Първа глава ШОЛЕМ РИСУВА Отидохме заедно на брънч. Беше неделя.

Първа глава

ШОЛЕМ РИСУВА
Отидохме дружно на брънч. Беше неделя. Аз дойдох първа, след това пристигнаха Миша и Марго, а след тях – Шолем и гаджето му Джон.
Няколко седмици по-рано притежателите на сладкарница я бяха пребоядисали от бежово с мазни петна в компактно пастелносиньо и със спрей бяха изрисували бъркани яйца, резенчета бекон и палачинки със сироп по стените. Това несъмнено поразвали мястото по някакъв метод, само че храната беше евтина, в никакъв случай нямаше доста хора и постоянно ни намираха маса.
С Марго си разделихме една от закуските от дневното меню и печен сандвич със сирене. Джон поис ка пържените ни картофки. Нямам спомен какво беше първото нещо, което обсъдихме, нито кой от нас беше най-забавен въпросния ден.
Не помня никакви детайлности от диалога ни досега, в кой то не стана дума за грозотата. Аз споделих, че преди години бях осъзнала по какъв начин в обкръжението ми не е останал нито един противен човек. Шолем пък разкри, че не може да бъде другар с някого, към който не е притеглен физически. Марго показа, че не е способна да си показа противен човек, а Миша означи, че грозните хора нормално си стоят у дома.
Това са единствено някои от искрено гадните изявления, които доведоха до Конкурса за грозни картини.
∼

Като младеж Шолем си мечтаел да бъде сценичен артист, само че родителите му не желали той да учи актьорско майсторство.
Смятали, че не е практично, по тази причина го посъветвали да учи приложно изкуство. Шолем по този начин и направил, и през първата му година като студент, до момента в който будувал една нощ над платното (слънцето тъкмо изгрявало), в него се надигнало изключително мощно и внезапно разбиране: Аз би трябвало да бъда художник. Трябва да рисувам до края на живота си. Нищо друго няма да ме направи удовлетворен. За мен няма друго бъдеще.
Едновременно просветление и решение, за Шолем това било нещо, от кое то не желал в никакъв случай да се отметне – и по този начин дал първия и най-сериозен обет в живота си. Миналата пролет приключи магистратурата си по изящни изкуства и публично се дипломира.
∼
Чия беше концепция та за Конкурса за грозни картини? Не си припомням тъкмо, само че аз първа се въодушевих от концепция та и скоро по-късно всички бяхме запалени. Планът беше Марго и Шолем да се състезават кой ще нарисува по-грозна картина. Толкова се надявах действително да го създадат. Беше ми доста любопитно да видя какво ще се получи най-после и скрито им завиждах. Аз също желаех да съм художник. Исках и аз да обрисувам грозна картина, коя то да е в конкуренция с техните. Как ли би изглеждала моята картина? Как бих я нарисувала? Стори ми се занимателно.
Бях хвърлила толкоз време и изпитание в това да трансформира пиеса та, коя то пишех – и живота си, и себе си, – в някакъв блян за хубост. Беше извънредно изтощително, само че не знаех по какъв начин да съществу вам по различен метод.
Марго незабавно се съгласи да взе участие в състезанието, само че Шолем не беше напълно податлив. Каза, че не вижда какъв е смисълът. Толкова беше отхвърлен от изискването – не можеше да се помири, че би трябвало преднамерено да направи нещо грозно. Но аз го молих толкоз старателно, че най-после поддаде и се съгласи да взе участие.
Щом се прибра у дома след брънча, Шолем се зае с картината – единствено с цел да му се махне от главата, изясни ми той след това, и с цел да не би трябвало да живее с мисълта, че му следва да сътвори нещо грозно.
Отиде непосредствено в ателието си с към този момент ясна концепция. Опита се да подходи към задачата като към упражнение за мозъка, безусловно дистанцирано и механично. Просто щеше да направи всичко, кое то мразеше да вижда в работата на учениците си. Започна композицията тъкмо в центъра на лист хартия, тъй като хартията е по-грозна от платно. После нарисува чудноват човек отстрани, с карикатурен тип и пържени яйца за очи, като обрисуваше всичко с плътна линия, вместо да прави светлосенки – мигла по мигла. Вместо ноздра надраска нещо като дупка. На назад във времето нарисува кичозни пухкави бели облаци измежду върховете на безусловно триъгълни оранжеви планини. Оставащото бяло от фона запълни с гнусно розовеникаво- кафеникавосиво, което доби, като изчопли утайката от дъното на бурканчето, в което си плакнеше четките. За цвят на кожата просто смеси алено с бяло, а за сенки употребява синьо. Въпреки че си мислеше, че най-после ще има най-малко нещо, за кое то да се хване в тази картина, тя продължи да става все по-отвратителна. Шолем се почувства толкоз зле от това, че най-после просто се наложи да я приключи по най-бързия метод. Затова потопи дебела четка в черна багра и без да мисли въобще, написа най-отдолу на листа: Слънцето ще изгрее на следващия ден. После мина няколко крачки обратно, с цел да огледа приключената си работа, и я откри за толкоз отблъскваща, че почувства потребността да я разкара от ателието си на мига. Остави я да съхне на масата в кухнята.
Шолем отиде да си напазарува за вечеря и от самото начало имаше възприятието, че всеки миг ще повърне. Като се върна у дома и остави торбите на плота в кухнята, видя картината простряна на масата и си сподели: Не мога да виждам това нещо всякога, като вляза в кухнята. Затова я смъкна в мазето и я подпря на пералнята.
Но денят му прогресивно се утежни. Картината беше повлачила след себе си гердан от депресивни и фаталистични мисли, кои то до вечерта го бяха докарали до цялостно обезсърчение.
Когато Джон се прибра, Шолем стартира да го следва из целия апартамент и да мрънка, и да се оплаква за безусловно всичко. Дори откакто Джон влезе в банята, Шолем не се отхвърли.
Залепи се за затворената врата и продължи да се жалва, че е цялостен неуспех, че нищо хубаво няма да му се случи в никакъв случай, че в действителност дори нищо хубаво не му се е случвало изобщо; че животът му е бил прахосан. „ Представи си, полагаш страшни старания да научиш кучето си да бъде доб ро и чинно! – провикна се той през вратата. – И кучето в действителност е ръката ти! Но един ден си заставен да изкараш с пердах цялата добрина от това куче, с цел да стане зло. Ето това ми се случи през днешния ден! “
„ Коя ръка, казваш, беше кучето? “ – чу се леко провлаченият глас на Джон от банята.
Шолем се замъкна до хола и написа общ имейл до мен и Марго: Този план ме изпъл ва със позор и самоомраза. Завърших грозната картина и имам възприятието, че собственоръчно съм се изнасилил. Как върви твоята, Марго?
Марго, по-добрият художник от двамата, отговори: през целия ден си лежа и чета ню йорк таймс1.