България е като втора родина за д-р Абдулах Заргар
Първата българска дума, която доктор Абдулах Заргар научава, е обвързвана с положителното. Година след година той прави добрини, възвръщайки здравето на пациентите си в един изпаднал в оскъдност регион. А когато най-вече се нуждае от хорската поддръжка, лавина от доброжелателност задвижва административната машина в помощ на лекаря, избавил градската болница от банкрут, с цел да има къде да раздава от своето положително.
В началото на м.г. иранският доктор, зад който застана цялостен Исперих и завоюва мощна социална поддръжка, получи българско поданство. Медикът, пристигнал преди 18 години от Англия в дребния град, беше заставен да напусне директорския пост в болничното заведение, поради неналичието на българско поданство. Година по-късно доктор Абдулах Заргар споделя, че се усеща доста по-сигурен и към този момент не се постанова да разчита на приятелите си за „ административните неща, ток, вода, интернет “.
Произхождащ от богата фамилия на златари, той избира да поеме по собствен път – приключва медицина в Москва и по-късно работи в лечебни заведения в Турция, Франция, Германия и Англия. И макар че има позволение за упражняване на Острова, избира да остане като редови доктор при хората в своя регион.
Откакто се е сдобил с български паспорт, доктор Абдулах Заргар с горделивост споделя, че е дал своя вот на всички избори, тъй като се усеща част от обществото. И все по този начин следва личната си философия да прави положително – освен като доктор, само че и като човек.
„ За мен като доктор няма нищо по-приятно от това да видя оздравял пациент – прибавя той. – Но даже и когато върша нещо положително за обществото или за хората към мен, това доста ме радва и постоянно е било по този начин . А за неприятното ще дам образец – до момента в който един ден карах колата си, от автомобила пред мен водачът изхвърли пластмасова бутилка. Аз познавам този човек, той е от моето село. След две-три седмици той пристигна при мен на обзор, попитах го къде живее и той отговори – в Германия. Интересно, споделих, там изхвърляте ли на автомагистралата пластмасови бутилки. А той се смее – „ А, докторе, в Германия законите са разнообразни “. Ето това доста ме натъжава – у нас можеш да изхвърлиш бутилката си на пътя, а там не го правиш, тъй като законите са други . “
Д-р Абдулах Заргар посвещава времето и себе си на своите пациенти – когато свърши работният му ден, преглежда бедните и заболели хора в близките села, без да им вземе даже лев. Два пъти седмично прави и ортопедични интервенции в болничното заведение в регионалния град Варна.
„ Нямам недоволства във връзка с кариерата си, тъй като главното в нея е да бъда потребен – безапелационен е лекарят. – Разбира се, на по-млади години, когато живеех в други страни, имах повече благоприятни условия за развиване, за научна активност. Тук нямам такива условия, даже и за доста огромни интервенции. Но това е второстепенно – от време на време чаша вода в пустинята има огромно значение и аз се пробвам по този метод да бъда потребен . Така че съм задоволен от това, което мога да направя за хората към мен. “
Лекарят от дълго време е спечелил доверието и обичта на локалните хора, по тази причина и те постоянно го търсят за съвет. В последно време – дали да си слагат ваксина против Covid-19.
„ Аз имам два отговора – споделя им доктор Абдулах Заргар. – Първо, че към този момент три пъти съм имунизиран и второ, в случай че някой ми предложи нещо по-разумно от имунизация, ще го чувам и ще дебатирам . Никой обаче не ми предлага нещо по-добро, единствено дето всички са анти настроени. Но с анти не става, човек би трябвало да има опция, а когато я няма, въпросът става неправилен. Затова и изяснявам по какъв начин работи имунизацията, давам препоръки – нямаме различен избор . “
Отминалата година е разкрила на доктор Абдулах Заргар същинските лица на хората към него – някои са се потвърдили като другари, а други са свалили подправените си маски. Лекарят е поставил върху домашната си маса и няколко български учебници и книги –доказателство, че дълго още ще остане, с цел да служи безрезервно на хората в неволя.
Съставил: Диана Цанкова (по, БНР-Шумен)
Снимки: БГНЕС, МБАЛ-Исперих
В началото на м.г. иранският доктор, зад който застана цялостен Исперих и завоюва мощна социална поддръжка, получи българско поданство. Медикът, пристигнал преди 18 години от Англия в дребния град, беше заставен да напусне директорския пост в болничното заведение, поради неналичието на българско поданство. Година по-късно доктор Абдулах Заргар споделя, че се усеща доста по-сигурен и към този момент не се постанова да разчита на приятелите си за „ административните неща, ток, вода, интернет “.
Произхождащ от богата фамилия на златари, той избира да поеме по собствен път – приключва медицина в Москва и по-късно работи в лечебни заведения в Турция, Франция, Германия и Англия. И макар че има позволение за упражняване на Острова, избира да остане като редови доктор при хората в своя регион.
Откакто се е сдобил с български паспорт, доктор Абдулах Заргар с горделивост споделя, че е дал своя вот на всички избори, тъй като се усеща част от обществото. И все по този начин следва личната си философия да прави положително – освен като доктор, само че и като човек.
„ За мен като доктор няма нищо по-приятно от това да видя оздравял пациент – прибавя той. – Но даже и когато върша нещо положително за обществото или за хората към мен, това доста ме радва и постоянно е било по този начин . А за неприятното ще дам образец – до момента в който един ден карах колата си, от автомобила пред мен водачът изхвърли пластмасова бутилка. Аз познавам този човек, той е от моето село. След две-три седмици той пристигна при мен на обзор, попитах го къде живее и той отговори – в Германия. Интересно, споделих, там изхвърляте ли на автомагистралата пластмасови бутилки. А той се смее – „ А, докторе, в Германия законите са разнообразни “. Ето това доста ме натъжава – у нас можеш да изхвърлиш бутилката си на пътя, а там не го правиш, тъй като законите са други . “
Д-р Абдулах Заргар посвещава времето и себе си на своите пациенти – когато свърши работният му ден, преглежда бедните и заболели хора в близките села, без да им вземе даже лев. Два пъти седмично прави и ортопедични интервенции в болничното заведение в регионалния град Варна.
„ Нямам недоволства във връзка с кариерата си, тъй като главното в нея е да бъда потребен – безапелационен е лекарят. – Разбира се, на по-млади години, когато живеех в други страни, имах повече благоприятни условия за развиване, за научна активност. Тук нямам такива условия, даже и за доста огромни интервенции. Но това е второстепенно – от време на време чаша вода в пустинята има огромно значение и аз се пробвам по този метод да бъда потребен . Така че съм задоволен от това, което мога да направя за хората към мен. “
Лекарят от дълго време е спечелил доверието и обичта на локалните хора, по тази причина и те постоянно го търсят за съвет. В последно време – дали да си слагат ваксина против Covid-19.
„ Аз имам два отговора – споделя им доктор Абдулах Заргар. – Първо, че към този момент три пъти съм имунизиран и второ, в случай че някой ми предложи нещо по-разумно от имунизация, ще го чувам и ще дебатирам . Никой обаче не ми предлага нещо по-добро, единствено дето всички са анти настроени. Но с анти не става, човек би трябвало да има опция, а когато я няма, въпросът става неправилен. Затова и изяснявам по какъв начин работи имунизацията, давам препоръки – нямаме различен избор . “
Отминалата година е разкрила на доктор Абдулах Заргар същинските лица на хората към него – някои са се потвърдили като другари, а други са свалили подправените си маски. Лекарят е поставил върху домашната си маса и няколко български учебници и книги –доказателство, че дълго още ще остане, с цел да служи безрезервно на хората в неволя.
Съставил: Диана Цанкова (по, БНР-Шумен)
Снимки: БГНЕС, МБАЛ-Исперих
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ