Писмо от първата жена в Dior: Чувствам се още по-горда, че съм италианка
Първата жена, отпред на именитата фешън къща –, продължава да употребява ревютата си, с цел да насочва своите феминистки послания, макар че мнозина означават, че това не е мястото за политически позиции. Въпреки това тя го направи още веднъж по време на последната Седмица на модата в, когато сподели сбирка есен/зима 2020 на Dior в сърцето на Градините на Тюйлери, където на няколко места проблясваше мощно в алено, жълто и зелено думата Consent (Съгласие). „ Съгласие значи, че слушаме какво ни споделят хората. Живеем във времена, в които ни е все по-трудно да го вършим – да слушаме и да разбираме. Затова мисля, че единодушие е доста мощна дума “, споделя Кюри пред. Именно стилното издание разгласява и писмото на Мария Грация Кюри, която тя написа от вкъщи си в Рим, с цел да показа какво се случва с Dior и със самата нея по време на тази рецесия. Ето го и него:
" Пиша това писмо от вкъщи си в, където работя от края на март, с цел да бъда покрай фамилията си. Странно и ужасно време настъпи в родната ми страна, само че ме кара да се усещам още по-горда, че съм италианка. По време на рецесията с ковид се смирих, наблюдавайки отдадеността на нашите доктори и сестри, на които желая да благодаря с цялото си сърце. Нашата съгласуваност със страната ни кара да се усещаме още по-близки макар дистанцията. И ще ни помогне да преминем през тези ужасни времена.
Работим дружно, въпреки и отдалеко
В Dior огромна част от работата ни се случва в. Аз пребивавам в Рим. Моето семейство е в Рим. Имаме няколко заводи в Италия, а една от тях е в Тоскана. Обикновено прекарваме известно време в Италия, преди да покажем дефинитивно сбирката си, с цел да забележим финалните прототипи и форми. Този сезон обаче нямахме време да осъзнаем какво се случва. Когато обстановката се утежни, първото нещо, което споделих на моя екип, беше: „ Моля ви, в този момент би трябвало да защитим себе си и да намерим нов метод на работа “. Веднага се сдобихме с техника, с цел да можем да работим отдалечено. Аз обичам да споделям концепциите си с екипа и си приказваме непрекъснато, и общественото разграничаване, изключително от моят опит, ме кара да се усещам необичайно.
Работим в изолираност към този момент няколко седмици. Споделяме си неща през FaceTime и WhatsApp. Честно казано, не е елементарно. Да имаш концепция и да скицираш нещо е едно, само че нашата работа е доста практическа, ангажираща.
Наскоро една от нашите работилни за Dior в Редон отвори порти, с цел да прави маски. Много се гордея с стилната промишленост. Толкова доста компании употребяват знанията, уменията и ресурсите си, с цел да основават неща, от които медицинските служащи имат потребност. Горда съм, че стилният свят реагира на обстановката и незабавно стартира да създава маски. Не единствено огромни марки като Dior, Armani и Prada, само че и по-малките марки. Хубаво е всичко това, което се случва.
Какво върша вкъщи
През това време, изключително вечер, чета доста. Гледам телевизия, само че единствено с цел да чуя новините. Беше необичайно да виждам толкоз доста вести. Наскоро четох „ Системата на модата “ на Ролан Барт, „ Рефлекторът на другата жена “ на Люс Иригаре, „ Малък живот “ на Ханя Янагихара, „ Рим “ на Бандинели и „ Мода “ на Георг Зимел. Гледах и много филми, в това число “ на Селин Шиама и „ Всичко за майка ми “ на. Оставайки вкъщи, всички персонални неща са ми на ръка разстояние, тъй като поради работата ми извозвам доста време, пътувайки по света. Така че опцията да си остана вкъщи, само че не заради този тежък миг, би била същинско наслаждение. Тук са книгите, нещата ми. Готвя. Имам една голяма кутия, в която групирам писма и фотоси и в последно време ги класифицирам, с цел да сложа ред във всички тези мемоари. Но явно бих желала да бъде мой избор да си остана вкъщи, а не да бъда принудена от тази невиждана обстановка.
Да се учим от предишното, до момента в който гледаме бъдещето
В Dior извозвам времето си, гледайки по едно и също време и обратно, и напред. Важно е да знам всичко – да познавам добре историята и наследството на стилната къща и да ги употребявам в бъдещето. Мосю Диор е стартирал компанията си след Втората международна война, с цел да предложи на хората хубост и благополучие. Обикновено след война хората имат потребност от бягство, желаят да не помнят какво се е случило, само че тази пандемия е нещо друго и ненадейно като предизвикателство, нещо, през което до момента не сме прекосявали.
В Италия, когато се забележим с някого, обичаме да се целуваме, да се ръкуваме. Не знам в бъдеще дали хората ще желаят да са толкоз близки както преди. За мен е най-важно да се придържам към оптимистична визия и да се концентрирам върху екипната работа и солидарността. Гордея се, че тези неща имат огромна стойност в модата и можем да ги използваме, с цел да създадем нещо положително. Малко е, само че в случай че се обединим, можем да създадем огромна смяна. "
" Пиша това писмо от вкъщи си в, където работя от края на март, с цел да бъда покрай фамилията си. Странно и ужасно време настъпи в родната ми страна, само че ме кара да се усещам още по-горда, че съм италианка. По време на рецесията с ковид се смирих, наблюдавайки отдадеността на нашите доктори и сестри, на които желая да благодаря с цялото си сърце. Нашата съгласуваност със страната ни кара да се усещаме още по-близки макар дистанцията. И ще ни помогне да преминем през тези ужасни времена.
Работим дружно, въпреки и отдалеко
В Dior огромна част от работата ни се случва в. Аз пребивавам в Рим. Моето семейство е в Рим. Имаме няколко заводи в Италия, а една от тях е в Тоскана. Обикновено прекарваме известно време в Италия, преди да покажем дефинитивно сбирката си, с цел да забележим финалните прототипи и форми. Този сезон обаче нямахме време да осъзнаем какво се случва. Когато обстановката се утежни, първото нещо, което споделих на моя екип, беше: „ Моля ви, в този момент би трябвало да защитим себе си и да намерим нов метод на работа “. Веднага се сдобихме с техника, с цел да можем да работим отдалечено. Аз обичам да споделям концепциите си с екипа и си приказваме непрекъснато, и общественото разграничаване, изключително от моят опит, ме кара да се усещам необичайно.
Работим в изолираност към този момент няколко седмици. Споделяме си неща през FaceTime и WhatsApp. Честно казано, не е елементарно. Да имаш концепция и да скицираш нещо е едно, само че нашата работа е доста практическа, ангажираща.
Наскоро една от нашите работилни за Dior в Редон отвори порти, с цел да прави маски. Много се гордея с стилната промишленост. Толкова доста компании употребяват знанията, уменията и ресурсите си, с цел да основават неща, от които медицинските служащи имат потребност. Горда съм, че стилният свят реагира на обстановката и незабавно стартира да създава маски. Не единствено огромни марки като Dior, Armani и Prada, само че и по-малките марки. Хубаво е всичко това, което се случва.
Какво върша вкъщи
През това време, изключително вечер, чета доста. Гледам телевизия, само че единствено с цел да чуя новините. Беше необичайно да виждам толкоз доста вести. Наскоро четох „ Системата на модата “ на Ролан Барт, „ Рефлекторът на другата жена “ на Люс Иригаре, „ Малък живот “ на Ханя Янагихара, „ Рим “ на Бандинели и „ Мода “ на Георг Зимел. Гледах и много филми, в това число “ на Селин Шиама и „ Всичко за майка ми “ на. Оставайки вкъщи, всички персонални неща са ми на ръка разстояние, тъй като поради работата ми извозвам доста време, пътувайки по света. Така че опцията да си остана вкъщи, само че не заради този тежък миг, би била същинско наслаждение. Тук са книгите, нещата ми. Готвя. Имам една голяма кутия, в която групирам писма и фотоси и в последно време ги класифицирам, с цел да сложа ред във всички тези мемоари. Но явно бих желала да бъде мой избор да си остана вкъщи, а не да бъда принудена от тази невиждана обстановка.
Да се учим от предишното, до момента в който гледаме бъдещето
В Dior извозвам времето си, гледайки по едно и също време и обратно, и напред. Важно е да знам всичко – да познавам добре историята и наследството на стилната къща и да ги употребявам в бъдещето. Мосю Диор е стартирал компанията си след Втората международна война, с цел да предложи на хората хубост и благополучие. Обикновено след война хората имат потребност от бягство, желаят да не помнят какво се е случило, само че тази пандемия е нещо друго и ненадейно като предизвикателство, нещо, през което до момента не сме прекосявали.
В Италия, когато се забележим с някого, обичаме да се целуваме, да се ръкуваме. Не знам в бъдеще дали хората ще желаят да са толкоз близки както преди. За мен е най-важно да се придържам към оптимистична визия и да се концентрирам върху екипната работа и солидарността. Гордея се, че тези неща имат огромна стойност в модата и можем да ги използваме, с цел да създадем нещо положително. Малко е, само че в случай че се обединим, можем да създадем огромна смяна. "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ