Илон Мъск, шефът на „СпейсЕкс“, предлага радикално решение за глобалното затопляне – изстрелване на рояк сателити, които да блокират част от слънчевата енергия, достигаща планетата. Според него, тези устройства, захранвани от слънчеви панели и управлявани от изкуствен интелект, ще позволят „микрокорекции“ в климата, за да се намали температурата. Идеята, споделена в публикация в X, предизвика смесени реакции – от ентусиазъм сред привържениците му до сериозни предупреждения от учени за потенциални катастрофи.
От инженерна гледна точка проектът е осъществим, но рисковете са огромни, според експертите. Лили Фур, директор на програмата за изкопаеми горива в Центъра за международно екологично право в Берлин, определи концепцията като „силно спекулативна“. „Слънчевата геоинженерия е непредсказуема и може да дестабилизира климатичната система още повече“, заяви тя. Ако се приложи, няма връщане назад – спиране на системата би довело до рязко покачване на температурите и ускоряване на затоплянето.
Предприемачът Бен Зеев от Шотландия също бие тревога: „Идеята надценява човешкия контрол над природата“. Дори минимално намаляване на слънчевата светлина с 1–2% би нарушило фотосинтезата, основата на земеделието, горите и производството на кислород. „Последствията от грешка биха били неизмерими“, подчертава той, напомняйки, че подобни проекти изискват глобално споразумение, тъй като ефектите са всепланетни.
Климатологът Сами Бъзард от Университета Нортумбрия добавя, че методът може да предизвика „нежелани последствия“ като хаос в метеорологията. „Не трябва един човек или страна да диктува климата на другите“, предупреждава тя. Идеята за затъмняване на Слънцето не е нова – преди са обсъждани алтернативи като инжектиране на отразяващи частици в атмосферата, но доклад на ООН от миналата година подчертава, че те могат да влошат времето и да предизвикат екологични катастрофи.
Мъск, известен с амбициозните си проекти като Starlink, вижда в това спасение за планетата. „Технологията може да ни спаси от климатичния колапс“, твърди той. Учените обаче настояват за предпазливост – без тестове и международен контрол, подобни експерименти са прекалено рискови. Дебатът подчертава дилемата: иновациите срещу неизвестността.
В контекста на COP30, който започва след седмица, идеята на Мъск може да предизвика нови дискусии. Дали ще се стигне до глобални правила за геоинженерията, или ще остане в сферата на спекулативните визии? За сега, климатичната криза продължава да натиска – и всяко „решение“ носи нови въпроси.
