Катар: за жените, музеите и филмовия фестивал Tribeca
Първата част от материала можете да прочетете тук.
Следващата ми спирка е намиращият се наоколо и максимален в света Музей на Ислямското Изкуство. В неотдавна забогателите страни нервността за НАЙ е неспирна, тъй че постоянно ще използвам това съпоставяне, фукливост на всеки новозабогатял, като се замисля.
Сградата на музея е впечатляваща и извън, и от вътрешната страна. Изградена е през 2008 година по план на международното архитектурно величие - Б.И Мин. Постоянната експозиция е събрана най-вече от персоналната сбирка на фамилията на шейха и визира главно калиграфски достижения. В постройката се вършат и редица краткотрайни изложения, една от най-интересните беше показване на историята на перлите, на която можеха да се видят и редица колиета и огърлици, притежания на кралски и артистични особи от целия свят. Най-любимото ми място е на терасата на музея, откъдето сред красивите фонтани и стройните палми се открива изключителна панорама към залива на Доха, обточен от красива крайбрежна алея от запад и от огромна зелена градина от юг. Точно на север против залива се открива изумителната панорама на скайлайна на бизнес центъра на града. Паркът е отрупан с кафенета и места, гледащи към съвсем въздушната, транспарантно синя панорама на небостъргачите - офис здания и хотели, обсипали брега и на жълтеникавите, като цвета на пустинята, здания на първокласният жилищен комплекс, построен върху изкуствения остров и носещ същото име - Перла.
Пътуването из града не е леко. Огромни три и четири лентови магистрални улици го обгръщат в концентрични кръгове и трафикът по тях съвсем в никакъв случай не стопира. Можете да си извършите дълга разходка по Курниша - крайбрежната, или да вземете такси. Общественият превоз е в окаяно положение и единствено за най-бедните миграционни служащи. При състояние че цялостните 45 литров контейнер за 8 $, колите - над 3 милиона - даже не са извънредно доста.
В западната част, West Bay, се е разположил бизнес центърът. Многото пари са повикали на самобитно дефиле най-известните имена в архитектурата на света. Сградите са като че ли от 22 век, само че въпреки всичко мощно подчинени на една обща естетика и непрестанно с някакъв детайл от класическата арабска архитектура и краснопис. Гледката си коства. Намирам я за по-изтънчена и по-впечатляваща от тази в Дубай, където като се изключи хотел Бурдж Ал Араб, възкликнах " Боже, та това е копи пейст Ню Йорк ".Общественият превоз е в окаяно положение и единствено за най-бедните миграционни служащи.Между бизнес центъра и изкуствения остров Перлата се намира културното населено място Катара. Построено за второто издание на филмовия фестивал Доха-Трайбека през 2011 година, в остарял арабски жанр, мястото е цялостно с необикновен сексапил и уют. Потънало в зеленина и тежко ухаещи цветя, в Катара има стотици дребни ателиета, галерии, изложбени и конферентни зали, оперен спектакъл навън в римски жанр, гигантско намерено кино с голяма оркестрална и най-съвременно съоръжение, десетки дребни заведения за хранене и отмора, детски площадки и огромна марина с безчет яхти. Филхармонията на Доха е удивителен оркестър с поредност от европейски семейства на членовете и диригентите.
Kъм Перлата пътят минава през серия хотелски комплекси на най-скъпите и фамозни хотелски вериги от Европа и Америка, заобиколени от паркове и водни площи, фонтани и изкуствени водопади.
При идване на изкуствения, ситуиран напряко в Персийския залив, остров Перла, ни посреща дребна постройка с подложен в нея голям макет на острова и плануваните жилищни здания, зелените площи, публичните места, учебни заведения, лечебни заведения, театри, инфраструктура от канали и пътища. Един град на бъдещето се разстила пред смаяния ни взор. Любезните домакини от няколко компании за недвижима благосъстоятелност се надпреварват да ни предложат апартамент или еднофамилна къща със личен пристан за яхти. Перлата е съвсем подготвена, само че към момента има незавършени здания и структури. Когато пристигнах да прегледам Перлата за пръв път, бях поканена на посетители в фамилията на български водач. Апартаментът им на 36-тия етаж, с четири спални и три бани в действителност ме смая, а гледката от терасата спря дъха ми. В далечината даже се видя Града на образованието с невероятните здания на кемпуса му, напълно под егидата на всемогъщата фондация Катар и където в този момент се строи главният, напълно климатизиран за игра навън и за 45,000 фенове стадион, за международното по футбол 2020.Kъм Перлата пътят минава през серия хотелски комплекси на най-скъпите и фамозни хотелски вериги от Европа и Америка.В Доха се живее в компаунди и те са обитаеми от хора безусловно от целия свят. Зад високите им огради са ситуирани дребни селища с улици, магазини, състезателен комплекс, детска градина и други значими за всекидневието на жителите му услуги. Повечето компаунди се намират наоколо до спортната зона на града или до зоологическата и ботаническа градина. В центъра на зоната за спорт сред игрища и стадиони се извисява кулата на Доха, която наподобява на гигантска факла и всъшност е хотел с въртящ се ресторант на 47-ия етаж. В подножието му се намира един от най огромните молове в града - Веладжио. Да, тъкмо като Беладжио в Лас Вегас. Дори вътре има канал с Венециански годоли. Няма комерсиална марка, верига или бутик по света, непредставен на богатите катарци.
Обичам да скитам из мола или да седнал съм към пързалката за кънки или в ресторантската част и скрито да следя катарските дами и девойки. Невроятно е по какъв начин съумяват да покажат хубостта си под черната абая. Да подредят повърхностно и сякаш инцидентно кичур коса, да заметнат “нервно " краищата на чадрито, с цел да се види дългият им крайник в ултра тесни дънки и обут минимум в Маноло Бланик. Да ги следя по какъв начин пишат стремително с дългите си пръсти по таблета или смарт телефона си… Повечето млади към този момент носят тъмни очила Прада или Рейбан, вместо да завързват краищата на забрадките под очите си, някой даже не си вършат труда и единствено загръщат обилните си коси с големи шалове. А и по този начин по-удобно се яде в Макдоналдс, KFC или Ейпълби. Майките им, които нормално се разхождат на няколко крачки откъм гърба, още се мъчат да натикан пилешко крилце под черното було.
Къщите на катарците, на тези съвсем невидими 15% от хората тук, са внушителни крепости с високи каменни огради и стоманени врати. Някои от тях са със лична гора, която са купили, засадили и обгрижват. Нищо друго не може да се види. Същото е и от колите им които са с тъмни стъкла. Това е един мощно персонален, ненарушим, затворен свят, свят прикрит от погледите на близките, прикрит от света. Казват, че е мощно и само мъжки свят. Позволявам си да нямам доверие и освен тъй като от 2005 година дамите тук имат право да гласоподават и да заемат някои държавни постове. Традициите, на които се крепи тази страна, даже и религиозните, са женска територия. Жените имат мощна и тежка дума тук. Те възпитават децата, те придвижват навиците и обичаите, те наблюдават за морала, те избират за кого и по кое време да задомяват децата си, те са врата на главата на фамилията. Често взимат и финансови решения. Многоженството не е нито позволено, нито неразрешено от религията, само че се възприема, че можеш да имаш повече от една жена, единствено в случай че можеш да издържаш финансово нея и децата й. Напоследък не е на мода сред младите. Предпочитат развода. Чувала съм митове за методите младежите да заобиколят възбраните и да упражняват повелите на природата по милион метода.
Наблюдавала съм по какъв начин флиртуват, по какъв начин разменят телефони и адреси надали не в крачка, по какъв начин се преобличат в обичайните си облекла минути преди да кацне самолета в Доха и по какъв начин ги събличат минути след политане. Изглежда много лицемерно такова държание, рамкирало “религиозния морал " единствено за домашно прилагане или просто онази част от този свят, живееща съгласно календара им в 1435 година, е на преживяване.Повечето млади към този момент носят тъмни очила Прада или Рейбан, вместо да завързват краищата на забрадките под очите си.Всеки, посещавал Иберийският полуостров, а и множеството съвремени емигранти в Испания, една страна владяна повече от 700 години от арабска и исислямска култури, настояват, че се вписват бързо и елементарно в тамошната среда, че приликите ни с тях са повече от разликите.
За наследството ни от 5-вековното турско господство, пренесло по нашите земи и арабските обичаи и исляма в тюркския им превод, имаме знания, въпреки те постоянно да носят тежката оценителна багра, подчинена на политическите потребности на времето. Но по този начин или другояче, когато българин пристигна в Близкия Изток, приликите са първото, което вижда окото и усеща усетът. Пиша за това, тъй като неотдавна препрочитах забележителната публикация на Вера Мутафчиева " Дуендето и кефът ". В нея бележитата писателка прави извънреден исторографски опит да изясни особеното въздействие на арабската и ислямска култури по време на владичеството им на Балканския и Иберийския полуострови - нашето 500, тяхното цели 700 години. За мен най-интересната й теза, заложена и в заглавието, е тази за най-вече битовото въздействие на неизбежно взаимопроникващите се култури на Балканите и на завоевателя и за високо духовното въздействие на същата симбиоза в Иберия.
Мисля си и друго.Не е ли време да преосмислим личната си обичайната изолираност и необщителност, да погледнем с нови очи на по този начин бързопроменящата се реалност на дребната ни планета, да преосмислим клишетата и предрасъдъците, с които сме възпитани да възприемаме културите на " фереджето и феса ", поставяйки ги под един знаменател, да припознаем и отделим културната си симбиоза в нейните положителни образци и да отхвърлим духовната и неплатежоспособност. Без страсти, с разсъдък. Ако желаеме да се приемем за европейци, добре е да знаем от кое място идваме и къде отиваме. Страната ни е благословена да е на кръстопът и на граница сред култури и религии. Време е себеоценката ни да печели от това завещание.
Следващата ми спирка е намиращият се наоколо и максимален в света Музей на Ислямското Изкуство. В неотдавна забогателите страни нервността за НАЙ е неспирна, тъй че постоянно ще използвам това съпоставяне, фукливост на всеки новозабогатял, като се замисля.
Сградата на музея е впечатляваща и извън, и от вътрешната страна. Изградена е през 2008 година по план на международното архитектурно величие - Б.И Мин. Постоянната експозиция е събрана най-вече от персоналната сбирка на фамилията на шейха и визира главно калиграфски достижения. В постройката се вършат и редица краткотрайни изложения, една от най-интересните беше показване на историята на перлите, на която можеха да се видят и редица колиета и огърлици, притежания на кралски и артистични особи от целия свят. Най-любимото ми място е на терасата на музея, откъдето сред красивите фонтани и стройните палми се открива изключителна панорама към залива на Доха, обточен от красива крайбрежна алея от запад и от огромна зелена градина от юг. Точно на север против залива се открива изумителната панорама на скайлайна на бизнес центъра на града. Паркът е отрупан с кафенета и места, гледащи към съвсем въздушната, транспарантно синя панорама на небостъргачите - офис здания и хотели, обсипали брега и на жълтеникавите, като цвета на пустинята, здания на първокласният жилищен комплекс, построен върху изкуствения остров и носещ същото име - Перла.
Пътуването из града не е леко. Огромни три и четири лентови магистрални улици го обгръщат в концентрични кръгове и трафикът по тях съвсем в никакъв случай не стопира. Можете да си извършите дълга разходка по Курниша - крайбрежната, или да вземете такси. Общественият превоз е в окаяно положение и единствено за най-бедните миграционни служащи. При състояние че цялостните 45 литров контейнер за 8 $, колите - над 3 милиона - даже не са извънредно доста.
В западната част, West Bay, се е разположил бизнес центърът. Многото пари са повикали на самобитно дефиле най-известните имена в архитектурата на света. Сградите са като че ли от 22 век, само че въпреки всичко мощно подчинени на една обща естетика и непрестанно с някакъв детайл от класическата арабска архитектура и краснопис. Гледката си коства. Намирам я за по-изтънчена и по-впечатляваща от тази в Дубай, където като се изключи хотел Бурдж Ал Араб, възкликнах " Боже, та това е копи пейст Ню Йорк ".Общественият превоз е в окаяно положение и единствено за най-бедните миграционни служащи.Между бизнес центъра и изкуствения остров Перлата се намира културното населено място Катара. Построено за второто издание на филмовия фестивал Доха-Трайбека през 2011 година, в остарял арабски жанр, мястото е цялостно с необикновен сексапил и уют. Потънало в зеленина и тежко ухаещи цветя, в Катара има стотици дребни ателиета, галерии, изложбени и конферентни зали, оперен спектакъл навън в римски жанр, гигантско намерено кино с голяма оркестрална и най-съвременно съоръжение, десетки дребни заведения за хранене и отмора, детски площадки и огромна марина с безчет яхти. Филхармонията на Доха е удивителен оркестър с поредност от европейски семейства на членовете и диригентите.
Kъм Перлата пътят минава през серия хотелски комплекси на най-скъпите и фамозни хотелски вериги от Европа и Америка, заобиколени от паркове и водни площи, фонтани и изкуствени водопади.
При идване на изкуствения, ситуиран напряко в Персийския залив, остров Перла, ни посреща дребна постройка с подложен в нея голям макет на острова и плануваните жилищни здания, зелените площи, публичните места, учебни заведения, лечебни заведения, театри, инфраструктура от канали и пътища. Един град на бъдещето се разстила пред смаяния ни взор. Любезните домакини от няколко компании за недвижима благосъстоятелност се надпреварват да ни предложат апартамент или еднофамилна къща със личен пристан за яхти. Перлата е съвсем подготвена, само че към момента има незавършени здания и структури. Когато пристигнах да прегледам Перлата за пръв път, бях поканена на посетители в фамилията на български водач. Апартаментът им на 36-тия етаж, с четири спални и три бани в действителност ме смая, а гледката от терасата спря дъха ми. В далечината даже се видя Града на образованието с невероятните здания на кемпуса му, напълно под егидата на всемогъщата фондация Катар и където в този момент се строи главният, напълно климатизиран за игра навън и за 45,000 фенове стадион, за международното по футбол 2020.Kъм Перлата пътят минава през серия хотелски комплекси на най-скъпите и фамозни хотелски вериги от Европа и Америка.В Доха се живее в компаунди и те са обитаеми от хора безусловно от целия свят. Зад високите им огради са ситуирани дребни селища с улици, магазини, състезателен комплекс, детска градина и други значими за всекидневието на жителите му услуги. Повечето компаунди се намират наоколо до спортната зона на града или до зоологическата и ботаническа градина. В центъра на зоната за спорт сред игрища и стадиони се извисява кулата на Доха, която наподобява на гигантска факла и всъшност е хотел с въртящ се ресторант на 47-ия етаж. В подножието му се намира един от най огромните молове в града - Веладжио. Да, тъкмо като Беладжио в Лас Вегас. Дори вътре има канал с Венециански годоли. Няма комерсиална марка, верига или бутик по света, непредставен на богатите катарци.
Обичам да скитам из мола или да седнал съм към пързалката за кънки или в ресторантската част и скрито да следя катарските дами и девойки. Невроятно е по какъв начин съумяват да покажат хубостта си под черната абая. Да подредят повърхностно и сякаш инцидентно кичур коса, да заметнат “нервно " краищата на чадрито, с цел да се види дългият им крайник в ултра тесни дънки и обут минимум в Маноло Бланик. Да ги следя по какъв начин пишат стремително с дългите си пръсти по таблета или смарт телефона си… Повечето млади към този момент носят тъмни очила Прада или Рейбан, вместо да завързват краищата на забрадките под очите си, някой даже не си вършат труда и единствено загръщат обилните си коси с големи шалове. А и по този начин по-удобно се яде в Макдоналдс, KFC или Ейпълби. Майките им, които нормално се разхождат на няколко крачки откъм гърба, още се мъчат да натикан пилешко крилце под черното було.
Къщите на катарците, на тези съвсем невидими 15% от хората тук, са внушителни крепости с високи каменни огради и стоманени врати. Някои от тях са със лична гора, която са купили, засадили и обгрижват. Нищо друго не може да се види. Същото е и от колите им които са с тъмни стъкла. Това е един мощно персонален, ненарушим, затворен свят, свят прикрит от погледите на близките, прикрит от света. Казват, че е мощно и само мъжки свят. Позволявам си да нямам доверие и освен тъй като от 2005 година дамите тук имат право да гласоподават и да заемат някои държавни постове. Традициите, на които се крепи тази страна, даже и религиозните, са женска територия. Жените имат мощна и тежка дума тук. Те възпитават децата, те придвижват навиците и обичаите, те наблюдават за морала, те избират за кого и по кое време да задомяват децата си, те са врата на главата на фамилията. Често взимат и финансови решения. Многоженството не е нито позволено, нито неразрешено от религията, само че се възприема, че можеш да имаш повече от една жена, единствено в случай че можеш да издържаш финансово нея и децата й. Напоследък не е на мода сред младите. Предпочитат развода. Чувала съм митове за методите младежите да заобиколят възбраните и да упражняват повелите на природата по милион метода.
Наблюдавала съм по какъв начин флиртуват, по какъв начин разменят телефони и адреси надали не в крачка, по какъв начин се преобличат в обичайните си облекла минути преди да кацне самолета в Доха и по какъв начин ги събличат минути след политане. Изглежда много лицемерно такова държание, рамкирало “религиозния морал " единствено за домашно прилагане или просто онази част от този свят, живееща съгласно календара им в 1435 година, е на преживяване.Повечето млади към този момент носят тъмни очила Прада или Рейбан, вместо да завързват краищата на забрадките под очите си.Всеки, посещавал Иберийският полуостров, а и множеството съвремени емигранти в Испания, една страна владяна повече от 700 години от арабска и исислямска култури, настояват, че се вписват бързо и елементарно в тамошната среда, че приликите ни с тях са повече от разликите.
За наследството ни от 5-вековното турско господство, пренесло по нашите земи и арабските обичаи и исляма в тюркския им превод, имаме знания, въпреки те постоянно да носят тежката оценителна багра, подчинена на политическите потребности на времето. Но по този начин или другояче, когато българин пристигна в Близкия Изток, приликите са първото, което вижда окото и усеща усетът. Пиша за това, тъй като неотдавна препрочитах забележителната публикация на Вера Мутафчиева " Дуендето и кефът ". В нея бележитата писателка прави извънреден исторографски опит да изясни особеното въздействие на арабската и ислямска култури по време на владичеството им на Балканския и Иберийския полуострови - нашето 500, тяхното цели 700 години. За мен най-интересната й теза, заложена и в заглавието, е тази за най-вече битовото въздействие на неизбежно взаимопроникващите се култури на Балканите и на завоевателя и за високо духовното въздействие на същата симбиоза в Иберия.
Мисля си и друго.Не е ли време да преосмислим личната си обичайната изолираност и необщителност, да погледнем с нови очи на по този начин бързопроменящата се реалност на дребната ни планета, да преосмислим клишетата и предрасъдъците, с които сме възпитани да възприемаме културите на " фереджето и феса ", поставяйки ги под един знаменател, да припознаем и отделим културната си симбиоза в нейните положителни образци и да отхвърлим духовната и неплатежоспособност. Без страсти, с разсъдък. Ако желаеме да се приемем за европейци, добре е да знаем от кое място идваме и къде отиваме. Страната ни е благословена да е на кръстопът и на граница сред култури и религии. Време е себеоценката ни да печели от това завещание.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ