Китайската Нова година и празникът в Поднебесната империя
Първи февруари е към този момент е тук. Черният воден тигър се прокрадна, с цел да ни поведе към Лунната нова година, позната ни като китайската, поради отбелязването й по китайския календар. Новата година настава и за други нации в Азия, а всички те се надяват да изгонят злите сили и духове .
Червени фенери, специфични ястия, дарове за възрастните и децата, калиграфии с йероглифа за думата „ благополучие ” на всяка врата. И по този начин 15 дни на празнувания до идващия празник - този на фенерите. Така ще честват от единия до другия завършек на Поднебесната империя - от Харбин на североизток до Шънджън на югоизток.
В началото на тази година Шънджън, в миналото рибарско населено място, оглави класациите за най-трудно намиране на паркомясто в цялата страна. Като една от първите специфични стопански зони на Китай, той е за образец съгласно президента Си Дзинпин, който има съществени проекти за мегаполиса с десетки милиони поданици. Това е и южното софтуерно сърце на страната, което тупти мощно, а ударите отекват като шума на парите, умножен по 3 трилиона. През предходната година брутният вътрешен артикул на Шънджън дистигна три трилиона юана, което е тъкмо 827 милиарда 184 милиона 57 хиляди и 900 лв.. Как се печелят толкоз пари? С производството на съвременни транспортни средства, индустриални роботи, смарт телефони и съоръжение за 3D принтиране. Някои от международните софтуерни колоси са основани точно там . По размер износът на Шънджън се подрежда преди всичко в Китай за последните 29 години.
Очакваме високотехнологична Нова година в Шънджън. Може би храната ще се доставя с роботи, тъкмо както това ще се случи на олимпийските игри, по време на които храненето ще е мощно изолирано и изключително роботизирано . Искат или не, спортисти, публицисти и публични посетители ще би трябвало да употребяват автоматизирана система. Роботите са симпатични - храната ви се спуска от тавана, има машини за сладолед, както и роботи за рум сървис, има и робот барман, който бърка коктейли за секунди. Всички те подготвят стотици предписания от Китай и света, само че без 48 от най-употребяваните подправки като черен пипер и дафинов лист , с цел да се избегнат подправено позитивни допинг проби.
Ако високите технологии могат да смразят кръвта ви, тъй като антиутопичните визии за сегашното и бъдещето по никакъв начин не са ви непознати, то и почерпката в чест на водния тигър безусловно ще ви вкочани до мозъка на костите, в случай че я хапнете в студения северен Харбин, където си имат мразовит ресторант за обичайния фестивал на ледените статуи , един от най-големите в света.
Тази година снежното тържество с над 400 събития продължава до края на февруари, а скулптурите са над 100. Вдъхновението идва и от идните зимни олимпийски игри, чиито хазаин е Пекин . От лед са изваяни както олимпийските кръгове, по този начин и пандата Бин Дун Дун - амулет на игрите. „ Бин ” значи „ лед ”, а „ Дун Дун ” - „ здрав и витален ”. Талисман на параолимпийските игри пък е куклата Сюе Жун Жун. Изобразява червен фенер, знак на реколтата, топлината и светлината. „ Сюе " значи „ сняг ”, а „ Жун Жун ” - „ приемливост и интеграция ”.
Днес обаче сигурно не пандата, а тигърът ще е на респект в Поднебесната империя и Харбин едва ли ще направи изключение.
Отново се връщаме на юг по картата на Китай, само че стопираме на стотина километра от столицата Пекин. Отиваме в града на бъдещето - Сюнъан, който би трябвало да бъде дефинитивно приключен през 2035-а, само че още в този момент има скромното население от милион и 200-300 хиляди, което за Китай си е напряко урбанистичен минимализъм.
В момента всички тези хора са под карантина, каквото има и на други места в страната. Не е доста ясно докога. Дотук нищо необичайно с оглед строгата китайска Covid-политика. Странното обаче е, че нямаше никакво публично известие за наложените ограничавания.
Заради сходни локдауни тук и там част от китайците няма да са вкъщи за посрещането на празника - нещо, на което те доста държат. Мнозинството от хората са подготвени да пътуват с дни, с цел да стигнат у дома, някои си взимат отпуск даже единствено за предпразничните мерки.
В Сюнъан ще отбележаттази Нова година изолирани и с фантазии за светлото бъдеще, дадено им от държавния уред преди пандемията. Най-новият град на Китай би трябвало да бъде примерен за цялата планета . Поемайки значими институционални и бизнес офиси, част от напора към Пекин, както и вложения за построяването му от 1 трилион 17 милиарда 265 милиона и 480 хиляди лв..
Настоящият президент Си Дзинпин желае да направи от Сюнъан това, което тогавашният му предходник Дън Сяопин направи от Шънджън и Шанхай. Някои са скептични към тази проекти, имайки поради отдалечеността на Сюнъан от морето, само че пък това ще е град, в който изолацията не би трябвало да е проблем. Сподели го преди време в утринния ни блок не какъв да е, а испанският проектант Висенте Гуайар, който завоюва интернационалния конкурс за проектирането на самодостатъчния град. Вече го назовават и китайския посткоронавирусен град . Сюнъан в очите на Висенте съчетава европейската архитектура, модерното китайско строителство и устойчивото земеделие .
Чуйте повече в звуковия файл.
Червени фенери, специфични ястия, дарове за възрастните и децата, калиграфии с йероглифа за думата „ благополучие ” на всяка врата. И по този начин 15 дни на празнувания до идващия празник - този на фенерите. Така ще честват от единия до другия завършек на Поднебесната империя - от Харбин на североизток до Шънджън на югоизток.
В началото на тази година Шънджън, в миналото рибарско населено място, оглави класациите за най-трудно намиране на паркомясто в цялата страна. Като една от първите специфични стопански зони на Китай, той е за образец съгласно президента Си Дзинпин, който има съществени проекти за мегаполиса с десетки милиони поданици. Това е и южното софтуерно сърце на страната, което тупти мощно, а ударите отекват като шума на парите, умножен по 3 трилиона. През предходната година брутният вътрешен артикул на Шънджън дистигна три трилиона юана, което е тъкмо 827 милиарда 184 милиона 57 хиляди и 900 лв.. Как се печелят толкоз пари? С производството на съвременни транспортни средства, индустриални роботи, смарт телефони и съоръжение за 3D принтиране. Някои от международните софтуерни колоси са основани точно там . По размер износът на Шънджън се подрежда преди всичко в Китай за последните 29 години.
Очакваме високотехнологична Нова година в Шънджън. Може би храната ще се доставя с роботи, тъкмо както това ще се случи на олимпийските игри, по време на които храненето ще е мощно изолирано и изключително роботизирано . Искат или не, спортисти, публицисти и публични посетители ще би трябвало да употребяват автоматизирана система. Роботите са симпатични - храната ви се спуска от тавана, има машини за сладолед, както и роботи за рум сървис, има и робот барман, който бърка коктейли за секунди. Всички те подготвят стотици предписания от Китай и света, само че без 48 от най-употребяваните подправки като черен пипер и дафинов лист , с цел да се избегнат подправено позитивни допинг проби.
Ако високите технологии могат да смразят кръвта ви, тъй като антиутопичните визии за сегашното и бъдещето по никакъв начин не са ви непознати, то и почерпката в чест на водния тигър безусловно ще ви вкочани до мозъка на костите, в случай че я хапнете в студения северен Харбин, където си имат мразовит ресторант за обичайния фестивал на ледените статуи , един от най-големите в света.
Тази година снежното тържество с над 400 събития продължава до края на февруари, а скулптурите са над 100. Вдъхновението идва и от идните зимни олимпийски игри, чиито хазаин е Пекин . От лед са изваяни както олимпийските кръгове, по този начин и пандата Бин Дун Дун - амулет на игрите. „ Бин ” значи „ лед ”, а „ Дун Дун ” - „ здрав и витален ”. Талисман на параолимпийските игри пък е куклата Сюе Жун Жун. Изобразява червен фенер, знак на реколтата, топлината и светлината. „ Сюе " значи „ сняг ”, а „ Жун Жун ” - „ приемливост и интеграция ”.
Днес обаче сигурно не пандата, а тигърът ще е на респект в Поднебесната империя и Харбин едва ли ще направи изключение.
Отново се връщаме на юг по картата на Китай, само че стопираме на стотина километра от столицата Пекин. Отиваме в града на бъдещето - Сюнъан, който би трябвало да бъде дефинитивно приключен през 2035-а, само че още в този момент има скромното население от милион и 200-300 хиляди, което за Китай си е напряко урбанистичен минимализъм.
В момента всички тези хора са под карантина, каквото има и на други места в страната. Не е доста ясно докога. Дотук нищо необичайно с оглед строгата китайска Covid-политика. Странното обаче е, че нямаше никакво публично известие за наложените ограничавания.
Заради сходни локдауни тук и там част от китайците няма да са вкъщи за посрещането на празника - нещо, на което те доста държат. Мнозинството от хората са подготвени да пътуват с дни, с цел да стигнат у дома, някои си взимат отпуск даже единствено за предпразничните мерки.
В Сюнъан ще отбележаттази Нова година изолирани и с фантазии за светлото бъдеще, дадено им от държавния уред преди пандемията. Най-новият град на Китай би трябвало да бъде примерен за цялата планета . Поемайки значими институционални и бизнес офиси, част от напора към Пекин, както и вложения за построяването му от 1 трилион 17 милиарда 265 милиона и 480 хиляди лв..
Настоящият президент Си Дзинпин желае да направи от Сюнъан това, което тогавашният му предходник Дън Сяопин направи от Шънджън и Шанхай. Някои са скептични към тази проекти, имайки поради отдалечеността на Сюнъан от морето, само че пък това ще е град, в който изолацията не би трябвало да е проблем. Сподели го преди време в утринния ни блок не какъв да е, а испанският проектант Висенте Гуайар, който завоюва интернационалния конкурс за проектирането на самодостатъчния град. Вече го назовават и китайския посткоронавирусен град . Сюнъан в очите на Висенте съчетава европейската архитектура, модерното китайско строителство и устойчивото земеделие .
Чуйте повече в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ