Защо Донбас?
Първата жертва на пропагандната война е истината. Затова през днешния ден е мъчно да отгатнем ще нападне ли Русия Украйна. Ако приемем обаче хипотезата на американците, че ще я нападне, Донбас наподобява най-вероятната цел. Защо?
Краткият отговор е: тъй като такава лимитирана военна интервенция допуска минимален риск, най-лесна е за оправдаване и за ръководство и има максимален капацитет да разедини Съединени американски щати и Европа. Да разгледаме тези три групи аргументи поотделно.
Най-малък риск. Ако води война на дребен фронт, в територия, където има вътрешна поддръжка, Русия военно ще даде по-малко жертви и стопански ще има по-малки разноски. Политическият риск също може да бъда по-умерен. Става дума за официално преодоляване на територия, която тя по този начин или другояче към този момент управлява посредством свои наместници.
Политическият риск при разгърната война против цяла Украйна е доста по-голям. В този случай Русия ще бъде явният агресор. Ще ѝ бъде мъчно да се обоснове за какво атакува Украйна, откакто Москва сама твърди, че няма напрежения на никое място по границите си с тази страна, с изключение на в Донбас и че там те се дължат на вътрешноукраински спор, в който Русия не е страна.
Ако нападне прилежаща страна през XXI век за да я окупира и да смени държавното управление ѝ и на фона на историята с Донбас, Крим и Грузия, Путин ще изгуби всевъзможен късмет да бъде още веднъж сътрудник на Запада. Той ще бъде сатанизиран, жигосан и подложен в една категория с Ким Чен Ун, с иранските молли и с Николас Мадуро от Венецуела. Руският президент ще стане синеок Саддам.
С широкомащабна офанзива против Украйна Русия ще се трансформира в rogue state (бандитска държава), т.е. такава, която западните служби преглеждат като непрекъснат обект на подкопаване и възможна промяна на режима ѝ. Това значи изолираност, при която Русия става напълно подвластна от Китай.
Западните стопански наказания при такава война ще бъдат осакатяващи. Сега болшинството от руснаците са просто небогати. Те ще станат и гладни при подготвяните наказателни ограничения, както до момента са разказани в медиите.
Когато чувалите с трупове на млади съветски момчета стартират да се връщат от бойните полета, Русия ще разбере, че президентът ѝ я е вкарал в нов Афганистан и в нова Чечня. Едва ли Путин желае това.
Най-лесна за оправдаване и ръководство. За широкомащабна война мъчно може да се откри безапелационна причина пред личното население и пред света.
Да нападнеш суверенна страна поради вероятността тя да се причисли в миналото към защитителен блок е незащитима идея.
Значително по-убедително е (най-малко от съветска гледна точка) да проведеш лимитирана военна интервенция в отбрана на свое население в прилежаща територия. Част от жителите на Донбас към този момент имат съветски паспорти.
Москва упорства на правото им на автономност в Украйна. За разлика от последната, тя чете по напълно друг метод Минските съглашения - първо смяна в украинската конституция и автономност на самообявилите се Луганска и Донецка национални републики, а по-късно - евакуиране на оръжията и силите. Киев отхвърля каквито и да са промени, преди да си е върнал контрола над границите на двете територии с Русия.
Апропо, Москва твърди, че няма нейни войски в двата анклава, което е мъчно проверим факт, като се има поради, че огромни разлики сред съветските и украинските стандартни оръжия няма. Според западните разузнавания в двете области има най-малко 3 000 съветски бойци.
Именно несъгласието на Киев с съветското пояснение на споразуменията може да бъде изтъкнато като тяхно непрекъснато нарушение и фиктивен претекст за Русия, изчерпала търпението си, да ги разгласи за мъртви и да ги наруши.
Сериозен претекст могат да ѝ дадат самите сепаратисти в Донбас, в случай че Путин реши да признае тяхната самостоятелност, а те незабавно по-късно се извърнат с молба за помощ към Русия.
С помощта на болшинството си в двете камари на Народното събрание и на мощната си пропагандна машина за Путин не е проблем да показва необятна политическа и социална поддръжка за възможна открита намеса в Донбас.
Партията му, народът му, медиите ще изискат от него да я предприеме.
При това не е наложително тази намеса да бъде открита - артилерийска подготовка, бомбардировки, последвани от танково и пехотно нахлуване. Познатият от Крим сюжет за спокоен и бърз десант на специфични елементи без опознавателни знаци може да проработи отново.
Мащабна интервенция против цяла Украйна на няколко фронта е премеждие с незнаен край. Украинците ще се съпротивляват гневно, ще пролеят доста съветска кръв с ефикасните западни оръжия, които получиха, могат да провеждат партизанска опозиция и да накарат Путин да затъне в дълъг несъразмерен спор с неприемливи загуби.
Най-голям разединяващ капацитет във връзка с Съединени американски щати и Европа. Минските съглашения са мълчешком самопризнание, че Донецк и Луганск са де юре украински, само че де факто са под съветски надзор. Те са победа на свършените обстоятелства над правилата.
Тези съглашения бяха контрактувани от Германия, Франция, Русия и Украйна в беларуската столица Минск, с цел да замразят един спор, който до момента е взел 14 000 жертви. Те отразяват компромисите и половинчатостта на Европа във външната политика. Тя одобри практическото отделяне на украинска територия, единствено с цел да не ескалира кофликтът до такава степен, че да я изправи пред алтернативата - да се намеси със мощ или да се признае за победена от Путин и неспособна да отбрани Украйна.
Ако през днешния ден Русия нападне цяла Украйна, Европа няма да има избор и ще би трябвало да застане твърдо дружно със Съединени американски щати против Путин.
Ако обаче на карта са заложени единствено Донецк и Луганск, ще жертва ли Европа своите ползи в Русия поради нещо, което към този момент е прежалила (както прежали Крим)? Ще се откаже ли от скъпия си газопровод, от пазарите си, от сигурността на енергийните доставки? Ще рискува ли нова желязна завеса и студена война, за които ще би трябвало да заплати със загуба на забележителна част от днешното си благополучие?
Можем да предположим, че досегашната отстъпчивост на европейците пред такива алтернативи може да окуражава Путин.
А и да не става дума за отстъпчивост, Европа е подвластна на обективно събитие - тя, за разлика от Съединени американски щати, е комшия на Русия и това е претекст да я умиротворява, а не да се конфронтира с нея - макар горчивите уроци на историята в това отношение.
Краткият отговор е: тъй като такава лимитирана военна интервенция допуска минимален риск, най-лесна е за оправдаване и за ръководство и има максимален капацитет да разедини Съединени американски щати и Европа. Да разгледаме тези три групи аргументи поотделно.
Най-малък риск. Ако води война на дребен фронт, в територия, където има вътрешна поддръжка, Русия военно ще даде по-малко жертви и стопански ще има по-малки разноски. Политическият риск също може да бъда по-умерен. Става дума за официално преодоляване на територия, която тя по този начин или другояче към този момент управлява посредством свои наместници.
Политическият риск при разгърната война против цяла Украйна е доста по-голям. В този случай Русия ще бъде явният агресор. Ще ѝ бъде мъчно да се обоснове за какво атакува Украйна, откакто Москва сама твърди, че няма напрежения на никое място по границите си с тази страна, с изключение на в Донбас и че там те се дължат на вътрешноукраински спор, в който Русия не е страна.
Ако нападне прилежаща страна през XXI век за да я окупира и да смени държавното управление ѝ и на фона на историята с Донбас, Крим и Грузия, Путин ще изгуби всевъзможен късмет да бъде още веднъж сътрудник на Запада. Той ще бъде сатанизиран, жигосан и подложен в една категория с Ким Чен Ун, с иранските молли и с Николас Мадуро от Венецуела. Руският президент ще стане синеок Саддам.
С широкомащабна офанзива против Украйна Русия ще се трансформира в rogue state (бандитска държава), т.е. такава, която западните служби преглеждат като непрекъснат обект на подкопаване и възможна промяна на режима ѝ. Това значи изолираност, при която Русия става напълно подвластна от Китай.
Западните стопански наказания при такава война ще бъдат осакатяващи. Сега болшинството от руснаците са просто небогати. Те ще станат и гладни при подготвяните наказателни ограничения, както до момента са разказани в медиите.
Когато чувалите с трупове на млади съветски момчета стартират да се връщат от бойните полета, Русия ще разбере, че президентът ѝ я е вкарал в нов Афганистан и в нова Чечня. Едва ли Путин желае това.
Най-лесна за оправдаване и ръководство. За широкомащабна война мъчно може да се откри безапелационна причина пред личното население и пред света.
Да нападнеш суверенна страна поради вероятността тя да се причисли в миналото към защитителен блок е незащитима идея.
Значително по-убедително е (най-малко от съветска гледна точка) да проведеш лимитирана военна интервенция в отбрана на свое население в прилежаща територия. Част от жителите на Донбас към този момент имат съветски паспорти.
Москва упорства на правото им на автономност в Украйна. За разлика от последната, тя чете по напълно друг метод Минските съглашения - първо смяна в украинската конституция и автономност на самообявилите се Луганска и Донецка национални републики, а по-късно - евакуиране на оръжията и силите. Киев отхвърля каквито и да са промени, преди да си е върнал контрола над границите на двете територии с Русия.
Апропо, Москва твърди, че няма нейни войски в двата анклава, което е мъчно проверим факт, като се има поради, че огромни разлики сред съветските и украинските стандартни оръжия няма. Според западните разузнавания в двете области има най-малко 3 000 съветски бойци.
Именно несъгласието на Киев с съветското пояснение на споразуменията може да бъде изтъкнато като тяхно непрекъснато нарушение и фиктивен претекст за Русия, изчерпала търпението си, да ги разгласи за мъртви и да ги наруши.
Сериозен претекст могат да ѝ дадат самите сепаратисти в Донбас, в случай че Путин реши да признае тяхната самостоятелност, а те незабавно по-късно се извърнат с молба за помощ към Русия.
С помощта на болшинството си в двете камари на Народното събрание и на мощната си пропагандна машина за Путин не е проблем да показва необятна политическа и социална поддръжка за възможна открита намеса в Донбас.
Партията му, народът му, медиите ще изискат от него да я предприеме.
При това не е наложително тази намеса да бъде открита - артилерийска подготовка, бомбардировки, последвани от танково и пехотно нахлуване. Познатият от Крим сюжет за спокоен и бърз десант на специфични елементи без опознавателни знаци може да проработи отново.
Мащабна интервенция против цяла Украйна на няколко фронта е премеждие с незнаен край. Украинците ще се съпротивляват гневно, ще пролеят доста съветска кръв с ефикасните западни оръжия, които получиха, могат да провеждат партизанска опозиция и да накарат Путин да затъне в дълъг несъразмерен спор с неприемливи загуби.
Най-голям разединяващ капацитет във връзка с Съединени американски щати и Европа. Минските съглашения са мълчешком самопризнание, че Донецк и Луганск са де юре украински, само че де факто са под съветски надзор. Те са победа на свършените обстоятелства над правилата.
Тези съглашения бяха контрактувани от Германия, Франция, Русия и Украйна в беларуската столица Минск, с цел да замразят един спор, който до момента е взел 14 000 жертви. Те отразяват компромисите и половинчатостта на Европа във външната политика. Тя одобри практическото отделяне на украинска територия, единствено с цел да не ескалира кофликтът до такава степен, че да я изправи пред алтернативата - да се намеси със мощ или да се признае за победена от Путин и неспособна да отбрани Украйна.
Ако през днешния ден Русия нападне цяла Украйна, Европа няма да има избор и ще би трябвало да застане твърдо дружно със Съединени американски щати против Путин.
Ако обаче на карта са заложени единствено Донецк и Луганск, ще жертва ли Европа своите ползи в Русия поради нещо, което към този момент е прежалила (както прежали Крим)? Ще се откаже ли от скъпия си газопровод, от пазарите си, от сигурността на енергийните доставки? Ще рискува ли нова желязна завеса и студена война, за които ще би трябвало да заплати със загуба на забележителна част от днешното си благополучие?
Можем да предположим, че досегашната отстъпчивост на европейците пред такива алтернативи може да окуражава Путин.
А и да не става дума за отстъпчивост, Европа е подвластна на обективно събитие - тя, за разлика от Съединени американски щати, е комшия на Русия и това е претекст да я умиротворява, а не да се конфронтира с нея - макар горчивите уроци на историята в това отношение.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ