Бюджетната комисия одобри на първо четене ново удължаване на бюджета от 2022
Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри в четвъртък ново удължение на закона за бюджета за 2022 година.
Срокът на снадки бюджет изтича на 10 юни и в случай че не се одобри ново удължение на бюджета за 2022 година или нов бюджет за 2023 година, ще има проблеми с редица заплащания. Това сподели служебната министърка на финансите Росица Велкова .
Към края на май дефицитът по Консолидираната фискална стратегия е 1,2 милиарда лв. или 0,6 % от прогнозния БВП (БВП).
" Към края на май дефицитът е 1,2 милиарда лв. и няма място за боязън, че дефицитът ще стане 12 милиарда лв. до края на годината, сподели Мартин Димитров, депутат от " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ). " Към момента дефицитът отива към 4 % и със сериозен бюджет може да падне под 3 % ".
По думите на Велкова фискалният запас е 10,1 милиарда лв., като дребна част от парите от запаса могат да се употребяват за заплащания. Велкова сподели, че предстоят заплащания от 4,1 милиарда лв. по планове по оперативни стратегии на Европейски Съюз, както и 1,3 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Законопроектът на Министерскя съвет планува първо да се погасяват вноските по обслужване на държавния дълг и към Европейски Съюз. След това да се дават прехвърлянията за правосъдната власт, социалноосигурителните фондове (включително за пенсии), общините, сметките за средства от Европейски Съюз за Националния фонд и Държавен фонд " Земеделие ", Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия и БНР. На трето място са лимитите за заплащания на бюджетните организации.
Поредното удължение на бюджета за 2022 година идва, откакто на предварителните избори през октомври парламентарно показаните партии не съумяха да образуват постоянен кабинет, който да одобри нов бюджет за 2023 година След това се организираха избори на 2 април, като от този момент партиите към момента договарят за сформиране на държавно управление.
В края на април държавното управление предложи, в който беше заложен рекорден за последните години недостиг от близо 12 милиарда лева или 6,4 % от брутния вътрешен артикул (БВП). Двете най-големи обединения в Народното събрание ГЕРБ-СДС и „ Продължаваме промяната - Демократична България “ споделиха, че, в който е заложен недостиг от повече от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Запазването на недостиг до 3% е едно от изискванията, които София би трябвало да извърши, с цел да бъде призната в еврозоната.
Срокът на снадки бюджет изтича на 10 юни и в случай че не се одобри ново удължение на бюджета за 2022 година или нов бюджет за 2023 година, ще има проблеми с редица заплащания. Това сподели служебната министърка на финансите Росица Велкова .
Към края на май дефицитът по Консолидираната фискална стратегия е 1,2 милиарда лв. или 0,6 % от прогнозния БВП (БВП).
" Към края на май дефицитът е 1,2 милиарда лв. и няма място за боязън, че дефицитът ще стане 12 милиарда лв. до края на годината, сподели Мартин Димитров, депутат от " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ). " Към момента дефицитът отива към 4 % и със сериозен бюджет може да падне под 3 % ".
По думите на Велкова фискалният запас е 10,1 милиарда лв., като дребна част от парите от запаса могат да се употребяват за заплащания. Велкова сподели, че предстоят заплащания от 4,1 милиарда лв. по планове по оперативни стратегии на Европейски Съюз, както и 1,3 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Законопроектът на Министерскя съвет планува първо да се погасяват вноските по обслужване на държавния дълг и към Европейски Съюз. След това да се дават прехвърлянията за правосъдната власт, социалноосигурителните фондове (включително за пенсии), общините, сметките за средства от Европейски Съюз за Националния фонд и Държавен фонд " Земеделие ", Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия и БНР. На трето място са лимитите за заплащания на бюджетните организации.
Поредното удължение на бюджета за 2022 година идва, откакто на предварителните избори през октомври парламентарно показаните партии не съумяха да образуват постоянен кабинет, който да одобри нов бюджет за 2023 година След това се организираха избори на 2 април, като от този момент партиите към момента договарят за сформиране на държавно управление.
В края на април държавното управление предложи, в който беше заложен рекорден за последните години недостиг от близо 12 милиарда лева или 6,4 % от брутния вътрешен артикул (БВП). Двете най-големи обединения в Народното събрание ГЕРБ-СДС и „ Продължаваме промяната - Демократична България “ споделиха, че, в който е заложен недостиг от повече от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Запазването на недостиг до 3% е едно от изискванията, които София би трябвало да извърши, с цел да бъде призната в еврозоната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ