечествения фронт като комунистите нямат болшинство.

Общият брой на народните представители е 276. През 1944 година дамите в България получават равни изборни права, а през 1945 годна в Двадесет и шестото нормално национално заседание са определени първите 16 жени- депутати.

Изборите за  Шестото Велико национално събрание  се организират на 27 октомври 1946 година Те са планувани дружно със  специфичен Закон за допитване до народа за унищожаване на монархията и прокламиране на Народна република и за привикване на Велико национално заседание.

Под мощен напън от страна на държавното управление изборната интензивност доближава 92,6%, като Българската работническа партия /комунисти/ получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в Народното събрание. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии – 99.

Референдумът пък демонстрира, че 95,6% от гласоподавателите желаят република и единствено 4,4% – монархия. Избирателната интензивност тук е 91,7 на 100. Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които считат, че намиращата се на територията на България Червена войска е оказала въздействие върху тях.

Референдумът република или монархия

На 15 септември 1946 година е провъзгласена Народна република България. На 4 декември 1947 година България приема втората в историята си конституция, останала като „ Димитровска ”.

В нея е записано, че мандатът на Народното събрание е четири години, а депутатите се избират на правилото 1 на 30 000 поданици. Императивно се акцентира, че изборите се организират въз основа на всеобщото, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване. За пръв път в политическата процедура на страната изискванията за практикуване на интензивно и пасивно изборно право са изцяло идентични.

Избиратели са всички български жители, навършили 18 години, без разлика на пол, националност, раса, изповедание, обучение, занимание, публично състояние и имотно положение, като се изключи поставените под забраняване и лишените с присъда от цивилен и политически права.

Военнослужещите, които до 1945 година като цяло са лишени или не се възползват от изборните си права, в този момент към този момент също категорично са посочени като гласоподаватели. Постепенно през годините на социализма партиите остават единствено две – Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз.

През 1986 година да вземем за пример,  за Деветото /или Тридесети петото нормално национално събрание/  гласоподават 99,91 % от гласоподавателите . Избрани са 400 депутати – 69 % от Българска комунистическа партия, 24,75 % от Български земеделски народен съюз и 6,25 % – безпартийни.

Изборите след 1990 година

Изборите за  Седмо Велико национално заседание се организират на 10 юни 1990 година  и са първите свободни и демократични избори в страната след 1931 година.

Гласуват 6 976 620 или 90,79% от всички имащи право на глас. Част от народните представители са определени по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната.

Седмото велико национално заседание основава Конституцията на Република България.

Гражданите, навършили 18 години, като се изключи поставените под забраняване и изтърпяващите наказване отнемане от независимост, имат право да избират държавни и локални органи и да вземат участие в допитвания до народа.

На 13 октомври 1991 се организират и постоянни парламентарни избори  за Тридесет и шесто нормално национално заседание. То е от 240 депутати.

Избирателната интензивност е 83, 9%.

След демократичните промени са определени общо девет елементарни национални събрания.

Как става изборът на народните представители?

От 1990 година насам изборите се насрочват с декрет на президента на България.

Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат.

През интервала 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с най-малък предел за присъединяване на партиите от 4%, като местата се разпределят посредством 31 районни листи.

При изборите от 2009 година изборната система е сменена от смесена. Така 209 народни представители се избират по остарялата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-вече гласове във всеки 31 изборни региона.

През 2013 година е възобновена напълно пропорционалната система.

От 1.09.2020 година пленарните съвещания се организират в новата зала “Света София ”.

Източник: Българска национална телевизия