ДДС за ресторантите няма как да падне от 1 юли
Парламентът си даде единствено седмица – до 29 май, за оферти преди второто четене на закона за Данък добавена стойност. Бързането е, с цел да може смяна на ставката за ресторантьорските услуги и книгите да влезе в действие от 1 юли. Но 29 май е през днешния ден, а второто четене очевидно се отсрочва.
Внимателният обзор на препоръчаните промени и на законодателството в тази област демонстрира, че времето до 1 юли е незадоволително, с цел да бъде въведена понижена ставка от 9% за ресторантьорските и кетъринг услугите и книгите, каквото е предлагането на депутати от ГЕРБ, подкрепено на първо четене. А рискът от бързането е
да се сътвори непотребен безпорядък и да се отвори вратата за измами.
Дори при съкратените срокове законът за изменение на ЗДДС ще се появи в Държавен вестник най-рано на 9 юни. Но с цел да влезе в действие новата ставка, задължителнително е да има и смяна в Правилника на използване на Закона за Данък добавена стойност. Тя би трябвало да бъде препоръчана от финансовия министър (вероятно с отвращение), да мине през публично разискване, да бъде утвърдена от Министерския съвет и да бъде оповестена в Държавен вестник. След това би трябвало да бъде изменен софтуерът на заведенията за хранене (повечето огромни заведения употребяват програмен продукт, а не елементарни касови апарати). Книжарниците би трябвало да създадат инвентаризация, с цел да разделят книгите, които ще се таксуват с 9% ставка, и останалите продукти - картички, писалищен материали и други, които остават на ставка 20%.
Няма време за това. Срокът за публично разискване е 30 дни. При изключителни случаи може да се съкрати до 14 дни. Това значи, че при съвършена организация, ако правилникът бъде признат на изключително съвещание на държавното управление и излезе неотложно в Дъждовни води, бизнесът ще има разполагаем 3 (три) работни дни да промени метода си на работа. Или даже по-малко.
Може ли да се мине без промени в правилника? Не е желателно. От правилника зависят редица елементи по отчитането, включително документите за доказване на доставките с понижена ставка. Наистина данъчният интервал ще се регистрира през август. Но има една основна специфичност – множеството покупко-продажби в заведенията за хранене се документират на момента, същото важи и за книжарниците. В мига, в който първият клиент на ресторант заплати 9% Данък добавена стойност, условията за документиране би трябвало да са ясни. Правилникът би трябвало да уреди и други въпроси – например през 2011 година, когато бе въведена понижената ставка за хотелите, бе планувано издадените фактури за предплатени заплащания да се анулират. Такъв текст би трябвало да има и за заведенията за хранене.
Проблемите се множат и тъй като предложенията за промени в Закона за Данък добавена стойност оставят доста неясноти и пропуски (виж и тук).
Първо,
липсва ясна формулировка за обсега на стоките и услугите .
Подкрепеното на първо четене предложение на депутати от ГЕРБ планува ставката от 9% да се отнася и до:
“- доставка на книги на физически носители или осъществявана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и образователни комплекти, детски книги с илюстрации, за изобразяване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), разнообразни от изявления,които са напълно или главно предопределени за реклама, и разнообразни от изявления, които са напълно или главно формирани от видео наличие или аудио музикално съдържание;
– ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена и неприготвена храна; това не се ползва за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на алкохолни питиета. "
Дефиницията на ресторантьорски и кетъринг услуги в настоящия закон не е предопределена да “обслужва ” понижената ставка по ЗДДС, а е за задачите на определянето на място на осъществяване в случаите на рестораньорска или кетъринг услуга, осъществявана на борда на кораби, самолети или влакове по време на транспорта на пасажери. Определението изключва доставката на храна за у дома, а също по този начин и доставката на храна за консумация на тротоара пред заведението или в градинки (не се прави в помещенията). Буквалният прочит може да изключи и румсървиз.
Практиката ще роди доста въпроси. Например: кафетерия, баничарница, сладкарница и така нататък с маси на самообслужване, ситуирани вътре в помещението, попада ли в обсега на понижената ставка? А в случай че масите са отвън помещението? Трябва ли продавачката на баници да следи кой клиент ще ги употребява в баничарницата и кой си ги носи у дома?
ЗДДС и препоръчаните промени не съдържат условия за вида на заведенията и дали би трябвало да са категоризирани от Министерството на туризма. Тук е належащо да се обърне внимание, че дефиницията на ресторантьорство в Закона за туризма е друга от тази по ЗДДС и допуска заведението да има категоризация. Съгласно Закона за туризма бюфетите не подлежат на категоризация, което се отнася и за заведения за бързо обслужване, чийто потенциал е до 12 места за сядане. Множество квартални магазини, без да са заведения, също оферират храна, кафе и питиета, които се употребяват на място. Те разчитат единствено на регистрацията пред БАБХ по Закона за храните. Ако няма ясна формулировка, ще зародят въпроси за ведомствени, учебни и болнични бюфети (не подлежат на категоризация), открити щандове, ситуирани на летища и така нататък Ключовото и тук са “помещенията на доставчика ” и “подпомагащата услуга ”.
Какво споделя законът за Данък добавена стойност?
Според него
- “ресторантьорски ” са услугите, които се състоят от доставка в пространствата на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или питиета за човешка консумация, следвани от задоволително подпомагащи услуги, които разрешават незабавното им изразходване, а - “кетъринг услуги ” са цялост от характерности и дейности, в които доминират основно услугите и в които доставката на храна и/или питиета е единствено един съставен елемент. Преобладаващите основно услуги са същите като ресторантьорските услуги, само че доставката е осъществена отвън пространствата на доставчика.
- не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
а) елементарната доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за у дома от заведения за хранене, супермаркети и други подобни);
б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за у дома от ресторанти; в) доставката, състояща се в подготвяне и доставка на храна и/или питиета без друга подпомагаща услуга.
А какво значи помощна услуга?
Определението в нашия закон стъпва на член 6 от еврорегламента за осъществяване на Данък добавена стойност директивата. Но има някои нюанси:
“1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на храни и напитки за консумация от индивида, съпроводени от задоволително помощни услуги, с цел да могат да се употребяват директно. Доставката на храна, на питиета, или и на двете е единствено един съставен елемент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги отвън пространствата на доставчика.
2. Доставката на храни или питиета или и на двете, без значение дали е включен транспортът, само че без каквито и да било други помощни услуги, не се счита за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга... ”
Текстът е на база формалния превод, в британската версия на Регламента е употребен изразът on the premises of the supplier, което включва освен пространства, само че и пристройки. Регламентът не изключва категорично доставките на храна за у дома и не съдържа условието “преобладаващите услуги ” при ресторантьорските и кетъринг услугите да са едни и същи, каквото условие има в Допълнителните разпореждания на ЗДДС. Тези услуги са разнообразни – при кетъринга те включват превоз, доставка на маси, посуда и декорация, сервиране и така нататък, а услугите, осъществявани на място в ресторанта, са сервиране, разчистване, дезинфекциране и така нататък
Общото е, че се изключват доставките на храна или питиета без друга подпомагаща услуга. Но ЗДДС и правилникът не съдържат ясни критерии за помощни услуги, както и за метода на тяхното образуване и възнаграждение.
Предложението на ГЕРБ включва понижена ставка единствено за храна. Не е ясно третирането на безалкохолните питиета.
Проблем е също, че се предлага понижена ставка за ресторантьорските и кетъринг услуги, само че не и за храните. Така България ще е единствената страна в Европейски Съюз с подобен метод, който отваря необятно вратата за злоупотреби.
Ето за какво при вероятността за цялостен безпорядък не е изключено влизането в действие на понижената ставка да бъде отсрочено (в най-хубавия случай).
Внимателният обзор на препоръчаните промени и на законодателството в тази област демонстрира, че времето до 1 юли е незадоволително, с цел да бъде въведена понижена ставка от 9% за ресторантьорските и кетъринг услугите и книгите, каквото е предлагането на депутати от ГЕРБ, подкрепено на първо четене. А рискът от бързането е
да се сътвори непотребен безпорядък и да се отвори вратата за измами.
Дори при съкратените срокове законът за изменение на ЗДДС ще се появи в Държавен вестник най-рано на 9 юни. Но с цел да влезе в действие новата ставка, задължителнително е да има и смяна в Правилника на използване на Закона за Данък добавена стойност. Тя би трябвало да бъде препоръчана от финансовия министър (вероятно с отвращение), да мине през публично разискване, да бъде утвърдена от Министерския съвет и да бъде оповестена в Държавен вестник. След това би трябвало да бъде изменен софтуерът на заведенията за хранене (повечето огромни заведения употребяват програмен продукт, а не елементарни касови апарати). Книжарниците би трябвало да създадат инвентаризация, с цел да разделят книгите, които ще се таксуват с 9% ставка, и останалите продукти - картички, писалищен материали и други, които остават на ставка 20%.
Няма време за това. Срокът за публично разискване е 30 дни. При изключителни случаи може да се съкрати до 14 дни. Това значи, че при съвършена организация, ако правилникът бъде признат на изключително съвещание на държавното управление и излезе неотложно в Дъждовни води, бизнесът ще има разполагаем 3 (три) работни дни да промени метода си на работа. Или даже по-малко.
Може ли да се мине без промени в правилника? Не е желателно. От правилника зависят редица елементи по отчитането, включително документите за доказване на доставките с понижена ставка. Наистина данъчният интервал ще се регистрира през август. Но има една основна специфичност – множеството покупко-продажби в заведенията за хранене се документират на момента, същото важи и за книжарниците. В мига, в който първият клиент на ресторант заплати 9% Данък добавена стойност, условията за документиране би трябвало да са ясни. Правилникът би трябвало да уреди и други въпроси – например през 2011 година, когато бе въведена понижената ставка за хотелите, бе планувано издадените фактури за предплатени заплащания да се анулират. Такъв текст би трябвало да има и за заведенията за хранене.
Проблемите се множат и тъй като предложенията за промени в Закона за Данък добавена стойност оставят доста неясноти и пропуски (виж и тук).
Първо,
липсва ясна формулировка за обсега на стоките и услугите .
Подкрепеното на първо четене предложение на депутати от ГЕРБ планува ставката от 9% да се отнася и до:
“- доставка на книги на физически носители или осъществявана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и образователни комплекти, детски книги с илюстрации, за изобразяване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), разнообразни от изявления,които са напълно или главно предопределени за реклама, и разнообразни от изявления, които са напълно или главно формирани от видео наличие или аудио музикално съдържание;
– ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена и неприготвена храна; това не се ползва за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на алкохолни питиета. "
Дефиницията на ресторантьорски и кетъринг услуги в настоящия закон не е предопределена да “обслужва ” понижената ставка по ЗДДС, а е за задачите на определянето на място на осъществяване в случаите на рестораньорска или кетъринг услуга, осъществявана на борда на кораби, самолети или влакове по време на транспорта на пасажери. Определението изключва доставката на храна за у дома, а също по този начин и доставката на храна за консумация на тротоара пред заведението или в градинки (не се прави в помещенията). Буквалният прочит може да изключи и румсървиз.
Практиката ще роди доста въпроси. Например: кафетерия, баничарница, сладкарница и така нататък с маси на самообслужване, ситуирани вътре в помещението, попада ли в обсега на понижената ставка? А в случай че масите са отвън помещението? Трябва ли продавачката на баници да следи кой клиент ще ги употребява в баничарницата и кой си ги носи у дома?
ЗДДС и препоръчаните промени не съдържат условия за вида на заведенията и дали би трябвало да са категоризирани от Министерството на туризма. Тук е належащо да се обърне внимание, че дефиницията на ресторантьорство в Закона за туризма е друга от тази по ЗДДС и допуска заведението да има категоризация. Съгласно Закона за туризма бюфетите не подлежат на категоризация, което се отнася и за заведения за бързо обслужване, чийто потенциал е до 12 места за сядане. Множество квартални магазини, без да са заведения, също оферират храна, кафе и питиета, които се употребяват на място. Те разчитат единствено на регистрацията пред БАБХ по Закона за храните. Ако няма ясна формулировка, ще зародят въпроси за ведомствени, учебни и болнични бюфети (не подлежат на категоризация), открити щандове, ситуирани на летища и така нататък Ключовото и тук са “помещенията на доставчика ” и “подпомагащата услуга ”.
Какво споделя законът за Данък добавена стойност?
Според него
- “ресторантьорски ” са услугите, които се състоят от доставка в пространствата на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или питиета за човешка консумация, следвани от задоволително подпомагащи услуги, които разрешават незабавното им изразходване, а - “кетъринг услуги ” са цялост от характерности и дейности, в които доминират основно услугите и в които доставката на храна и/или питиета е единствено един съставен елемент. Преобладаващите основно услуги са същите като ресторантьорските услуги, само че доставката е осъществена отвън пространствата на доставчика.
- не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
а) елементарната доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за у дома от заведения за хранене, супермаркети и други подобни);
б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за у дома от ресторанти; в) доставката, състояща се в подготвяне и доставка на храна и/или питиета без друга подпомагаща услуга.
А какво значи помощна услуга?
Определението в нашия закон стъпва на член 6 от еврорегламента за осъществяване на Данък добавена стойност директивата. Но има някои нюанси:
“1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на храни и напитки за консумация от индивида, съпроводени от задоволително помощни услуги, с цел да могат да се употребяват директно. Доставката на храна, на питиета, или и на двете е единствено един съставен елемент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги отвън пространствата на доставчика.
2. Доставката на храни или питиета или и на двете, без значение дали е включен транспортът, само че без каквито и да било други помощни услуги, не се счита за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга... ”
Текстът е на база формалния превод, в британската версия на Регламента е употребен изразът on the premises of the supplier, което включва освен пространства, само че и пристройки. Регламентът не изключва категорично доставките на храна за у дома и не съдържа условието “преобладаващите услуги ” при ресторантьорските и кетъринг услугите да са едни и същи, каквото условие има в Допълнителните разпореждания на ЗДДС. Тези услуги са разнообразни – при кетъринга те включват превоз, доставка на маси, посуда и декорация, сервиране и така нататък, а услугите, осъществявани на място в ресторанта, са сервиране, разчистване, дезинфекциране и така нататък
Общото е, че се изключват доставките на храна или питиета без друга подпомагаща услуга. Но ЗДДС и правилникът не съдържат ясни критерии за помощни услуги, както и за метода на тяхното образуване и възнаграждение.
Предложението на ГЕРБ включва понижена ставка единствено за храна. Не е ясно третирането на безалкохолните питиета.
Проблем е също, че се предлага понижена ставка за ресторантьорските и кетъринг услуги, само че не и за храните. Така България ще е единствената страна в Европейски Съюз с подобен метод, който отваря необятно вратата за злоупотреби.
Ето за какво при вероятността за цялостен безпорядък не е изключено влизането в действие на понижената ставка да бъде отсрочено (в най-хубавия случай).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ