Русофилът Сава Чукалов
Първата ми " среща " със Сава Чукалов (16.7.1889-26.8.1971) беше в края на 1962 година, когато в Русе си купих неговия " Русско-болгарский словарь ". Оттогава и до през днешния ден не съм се разделял с тази книга, тъй като ми е освен това от безрезервен асистент при общуването с произведения на съветската художествена и научна литература.
Любителите на съветската книжовност вероятно си задават въпросите: кой е Сава Чукалов? Как е могъл самичък да сформира първо цялостен руско-български (1938), а по-късно и цялостен българско-руски (1947) речник, претърпели над 10 издания в София и Москва?
Нуждата от руско-български речник се е почувствала у нас незабавно след Освобождението от турско иго. Първият речник е бил публикуван в София през 1893 година от Г. Кърджиев. Седем години след него във Велико Търново Петко К. Гъбюв съставил " Пълен руско-български речник " - сериозен и безкористен труд, съгласно оценка на езиковеди. Трети по ред е речникът на Д. Благоев и Г. Миндов, който както по количество на думи, по този начин и по качество е по-добър от първите два и в продължение на повече от 30 години е задоволявал потребностите на читателите. Имало още едно малко речниче на Д. Тодоров.
Що се отнася до съществуването на българско-руски речник, ситуацията е било още по-тежко. Два са били опитите за съставянето му: първият е на А. Дювернуа - " Словарь болгарского языка ", Москва, 1886 година и " Дифференциальный болгарско-русский словарь " на Л. А. Мичатек, С.-Петербург, 1910 година Речникът на Сава Чукалов следва да приемем като пръв опит за сравнение и свързване словесните благосъстояния на двата езика.
През тридесетте години на ХХ век тези речници били от дълго време изчерпани, също така езиците - съветски и български, като живи организми непрестанно се развивали.
Като деен герой за духовно и културно опознаване и доближаване сред съветския и българския народ Сава Чукалов се заел с благородна, само че сложна задача: да сформира и издаде на първо време цялостен руско-български речник, а по-късно и цялостен българско-руски речник, в които да бъде отразена освен лексиката на класическите творби на съветския език, само че и актуалната лексика на съветския народ.
От научна и методологическа позиция речниците на Сава Чукалов са доста достижение на българската лексикография. Той е създател и на десетки студии и публикации по история и доктрина на българската лексикография, по лексикалното роднинство сред съветския и българския език. В " Руско-българска ономастика " изброява към 800 общи в двата езика думи, по-голямата част от които са от славянски генезис. А в " Сто години руско-българска и българско-руска лексикография " прави обзор на всички излезли в България и други страни принадлежности, речници и пособия, които съдържат двуезичен, български и съветски, материал.
Сава Константинов Чукалов е роден на 16 юли 1889 година в Златица. След като приключил главното си обучение в родния град, отишъл прислужник в едно софийско семейство. Жаден за познания, постъпил като стипендиант в Софийската духовна семинария. В богатата библиотека на учебното заведение юношата почнал да чете в оригинал творбите на огромните съветски писатели. Оттогава до края на сетните му дни е пламтяла огромната му обич към съветския език.
През 1911 година приключил сполучливо Софийската духовна семинария и се отправил към Русия, където през 1916 година приключил Петербургската духовна академия. Руската просвета и съветският народ го привлекли по-силно от магнит, та им станал ревнив последовател и поддръжник. Като студент не се чувствал чужденец, а се присъединил в литературния живот на столицата, станал ръководител на публицистичната комисия на литературното сдружение " Арс ". В Русия на съветски език издава през 1916 година първата си поетическа брошура " Сумерки ". Посвещава се напълно на литературно-издателска активност в Петербург, а по-късно и в Ростов на Дон.
Гражданската война в младата руска страна принуждава Сава Чукалов да се завърне в България. В София години наред го подозират, че е сътрудник на болшевиките и не го назначават за преподавател, нито на друга държавна работа. Принудил се да се устоя с книжовен труд.
" На 19 февруари 1919 година приятелите ми устроиха " лировечер " в публика 45 на Софийския университет - написа в спомените си Чукалов - дето изнесох беседа за новата съветска лирика и прочетох " с глас на ария " свои стихове на съветски език по маниера на Балмонт и Северянин. На 25 същия месец отново там повторих същата " лировечер " от името на студентското академическо сдружение " Бело море ". На 17 май 1919 година зарегистрирах в Софийския областен съд под № 467 свое издателство " Златолира ". Почнах да издавам съветски песни и романси под общото наименование " Русская музыкальная библиотека ", а след година-две отворих и съветска книжарница под същата компания на ъгъла на " Леге " и бул. " Дондуков ". Руски книги доставях от Берлин, Париж, Рига, дори от Америка на обменни начала с моите музикални издания, които откриха ненадейно добър пазар освен у нас, само че и в чужбина. "
През 1928 година Сава Чукалов положил началото на месечно списание за литература и литературен обзор " Книгопис ". В първата му брошура е поместено стихотворението " Зов " на Елисавета Багряна - " из преди малко излязлата й книга " Вечната и святата ", определени стихове, луксозно издание, цена 50 лв. ". В брой 2 откриваме стихотворението " Скити " на Ал. Блок в превод на Крум Димитров, роман от Йордан Йовков, фрагменти от новоизлезли книги, рецензии и мнения... Началото е положително, само че без продължение след първата годишнина.
Три години Сава Чукалов бил основен редактор и на вестник " Нива " - седмичник за литература и икономически живот. Между създателите срещаме имената на Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Илия Волен и други
Не се наложила на пазара и универсалната библиотека на издателството му " Просвещение " при започване на четиридесетте години. В нея и той самичък е взел участие с преводи на съчинения на огромните съветски и руски писатели - Пушкин, Тургенев, Горки и други Държал книжарница под същото име на бул. " Цар Освободител " № 8. Педагогът Сава Чукалов е редактирал и списание " Народна култура ".
В началото на тридесетте години го назначили на работа в Министерството на националното посвещение - оглавявал Културния отдел, бил основен контрольор на професионалното обучение. От това време са връзките и контактите му с огромните съветски поети Константин Балмонт и Игор Северянин, живели в заточение до края на живота си. Със Северянин се бил срещнал на " лироконцертите " му, които пренесъл в България. А по време на гостуванията на " Кралят на поетите " го придружавал из страната ни.
След установяването на дипломатически връзки на България със Съветския съюз Сава Чукалов работел като преводач и учител на съветските дипломати. В Дневника си на 1 септември 1944 година министър-председателят Богдан Филов написа: " Е. Багрянов бил решил да даде оставката си, това ми сподели Князът... (Вечерта той поканил двамата вкъщи си) - Изглеждаше, както постоянно, доста изтощен и изнемощял (не знам дали и това не е поза) и се ограничи единствено да ни даде някои сведения за настроението на Руската легация, дето изпратил Сава Чукалов, който - като преподавател по български език на личния състав, имал постоянно достъп в нея. Там се подигравали с нашата политика. Понеже ние сме оповестили " алегорична " война на Америка, в този момент всичко у нас било " алегорично " - и неутралитетът ни, и обезоръжаването на германците, и тяхното отдръпване от България, и отдръпването на нашия корпус от Сърбия... "
В продължение на 10 години като старши теоретичен помощник в Института за български език при Българска академия на науките Сава Чукалов оглавяваше работата по съставянето на огромен руско-български речник. Той консултираше освен езиковедите, само че и десетки млади преводачи от съветски език. В диалог за съветската литература с мен поетът Христо Черняев си спомни за първите стъпки в преводаческата си процедура и неоценимата помощ, която е получавал от Сава Чукалов:
- Веднъж, превеждайки стихове от Николай Майоров, се запънах на думичката " чернобрывци ". Заедно с Христо Радевски умувахме какво ще да е това растение, само че и той, който владееше чудесно съветски, не можа да се сети. Посъветва ме да се отнеса към професор Сава Чукалов...
Събрах кураж и го посетих в дома му на улица " Кирил Видински " №8. Бях посрещнат извънредно топло. В диалога ни на чаша кафе, който търпя часове, непроменяемо присъствуваше и брачната половинка му Надежда. И професорът не знаеше думичката " чернобрывци " - не му помогнаха и редица старинни книги, които смъкна от рафтовете в хола. По някои сходства на нея, домакинът стигна до заключението, че " чернобрывци " ще е някаква трева от рода на ковилото - поетът споделя " В ковило люшната степта "...
Една непозната дума стана мотив за едно сърдечно другарство. Ще ти призная, че в младите си години мъчно се приобщавах към по-възрастни хора от креативния хайлайф. Професор Чукалов умееше да подготвя за диалог, у тях се усещах като при свои. Разговорите ни засягаха разнообразни въпроси на деня и изключително за необятния свят на изкуството и културата. Той беше стегнат, междинен на растеж, с мирен взор и с разчувствуван мек глас, излъчваше финес и омагьосване. Имах усета, че беседвам с един изчерпателен разсъдък, който освен респектира, само че и притегля. При всяка среща-разговор долавях огромната му обич както към българската, по този начин и към съветската литература и просвета.
Любителите на съветската книжовност вероятно си задават въпросите: кой е Сава Чукалов? Как е могъл самичък да сформира първо цялостен руско-български (1938), а по-късно и цялостен българско-руски (1947) речник, претърпели над 10 издания в София и Москва?
Нуждата от руско-български речник се е почувствала у нас незабавно след Освобождението от турско иго. Първият речник е бил публикуван в София през 1893 година от Г. Кърджиев. Седем години след него във Велико Търново Петко К. Гъбюв съставил " Пълен руско-български речник " - сериозен и безкористен труд, съгласно оценка на езиковеди. Трети по ред е речникът на Д. Благоев и Г. Миндов, който както по количество на думи, по този начин и по качество е по-добър от първите два и в продължение на повече от 30 години е задоволявал потребностите на читателите. Имало още едно малко речниче на Д. Тодоров.
Що се отнася до съществуването на българско-руски речник, ситуацията е било още по-тежко. Два са били опитите за съставянето му: първият е на А. Дювернуа - " Словарь болгарского языка ", Москва, 1886 година и " Дифференциальный болгарско-русский словарь " на Л. А. Мичатек, С.-Петербург, 1910 година Речникът на Сава Чукалов следва да приемем като пръв опит за сравнение и свързване словесните благосъстояния на двата езика.
През тридесетте години на ХХ век тези речници били от дълго време изчерпани, също така езиците - съветски и български, като живи организми непрестанно се развивали.
Като деен герой за духовно и културно опознаване и доближаване сред съветския и българския народ Сава Чукалов се заел с благородна, само че сложна задача: да сформира и издаде на първо време цялостен руско-български речник, а по-късно и цялостен българско-руски речник, в които да бъде отразена освен лексиката на класическите творби на съветския език, само че и актуалната лексика на съветския народ.
От научна и методологическа позиция речниците на Сава Чукалов са доста достижение на българската лексикография. Той е създател и на десетки студии и публикации по история и доктрина на българската лексикография, по лексикалното роднинство сред съветския и българския език. В " Руско-българска ономастика " изброява към 800 общи в двата езика думи, по-голямата част от които са от славянски генезис. А в " Сто години руско-българска и българско-руска лексикография " прави обзор на всички излезли в България и други страни принадлежности, речници и пособия, които съдържат двуезичен, български и съветски, материал.
Сава Константинов Чукалов е роден на 16 юли 1889 година в Златица. След като приключил главното си обучение в родния град, отишъл прислужник в едно софийско семейство. Жаден за познания, постъпил като стипендиант в Софийската духовна семинария. В богатата библиотека на учебното заведение юношата почнал да чете в оригинал творбите на огромните съветски писатели. Оттогава до края на сетните му дни е пламтяла огромната му обич към съветския език.
През 1911 година приключил сполучливо Софийската духовна семинария и се отправил към Русия, където през 1916 година приключил Петербургската духовна академия. Руската просвета и съветският народ го привлекли по-силно от магнит, та им станал ревнив последовател и поддръжник. Като студент не се чувствал чужденец, а се присъединил в литературния живот на столицата, станал ръководител на публицистичната комисия на литературното сдружение " Арс ". В Русия на съветски език издава през 1916 година първата си поетическа брошура " Сумерки ". Посвещава се напълно на литературно-издателска активност в Петербург, а по-късно и в Ростов на Дон.
Гражданската война в младата руска страна принуждава Сава Чукалов да се завърне в България. В София години наред го подозират, че е сътрудник на болшевиките и не го назначават за преподавател, нито на друга държавна работа. Принудил се да се устоя с книжовен труд.
" На 19 февруари 1919 година приятелите ми устроиха " лировечер " в публика 45 на Софийския университет - написа в спомените си Чукалов - дето изнесох беседа за новата съветска лирика и прочетох " с глас на ария " свои стихове на съветски език по маниера на Балмонт и Северянин. На 25 същия месец отново там повторих същата " лировечер " от името на студентското академическо сдружение " Бело море ". На 17 май 1919 година зарегистрирах в Софийския областен съд под № 467 свое издателство " Златолира ". Почнах да издавам съветски песни и романси под общото наименование " Русская музыкальная библиотека ", а след година-две отворих и съветска книжарница под същата компания на ъгъла на " Леге " и бул. " Дондуков ". Руски книги доставях от Берлин, Париж, Рига, дори от Америка на обменни начала с моите музикални издания, които откриха ненадейно добър пазар освен у нас, само че и в чужбина. "
През 1928 година Сава Чукалов положил началото на месечно списание за литература и литературен обзор " Книгопис ". В първата му брошура е поместено стихотворението " Зов " на Елисавета Багряна - " из преди малко излязлата й книга " Вечната и святата ", определени стихове, луксозно издание, цена 50 лв. ". В брой 2 откриваме стихотворението " Скити " на Ал. Блок в превод на Крум Димитров, роман от Йордан Йовков, фрагменти от новоизлезли книги, рецензии и мнения... Началото е положително, само че без продължение след първата годишнина.
Три години Сава Чукалов бил основен редактор и на вестник " Нива " - седмичник за литература и икономически живот. Между създателите срещаме имената на Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Илия Волен и други
Не се наложила на пазара и универсалната библиотека на издателството му " Просвещение " при започване на четиридесетте години. В нея и той самичък е взел участие с преводи на съчинения на огромните съветски и руски писатели - Пушкин, Тургенев, Горки и други Държал книжарница под същото име на бул. " Цар Освободител " № 8. Педагогът Сава Чукалов е редактирал и списание " Народна култура ".
В началото на тридесетте години го назначили на работа в Министерството на националното посвещение - оглавявал Културния отдел, бил основен контрольор на професионалното обучение. От това време са връзките и контактите му с огромните съветски поети Константин Балмонт и Игор Северянин, живели в заточение до края на живота си. Със Северянин се бил срещнал на " лироконцертите " му, които пренесъл в България. А по време на гостуванията на " Кралят на поетите " го придружавал из страната ни.
След установяването на дипломатически връзки на България със Съветския съюз Сава Чукалов работел като преводач и учител на съветските дипломати. В Дневника си на 1 септември 1944 година министър-председателят Богдан Филов написа: " Е. Багрянов бил решил да даде оставката си, това ми сподели Князът... (Вечерта той поканил двамата вкъщи си) - Изглеждаше, както постоянно, доста изтощен и изнемощял (не знам дали и това не е поза) и се ограничи единствено да ни даде някои сведения за настроението на Руската легация, дето изпратил Сава Чукалов, който - като преподавател по български език на личния състав, имал постоянно достъп в нея. Там се подигравали с нашата политика. Понеже ние сме оповестили " алегорична " война на Америка, в този момент всичко у нас било " алегорично " - и неутралитетът ни, и обезоръжаването на германците, и тяхното отдръпване от България, и отдръпването на нашия корпус от Сърбия... "
В продължение на 10 години като старши теоретичен помощник в Института за български език при Българска академия на науките Сава Чукалов оглавяваше работата по съставянето на огромен руско-български речник. Той консултираше освен езиковедите, само че и десетки млади преводачи от съветски език. В диалог за съветската литература с мен поетът Христо Черняев си спомни за първите стъпки в преводаческата си процедура и неоценимата помощ, която е получавал от Сава Чукалов:
- Веднъж, превеждайки стихове от Николай Майоров, се запънах на думичката " чернобрывци ". Заедно с Христо Радевски умувахме какво ще да е това растение, само че и той, който владееше чудесно съветски, не можа да се сети. Посъветва ме да се отнеса към професор Сава Чукалов...
Събрах кураж и го посетих в дома му на улица " Кирил Видински " №8. Бях посрещнат извънредно топло. В диалога ни на чаша кафе, който търпя часове, непроменяемо присъствуваше и брачната половинка му Надежда. И професорът не знаеше думичката " чернобрывци " - не му помогнаха и редица старинни книги, които смъкна от рафтовете в хола. По някои сходства на нея, домакинът стигна до заключението, че " чернобрывци " ще е някаква трева от рода на ковилото - поетът споделя " В ковило люшната степта "...
Една непозната дума стана мотив за едно сърдечно другарство. Ще ти призная, че в младите си години мъчно се приобщавах към по-възрастни хора от креативния хайлайф. Професор Чукалов умееше да подготвя за диалог, у тях се усещах като при свои. Разговорите ни засягаха разнообразни въпроси на деня и изключително за необятния свят на изкуството и културата. Той беше стегнат, междинен на растеж, с мирен взор и с разчувствуван мек глас, излъчваше финес и омагьосване. Имах усета, че беседвам с един изчерпателен разсъдък, който освен респектира, само че и притегля. При всяка среща-разговор долавях огромната му обич както към българската, по този начин и към съветската литература и просвета.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ