Първата ми запомняща се среща с Радослав Парушев на живо

Първата ми запаметяваща се среща с Радослав Парушев онлайн беше едно лято преди няколко години на плажа Корал.  Тогава беше неутешим, отзивчив, приказлив, пиещ и доста печален.  Говореше за любовта, нереално и зловещо-отчаяно.  Усетих го непосредствен, а сърдечните стенания, с които аз самата се сблъсквах по това време, ми станаха по-разбираеми и лесни.  Споделянето е огромен врач.  След известно време почнах да го засичам по литературни четения, непрестанно усмихнат.  Чарли, както още е прочут, в този момент е благополучен и влюбен и е от дребното хора, които приказват невъздържано, простичко и намерено за любовта си. 

Фактите от неговото житие включват и: юрист, публицист, редактор, един от създателите на Лига на разказвачите, член на литературния клуб Бърза литература, първи Председател на Управителния съвет на Асоциация на писателите в България (контрапункт на Съюза на българските писатели), в която членуват създатели, издали най-малко една книга и които нямат общо с Държавна сигурност, участник в акции на авангардиста Иван Мудов и в творчеството си умее да е неприятен, брутално непосредствен и нахален. 

Как се случи да станеш публицист?

Мечтаех за работа на закрито, боях се от земеделския труд на полето – зиме и лете, в мраз и зной. Вариантите бяха банков служител, публицист или юрист. Спрях се на последните два.

По какъв метод съвместяваш две от функциите си – юрист и публицист – има ли припокриване сред тях?

Това ми е обичаният въпрос от години. Измислял съм десетки умни отговори. Ето ви най- новия: Старая се двете да нямат  нищо общо.

Какво/кой те въодушевява по принцип?

Вдъхновява ме Бог. Страшно прекрасен свят е направил. Единственото жалко е, че най-после се умира.

Какво съответно те провокира да напишеш " Отвътре "?

Не знам. Така се получи. Сигурно отново Бог.

Какво ти липсва в живота, България, в читателската среда?

В живота не ми липсва нищо. В България ми липсват единствено гражданското общество, политическата нормалност и безпристрастното правораздаване, другояче е окей. От читателите си също съм доста удовлетворен. 

Коя книга последната година те е впечатлила най-вече – българска и други?

От българските – „ Възвишение ” от Милен Русков. Иначе – “TheHeroin Diaries ” отНикиСикс, басиста на Motley Crue. Напоследък се унасям по рокендрол биографии. Дори премислям да напиша такава за някоя българска рок звезда. Като, несъмнено, ще би трябвало напълно да измисля такава персона.

Какво мечтаеш да се случи в България?

Както е споделила Мадона, „ Прочетете книгата ми ”. Там всичко съм си описал.

Когато беше дребен, доста искаше да….

Порасна по-скоро, с цел да се оженя за приказна руса самодива. В подобен смисъл, порастването лиши 38 години.

Трудно разбираш хората, които …

… приказват единствено френски – пипвам към 40 %, което не е задоволително при по-сложен диалог. Но съм си заречен, че като се пенсионирам ще го науча като хората (фанцузите).

Ако не беше публицист и с изключение на юрист, щеше да си...

Анимационен воин. По-специално от сериала на Comedy Central озаглавен “Usavich ”.Чекнете го, пъклен е куул.

Къде е вкъщи и какъв брой постоянно се прибираш там?

По в миналото имам възприятието, че цялата Западна цивилизация ми е дом – различен път – че най-малко цяла Европа ми е дом, или най-малко – цяла София. Друг път пък „ вкъщи е ” единствено като се сгуша под одеалото в спалнята – всичко зависи по степента ми на вътрешна нерешителност.

 

* * * * * *

 

Из изявление на Ирина Вагалинска за сп. Тема

" Нашата страна не би ли могла да подкрепя по някакъв метод износа на българска просвета?

Като начало тя би трябвало да спре да вреди на българската просвета у нас. Предишното ръководство да вземем за пример под натиска на лобисти в профил от Закона за авторското право цялостен клас права – репрографските. Става дума за правата на създатели и издатели да получават % от копирната техника, която се внася в България. За съпоставяне в Малави, Африка, от такива права сред писателите се разпределят по 800 000 евро на година. Иначе не считам, че културата би трябвало да се дотира. И когато се съберем сътрудници и след втората ракия някой стартира, по какъв начин министерството трябвало даде пари за това или това, постоянно споделям - излезте на пазара и се оправяйте! Ако хората желаят да четат книгите ви, те ще си ги купят. Но това не пречи страната да бъде съответен регулатор на връзките сред бизнеса и културния бранш, да е бранител на нарушените права и вносител на законодателни начинания, които да обкечават данъчно частните меценати. "