Български туристи в затруднение в Кашмир
Партия от ръководената от Индия част на Кашмир апелира във Върховния съд решението на държавното управление. В петиция като претекст се акцентира, че специфичният статут е даден на щата от страната. Докато съдът взема решение дали да прегледа петицията, обстановката в досегашния самостоятелен регион в този момент наподобява заплетена. Българите не могат да се върнат до Шринагар, и би трябвало да търдят различен метод на напредване до столицата Делхи.
Този преход в планините на Кашмир се оказва по-различен от нормалните.
Иван: Направи ни усещане, че горе в планината, въпреки да чакахме доста туристи, нямаше безусловно никакви. И слизайки долу в долината на пътя, сe оказа, че има единствено военни камиони и няма никакви други цивилни коли. Като попитахме локалните, водачът, който пристигна да ни вземе от Шринагар, ни сподели, че има военно състояние в града. Под военно състояние може да се схваща, че няма никакви цивилни по улицата. Забранено е да се излиза, с изключение на по двама. За вечерен час не знам, само че всички магазини са затворени, цялостно затишие. Явно хората възприемат като военно състояние строгия полицейски час, който беше въведен за неопределен срок в индийски Кашмир. Регионът е изцяло изолиран. Няма интернет, няма никакви връзки. Всичко е спряло.Не се опасяваме, не е нападателна ситуацията. Просто е малко необичайно, изключително за българи, които не сме виждали такава обстановка. Местните поданици нямат действителна визия за събитията. Те въобще не са осведомени, тъй като няма нито телевизия, нито вестници, нито интернет. И всичко се приказва от уста на уста.
Групата минава през доста контролни пунктове по пътищата, открити от военните.
Иван: Отнасят се с почитание към нас. Проверяват ни паспортите. Записват ни и нищо повече. Ние си имаме локални водачи и се усещаме задоволително несъмнено в тази конюнктура.
Накрая се оказва, че нашите сънародници не могат да се върнат в Шринагар, откъдето е трябвало да летят за Делхи и оттова за България. Налага се да търсят друго летище за прибиране вкъщи.
Този преход в планините на Кашмир се оказва по-различен от нормалните.
Иван: Направи ни усещане, че горе в планината, въпреки да чакахме доста туристи, нямаше безусловно никакви. И слизайки долу в долината на пътя, сe оказа, че има единствено военни камиони и няма никакви други цивилни коли. Като попитахме локалните, водачът, който пристигна да ни вземе от Шринагар, ни сподели, че има военно състояние в града. Под военно състояние може да се схваща, че няма никакви цивилни по улицата. Забранено е да се излиза, с изключение на по двама. За вечерен час не знам, само че всички магазини са затворени, цялостно затишие. Явно хората възприемат като военно състояние строгия полицейски час, който беше въведен за неопределен срок в индийски Кашмир. Регионът е изцяло изолиран. Няма интернет, няма никакви връзки. Всичко е спряло.Не се опасяваме, не е нападателна ситуацията. Просто е малко необичайно, изключително за българи, които не сме виждали такава обстановка. Местните поданици нямат действителна визия за събитията. Те въобще не са осведомени, тъй като няма нито телевизия, нито вестници, нито интернет. И всичко се приказва от уста на уста.
Групата минава през доста контролни пунктове по пътищата, открити от военните.
Иван: Отнасят се с почитание към нас. Проверяват ни паспортите. Записват ни и нищо повече. Ние си имаме локални водачи и се усещаме задоволително несъмнено в тази конюнктура.
Накрая се оказва, че нашите сънародници не могат да се върнат в Шринагар, откъдето е трябвало да летят за Делхи и оттова за България. Налага се да търсят друго летище за прибиране вкъщи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ