2017: Годината на малките ракети
Първата публикация касаеше това, което чакаме да се случи през 2018 година (линк).
През 1977 година създателят на Дигитал Екуипмънт Кен Олсън направи едно от най-догматичните изявления на 20-ти век: “Няма причина обособеният човек да разполага с компютър в дома си ”. Няколко години по-късно се появи друга фраза, приписвана на Бил Гейтс (макар че той постоянно е отричал да я е казвал): “640 килобайта би трябвало да са задоволителни за всеки ”. Днес съвсем всеки има компютър, а спецификите на съвеменните домашни компютри много надвишават прословутите 640 килобайта.
През 2016 година Джеф Безос, създател на книжната корпорация Амазон и галактическата компания Блу Ориджин, наподобява че самичък влезе в историята с тесногръдо изявление. Той беше запитан от журналиста Уолтър Исаксън за какво се интересува от галактически бизнес. Изброявайки личните си галактически упоритости, Безос омаловажи дребните спътници: “няма нищо чак толкоз забавно по отношение на CubeSat-ите ”. Което може да се окаже груба неточност: това евентуално е най-перспективната област през последните години.
Някога не беше по този начин. Преди 10-15 години фурорът към частните галактически компании беше най-много обвързван с вероятностите за галактически туризъм и опцията всеки човек да полети в галактическото пространство. Такива към момента са упоритостите на самия Безос, както и на Ричард Брансън, създател на компания Върджин Галактик. Но е реалност, че мечтаното галактическо бъдеще на туристически полети към момента не е пристигнало. Разработките на Блу Ориджин се забавиха, а Върджин Галактик претърпя две тежки нещастия – през 2007 година детонация на мотор по време на наземни тествания умъртви трима души, а през 2014 година по време на полет на “СпейсШипТу ” почина водачът Майкъл Олсбъри. Тези отлагания бяха мощно разочароващи, само че както Брансън, по този начин и Безос имат задоволително пари, с цел да продължат напред. Поради това споделяме, че галактическият туризъм не е претърпял провал – просто се е забавил. Блу Ориджин и Върджин Галактик към момента възнамеряват пилотирани галактически полети през 2018-та година. Възможно е да съумеят, само че е евентуално следващата година по това време още веднъж да си споделяме: “Пилотираните полети се чакат през 2019-та ”. Засега чакаме… чакаме… чакаме… чакаме…
Не всички частни компании имаха финансовата поддръжка на богати хора като Безос и Брансън. Тези, които я нямаха, трябваше да намерят друго финансиране, друга пазарна ниша, с цел да оцелеят в кратковременен проект. Такава пазарна ниша бързо се откри – тази на дребните галактически спътници. Тя се оказа извънредно значима – толкоз значима, че Стийв Джурветсън от венчър фонда Дрейпър Фишър Джурветсън показа през 2014 година: “Повече се интересувам от ракети за дребни спътници, в сравнение с от галактически самолети за туризъм ”. Джурветсън твърди, че даже компании, които се занимават с разработки на галактически самолети, тихомълком биха признали, че се надяват повече на триумфа на пазара на дребните спътници.
Защо дребни спътници? Защо тъкмо те са огромното събитие през второто десетилетие на 21-ви век? Защото електронните съставни елементи станаха извънредно евтини и налични. Днес всеки запалянко с малко повече пари може да закупи нужните му елементи и да сглоби самичък дребен сателит (справка: вижте публикацията на КОСМОС БГ – “Ето по какъв начин бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш личен сателит “).
Но до момента в който самото изграждане на неестествен сателит е към този момент в границите на нашите благоприятни условия, най-трудната задача остава да го закараме в космоса (вижте публикацията на Джеф Фауст: Getting there is still the hardest part). Засега единствените благоприятни условия са да изпратите спътника като второстепенен товар на ракета, другояче назначена на някоя значима съществена задача. Тази процедура съществува от години – огромните ракети изстрелват огромни спътници, само че рядко оползотворяват напълно опцията си на товароподемност и могат да поемат спомагателен товар – да вземем за пример микроспътници. Или пък можете да пратите спътника си на комерсиален транспортен съд, примерно “Драгън ” или “Сигнус ”, и по-късно той ще бъде освободен от борда “Международната галактическа станция ”. Проблемът е, че по този начин сателитният разработчик няма огромен надзор върху орбитата, в която ще попадне. На този стадий не разполагаме с огромни благоприятни условия, в случай че желаеме да изпратим спътника в профилирана орбита, към Луната или на междупланетна задача.
Затова има голям интерес към основаването на дребни и евтини ракети, които да могат да извеждат дребните спътници на профилирани задачи. През миналите няколко години се пръкнаха редица компании, които започнаха да създават такива ракети. Но както беше в тази ситуация с галактическия туризъм, и в тази област имаше забавяния и неизпълнени обещания: “следващата година ще сме подготвени ” … и по този начин до следващата година, когато отново си повтаряхме същото: “следващата година ”. Частните компании тестваха мотори, а пиарите им представяха обществени презентации и се изявяваха по медиите – изобщо вършиха всичко друго, с изключение на да изстрелват ракети.
Но през 2017 година това най-сетне се промени! Две компании, Вектор и Рокет Лаб, организираха първите си изстрелвания. Други две компании, Върджин Орбит и Стратолонч, за пръв път демонстрираха хардуер, подготвен за полет. Ето какви са достиженията досега:
Дебютното изстрелване на ракета “Вектор ” беше извършено на 3-ти май тази година. Photo credit: Jim Cantrell/Vector Space Systems
Компания Вектор, изстрелваща ракети със същото име, е учредена от Джим Кентрел – някогашен консултант на Илон Мъск. Когато през 2001 година Илон Мъск решил да изстреля мишки към Марс (нещо, което към момента никой не е правил до ден днешен), той се обърнал към Кентрел за съвет. Кентрел е работил в продължение на дълги години взаимно с съветската галактическа стратегия и се навил да помогне на Мъск да купи три остарели съветски балистични ракети, с цел да ги преобразува в галактически. Тази работа обаче пропаднала и точно неуспехът на договорката довел до това Мъск да основе частната корпорация СпейсЕкс през 2002 година. Кентрел помагал известно време, само че по-късно напуснал компанията, тъй като не е вярвал, че нещо съществено ще произлезе от всичко това. Сега предприемачът е основал своя лична компания точно тъй като решил, че има огромен пазар в изстрелването на дребен потребен товар и спътници.
Тази година на 3-ти май ракетата “Вектор ” излетя за пръв път. Това изстрелване не беше галактическо – бе тествана единствено първата степен на атмосферен полет, до височина 1 370 метра. Стратегията на Кентрел е да има поетапно тестване на ракетата посредством периодически изстрелвания, при които “Вектор ” реализира все по-голяма височина, до момента в който стигне космоса. На 3-ти август беше извършен още един полет на “Вектор ”, още веднъж ниско атмосферен, единствено че този път ракетата превозваше за пръв път комерсиален потребен товар – извънредно значимо достижение за компанията.
Ще следим с интерес развиването на Вектор през 2018 година – точно тогава ни е дадено провеждането на първия орбитален полет. Засега компанията се развива добре, а Кентрел твърди, че желае Вектор да бъде “Макдоналдсът в ракетната промишленост ” – т.е. бързи, евтини и качествени изстрелвания.
На 25-ти май т.г. ракетата “Електрон ” се трансформира в първата профилирана дребна ракета, сполучливо достигнала до галактическото пространство. Photo credit: Rocket Lab
За разлика от компания Вектор, която организираше ниско атмосферни полети, Рокет Лаб се трансформира в първата съвременна компания за дребни ракети, постигнала сполучливо полет до самото галактическо пространство. Това се случи на 25-ти май, когато дебютира ракетата “Електрон ”. Поради отклонения в работата на втората степен орбита не беше реализирана, само че фактът, че ракетата съумя да навлезе в галактическото пространство, е прекомерно важен. Дори компанията СпейсЕкс на Илон Мъск не е съумяла да доближи космоса при дебютния полет на ракета “Фолкън 1 ” през 2006 година!
Рокет Лаб планираше да организира второто изстрелване на “Електрон ” през лятото или най-късно при започване на есента, само че компанията се забави – в този момент стартът е плануван най-рано за на следващия ден, 8-ми декември. Да се надяваме, че компанията ще успее да осъществя втория си полет и нека той е още по-успешен от предходния. От триумфите на Рокет Лаб зависят и задачи до Луната – американската компания Муун Експрес е резервирала полети на “Електрон ”, а остават едвам четири месеца, до момента в който изтече крайният период на съревнованието Гугъл Lunar XPRIZE, в границите на което частни компании се състезават, с цел да изпратят спускаем уред и луноход на естествения ни сателит.
През ноември Върджин Орбит сподели първата си ракета, подготвена за зареждане с гориво и осъществяване на тествания. Photo credit: Virgin Orbit
За пръв път опцията Върджин Галактик да стартира да се занимава и с различен вид бизнес, освен със суборбитален туризъм, беше обявена през 2009 година (източник). Още тогава бе проучена опцията за основаването на дребна ракета, която излетява на цена по-малко от $2 милиона $ в границите на един полет и може да извежда дребни спътници в космоса. През актуалната 2017 година от Върджин Галактик публично се отдели дъщерната компания Върджин Орбит. А при започване на ноември Върджин Орбит ни сподели първата създадена ракета “Лончър Уан ”, която се чака да дебютира през 2018 година.
Ракетата няма да лети от наземна стартова площадка, както е в тази ситуация с други компании като Вектор и Рокет Лаб. Тя ще бъде извеждана в атмосферата от остарял аероплан Боинг 747, след което ще бъде освобождавана от борда му, а моторите й ще бъдат задействани във въздуха. Върджин Орбит има амбициозни проекти – през 2019 година цели да организира общо 12 полета, а след 2020 година желае да осъществя по 24 изстрелвания годишно.
Гигантският аероплан бе изкаран на пистата за наземни тествания за пръв път през тази пролет. Photo credit: Stratolaunch Systems Corp.
Компания СтратоЛонч бе учредена през 2011 година от Пол Алън, един от основателите на Майкрософт, и авиокосмическия иноватор Бърт Рутан. И в случай че очакванията на Вектор и Рокет Лаб са да изстрелват набързо-набързо дребни ракети от повърхността на Земята, а Върджин Орбит ще пуска по една ракета от Боинг 747 в границите на един полет, Пол Алън мисли в огромни мащаби. Той счита, че в случай че се пускат по голям брой ракети едновременно от аероплан, това също е метод цените на изстрелванията да паднат фрапантно. Затова напъните му бяха съсредоточени в основаването на най-големия аероплан в света.
Какъв ти аероплан?! Това е чудовищно огромна машина! В края на месец май самолетът беше за пръв път изведен на пистата, а през идващите няколко месеца ще почнат изпитателните му полети. Първият тестов полет на ракета от борда на самолета към този момент е плануван през 2019 година, като най-малко в началото ще се употребяват старите ракети на Орбитал “Пегас ”. Дължината на самолета от края на едното крило до края на другото е 117 метра – т.е. самолетът е по-голям с 6.1 метра от ракетата “Сатурн 5 ”, извеждала през 60-те и 70-те години хора до Луната. За да може да извършва своята активност, самолетът е снабден с шест реактивни мотора от вида, употребявани на Боинг 747, а с цел да се приземява, разполага с 28 колела.
Засега Рокет Лаб със своята ракета “Електрон ” се нарежда като водач измежду компаниите, които създават дребни ракети – със сериозна конкуренция от страна на Вектор, Върджин Орбит и Стратолончър. Но тези компании не са единствените! Както преди 10 години мнозина си пробваха шанса в региона на суборбиталните полети и галактическия туризъм (който към момента не е започнал), по този начин през днешния ден мнозина се мъчат да се нареждат измежду пазара на дребните ракети.
Relativity разчита на 3D принтери и дава обещание, че от приемането на суровините до основаването на подготвена за полет ракета ще са нужни единствено 60 дни. Generation Orbit създава ракети GOLauncher. Launcherspace създава нов вид мотори, Interorbital работи по ракета Neptune… има и още и още и още знайни и незнайни компании, които кроят чертежи, тестват мотори, конструират ракети.
Ще съумеят ли те? Ако историята е индикатор, бъдещето за множеството от фирмите наподобява песимистично. През 2004 година имаше огромен брой компании, които се мъчеха да разработят суборбитални галактически кораби, с цел да завоюват премията XPrize. Само Scaled Composites съумя да организира пилотиран галактически полет със своя транспортен съд “СпейсШипУан ”. Но прекалено много други компании угаснаха и банкрутираха. Простихме се с Rocketplane, отиде си Armadillo Aerospace, казахме довиждане на XCOR и авангардния галактически аероплан Lynx. Нормално е да чакаме, че измежду днешните компании, които се надпреварват в областта на дребните ракети, не всички ще съумеят.
От друга страна въпросът: “ще оцелее ли частната галактическа промишленост? ” е неуместен и както посетителите на някои аерокосмически конгреси се майтапят, все едно е да питаме “ще съумеят ли заведенията за хранене? ”. Отговорът е прост: в бизнеса някои съумяват, а други – не. Толкова е просто. Не всички галактически компании ще съумеят, само че някои несъмнено ще сполучат. Коя би съумяла и коя не – това е комплициран въпрос, на който мъчно може да се отговори – зависи от прекалено много неща – бизнес тактика, коя пазарна ниша ще се заеме, от кое място ще пристигна началният капитал, има ли компанията задоволително надеждни спонсори.
А ние, елементарните запалянковци, както постоянно ще се надяваме на най-оптимистичния сценарий
