Откъс от Фермата на животните от Джордж Оруел
ПЪРВА ГЛАВА
Щом се стъмни, господин Джоунс – притежателят на плантация „ Имението “ – затвори курниците, само че защото беше съумял овреме да се накваси, не помни да залости малките врати им. Прекоси, залитайки, двора измежду бясно танцуващия светлинен кръг на фенера, изрита ботушите си пред задната врата, наточи за последно халба бира от бъчонката в миялното помещение и се завлече до леглото при към този момент хъркащата госпожа Джоунс. С угасването на светлината в спалнята обаче по всички икономически здания настъпи раздвижване и суматоха. През деня се беше разчуло, че предходната нощ на остарелия Майор – нереза първенец от междинна бяла порода – му се присънил необикновен сън и той държал да го показа с останалите животни. Затова се бяха уговорили да се съберат в огромния обор незабавно откакто господин Джоунс им се махнеше от главата. Старият Майор (както всички му викаха, без значение че по селските панаири се беше състезавал под името „ Уилингдънския красавец “) се радваше на огромно почитание във фермата, та никому не се свидеше да пожертва час от съня си, с цел да го изслуша. Осветен от провесения под гредата фенер, Майорът ги очакваше, излегнат в сламеното си 24 легло на нещо като подиум в ъгъла на просторния обор. Макар и понапълнял в последно време, дванайсетгодишният нерез към момента пазеше предходния си величествен тип, а в никакъв случай нерязаните му бивни не отнемаха ни минимум от мъдрото му, благожелателно изражение. Прииждащите животни гледаха да се настанят комфортно. Първи пристигнаха трите кучета – Зюмбюлка, Джеси и Крадльо; след тях дойдоха прасетата и се проснаха върху сламата току пред подиума. Кокошките се подредиха по первазите на прозорците, гълъбите изпърхаха чак горе на мертеците, овцете и кравите налягаха зад прасетата и запреживяха. Двата впрегатни коня – Боксер и Детелинка – влязоха по едно и също време с доста мудна и извънредно деликатна походка, да не би инцидентно да настъпят някоя заровила се в сламата дребна животинка. Детелинка – позакръглена лелка съвсем на междинна възраст – по този начин и не си беше възвърнала стройната фигура след четвъртата си бременност. Боксер пък беше голям – близо метър и осемдесет на растеж и мощен колкото два естествени коня. Спускащата се по муцуната му бяла линия му придаваше леко слабоумен тип, само че неналичието на първокласна просветеност не пречеше да е почитан от всички поради уравновесения му темперамент и невероятната му продуктивност. След конете довтасаха бялата коза Мюриъл и магарето Бенджамин. Бенджамин беше най-възрастният и най-заядлив жител на фермата. Изказваше се рядко, и то най-много с цел да направи някоя язвителна забележка – че Бог да вземем за пример го бил дарил с опашка, с цел да гони мухите, само че той персонално щял да е по-доволен да е и без опашка, и без мухи. От всички животни във фермата само той в никакъв случай не се смееше. Нямало защо, обясняваше, когато го попитаха. Но въпреки и да не го признаваше намерено, беше лоялен другар на Боксер; двамата нормално прекарваха дружно неделите си в ливадката зад овощната градина, където пасяха един до различен в цялостно безмълвие.
![Смущаващо настоящите антиутопии „ 1984 “ и „ Фермата на животните “ от Джордж Оруел още веднъж са тук]( "Смущаващо настоящите антиутопии „ 1984 “ и „ Фермата на животните “ от Джордж Оруел още веднъж са тук")
Смущаващо настоящите антиутопии „ 1984 “ и „ Фермата на животните “ от Джордж Оруел още веднъж са тук
Изчезналият за десетилетия встъпителен текст от Оруел за „ Фермата на животните “ не е оповестен в първото издание по политически...
Едва полегнаха двата коня и в обора дойде в писукаща редичка люпило патета; изгубили някъде по пътя майка си, те се залутаха да си търсят място, на което да не ги настъпи някой. С мощния си челен крайник Детелинка им оформи сходство на ограда, патетата се сгушиха в нея и на мига заспаха. В последния миг с танцова стъпка се появи и Моли – глупавата бяла хубавелка, която теглеше двуколката на господин Джоунс. Дъвчейки бучка захар, кобилката се настани съвсем най-отпред и затръска кокетно бялата си грива с вярата някой да забележи вплетените в нея червени ленти. Най-накрая дойде и котката, реши, както постоянно, с взор къде ще ѝ е най-топло и взе че се намърда сред Боксер и Детелинка; замърка предостатъчно и не си направи труда да чуе най-малко една дума от словото на Майора. Накратко казано, налице бяха всички животни като се изключи Мойсей – опитомения гарван, дремещ на пръта над задната врата. Майорът огледа присъстващите, убеди се, че са се настанили комфортно и го гледат в устата, прокашля се и рече: – Другари, към този момент сте чули за странния сън, който ми се присъни предходната нощ. На него обаче ще се спра по-късно. Първо желая да ви кажа друго. Струва ми се, приятели, че месеците, които ми предстоят да прекарам измежду вас, са броени, заради което считам за собствен дълг да ви предам всичката насъбрана до момента от мен мъдрост. Живях дълго, до момента в който лежах в кочината разполагах с куп време за размисъл и дръзвам да заявя, че от сегашните животни по света няма друго, което да е по-наясно с естеството на живота върху тази земя. Именно върху тази тематика ми се ще да заостря през днешния ден вниманието ви.
Щом се стъмни, господин Джоунс – притежателят на плантация „ Имението “ – затвори курниците, само че защото беше съумял овреме да се накваси, не помни да залости малките врати им. Прекоси, залитайки, двора измежду бясно танцуващия светлинен кръг на фенера, изрита ботушите си пред задната врата, наточи за последно халба бира от бъчонката в миялното помещение и се завлече до леглото при към този момент хъркащата госпожа Джоунс. С угасването на светлината в спалнята обаче по всички икономически здания настъпи раздвижване и суматоха. През деня се беше разчуло, че предходната нощ на остарелия Майор – нереза първенец от междинна бяла порода – му се присънил необикновен сън и той държал да го показа с останалите животни. Затова се бяха уговорили да се съберат в огромния обор незабавно откакто господин Джоунс им се махнеше от главата. Старият Майор (както всички му викаха, без значение че по селските панаири се беше състезавал под името „ Уилингдънския красавец “) се радваше на огромно почитание във фермата, та никому не се свидеше да пожертва час от съня си, с цел да го изслуша. Осветен от провесения под гредата фенер, Майорът ги очакваше, излегнат в сламеното си 24 легло на нещо като подиум в ъгъла на просторния обор. Макар и понапълнял в последно време, дванайсетгодишният нерез към момента пазеше предходния си величествен тип, а в никакъв случай нерязаните му бивни не отнемаха ни минимум от мъдрото му, благожелателно изражение. Прииждащите животни гледаха да се настанят комфортно. Първи пристигнаха трите кучета – Зюмбюлка, Джеси и Крадльо; след тях дойдоха прасетата и се проснаха върху сламата току пред подиума. Кокошките се подредиха по первазите на прозорците, гълъбите изпърхаха чак горе на мертеците, овцете и кравите налягаха зад прасетата и запреживяха. Двата впрегатни коня – Боксер и Детелинка – влязоха по едно и също време с доста мудна и извънредно деликатна походка, да не би инцидентно да настъпят някоя заровила се в сламата дребна животинка. Детелинка – позакръглена лелка съвсем на междинна възраст – по този начин и не си беше възвърнала стройната фигура след четвъртата си бременност. Боксер пък беше голям – близо метър и осемдесет на растеж и мощен колкото два естествени коня. Спускащата се по муцуната му бяла линия му придаваше леко слабоумен тип, само че неналичието на първокласна просветеност не пречеше да е почитан от всички поради уравновесения му темперамент и невероятната му продуктивност. След конете довтасаха бялата коза Мюриъл и магарето Бенджамин. Бенджамин беше най-възрастният и най-заядлив жител на фермата. Изказваше се рядко, и то най-много с цел да направи някоя язвителна забележка – че Бог да вземем за пример го бил дарил с опашка, с цел да гони мухите, само че той персонално щял да е по-доволен да е и без опашка, и без мухи. От всички животни във фермата само той в никакъв случай не се смееше. Нямало защо, обясняваше, когато го попитаха. Но въпреки и да не го признаваше намерено, беше лоялен другар на Боксер; двамата нормално прекарваха дружно неделите си в ливадката зад овощната градина, където пасяха един до различен в цялостно безмълвие.
Изчезналият за десетилетия встъпителен текст от Оруел за „ Фермата на животните “ не е оповестен в първото издание по политически...
Едва полегнаха двата коня и в обора дойде в писукаща редичка люпило патета; изгубили някъде по пътя майка си, те се залутаха да си търсят място, на което да не ги настъпи някой. С мощния си челен крайник Детелинка им оформи сходство на ограда, патетата се сгушиха в нея и на мига заспаха. В последния миг с танцова стъпка се появи и Моли – глупавата бяла хубавелка, която теглеше двуколката на господин Джоунс. Дъвчейки бучка захар, кобилката се настани съвсем най-отпред и затръска кокетно бялата си грива с вярата някой да забележи вплетените в нея червени ленти. Най-накрая дойде и котката, реши, както постоянно, с взор къде ще ѝ е най-топло и взе че се намърда сред Боксер и Детелинка; замърка предостатъчно и не си направи труда да чуе най-малко една дума от словото на Майора. Накратко казано, налице бяха всички животни като се изключи Мойсей – опитомения гарван, дремещ на пръта над задната врата. Майорът огледа присъстващите, убеди се, че са се настанили комфортно и го гледат в устата, прокашля се и рече: – Другари, към този момент сте чули за странния сън, който ми се присъни предходната нощ. На него обаче ще се спра по-късно. Първо желая да ви кажа друго. Струва ми се, приятели, че месеците, които ми предстоят да прекарам измежду вас, са броени, заради което считам за собствен дълг да ви предам всичката насъбрана до момента от мен мъдрост. Живях дълго, до момента в който лежах в кочината разполагах с куп време за размисъл и дръзвам да заявя, че от сегашните животни по света няма друго, което да е по-наясно с естеството на живота върху тази земя. Именно върху тази тематика ми се ще да заостря през днешния ден вниманието ви.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ