Първата сцена във филма показва Корнелия – главната героиня -

Първата сцена във кино лентата демонстрира Корнелия – основната героиня - и приятелката й, които си приказват, и двете закичени с мартеници напълно по български – най-малко за родния фен е безусловно ясно в кой интервал на годината се развива действието. И това е единствено първият прочут подробност в този филм, който би могъл да е български във всичко, с изключение на езика. Ако приемем, че родното кино би имало смелостта да направи толкоз искрено разголващ, напряко поразителен филм за онази бездна, която зее межди хората с пари и останалите тук, на Балканите.

Филмът е задоволително добре свестен и оценен и отвън Румъния, с огромната премия „ Златна мечка “ в Берлин предходната година. За мен той е самобитно продължение на „ Смъртта на господин Лазареску “ – прочее двата имат един и същи сценарист – също толкоз разбираема за нас и трагична до последния подробност история.„ Позиция на дете “ е фамилна драма, само че цялото деяние е съсредоточено в майката – извънредно осъществяване на Луминита Георгиу. Героинята й Корнелия е процъфтяващ проектант и дизайнер, омъжена за прочут хирург, двамата са част от хайлайфа на Букурещ. Синът им е типично мамино синче, незает, към този момент не първа младост, придирчив, постоянно неудовлетворен, мразещ майка си, само че живеещ напълно на нейна прехрана. Един ден, карайки с превишена скорост, синът на Корнелия убива дете. Не е нужно да описвам нататък – за всеки от нас е ясно какви шансове има фамилията на убитото дете, небогати хорица от провинцията, против Корнелия и нейната майчина обич. Тя ще се оправи с всичко сама, плачейки, когато е нужно, заплашвайки, разнасяйки пликове с евро, до момента в който синът й седи ядосан и безхарактерен. Това, че Корнелия има темперамент, воля и пари е ясно, даже любовта й към детето й е разбираема. Само че… има ли душа. И, в действителност, дали границата сред нея, богатите й другари и бедните, почтени и вярващи хора, които дават помилван на сина й, не е точно в това – че едните имат сърца, а другите – не.

Признавам, че след кино лентата не преставам да мисля от коя страна съм аз самата.