Поетесата Елка Няголова представя новата си книга „Парапет за душата“
„ Парапет за душата “ – тази метафора се появява в не едно и две стихотворения на едноименната нова книга на Елка Няголова… Най-малко в поезията изреченото може да бъде тълкувано безусловно, нали тя е изкуство на индиректното, постоянно подсъзнателно подстрекателство, също както и музиката. Трябва да притежаваш слух, който да трепти на същата периодичност, като словото на поета. И все пак, влезнал в омагьосаната гора или в „ тайната градина “ на Елка Няголова, в съзнанието ти се материализира панорама, усилена от действителен световъртеж и сърдечен конвулсия. Нещо повече – усещаш се да вървиш като по въже или по хлъзгава тясна пътечка на стремглава височина. И единственото, което те пази и задържа да не паднеш, е той – Парапетът за душата, който я огражда от бездната на Небитието “, споделя в послепис за новата книга на Елка Няголова редакторът ѝ Надя Попова.
„ Стихотворения изповеди с непредвидена изразност, с ударения от шепот до зов. Красиви и по едно и също време мъчителни, апокалиптични картини, които те впримчват, всмукват те в силовото си поле. Картини, в които не просто минават на занимателен каданс мемоари от персонално претърпяното, а трогателен филм, в който като че ли е вграден оня мистериозен „ 25-и кадър “ за подстрекателство на подсъзнателно равнище, само че не с цел да зомбира, а с цел да облъчи с прояснение, любов и благосклонност “, написа още Надя Попова.
Стихосбирката „ Парапет за душата “ съдържа пет цикъла: „ Р.S. За едно хвърчило “, „ Горчиви песни “, „ Призрачни лагуни “, „ Високосна обич “ и „ Стръмни сезони “. Тя е взаимно издание на Славянската литературна академия и издателство „ Български публицист “.
НЕ/ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си –
на живота, пунктирал тези дълги, предълги есени.
Любовта си остана непрочетена книга за слепи.
И на вятъра се заглеждам: всички думи в нея са слети.
И очите отслабнаха за моите лични неточности.
И пробягват през ред и през хора, които съм срещала.
Помътня и окото на деня – по какъв начин конеца ще вдене?!
Моят ден все премигва със очи на невиждащ младенец.
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си,
Но през ред се повтарят във живота ми неточности и есени.
Преживявах орисите на Ботев, на Димчо и Яворов.
А пък свойта пропуснах и в този момент отмъщава ми, очевидно.
Иде време за прочит. Но нали есента е предълга,
крие всичко в мъглите, а демонстрира сърдечните задължения.
Задимява душата ми като шума пред зима пожертвана.
А над мен, а над нас като че ли пеят и плачат жерави…
Поетесата Елка Няголова показа новата си книга в „ Артефир “, Димитрина Кюркчиева беседва с нея в звуковия файл.
Родена в Добрич. Живее във Варна. Учи в СУ „ Свети Климент Охридски ” – българска лингвистика. Работи дълги години в централния периодически щемпел като публицист и старши редактор. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и Председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „ Знаци ”. Член на Съюза на българските писатели.
Авторка е на книгите: “Прозорци ” (на украински език), 1983 година, Киев; “Не съм Пепеляшка ”, 1984; “Нулева група ”, 1987 г.; “Правопис на вярата ”; Делфини на сушата ”, 1992; “Петият сезон ”, 1994; “Рисунки от един град ” (на френски език), 1995, Париж; “Земен гейм ”, 1997; “Требник ” или “Писма от Белоногата ”, 2000; “Белият трен ”, 2002; “Ние ”, 2005; “Кестен на дланта ” (на съветски език), Москва, 2006; „ Ние ” – (на македонски), Македония, 2007; „ Маса за трима ” – (на сръбски), Сърбия, 2008; „ Бели пейзажи ” – (на полски), Полша, 2009; " Писма от/до брега “, 2008; „ Слънчев бунар “ 2012; „ Шест грама “ 2017.
Заедно с художника Валерий Пощаров са създатели и на един наследник (българско издание). Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто редактор и издател е. Нейни стихове са превеждани на съветски, украински, британски, немски, френски, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, румънски и други езици.
Носителка е на редица влиятелни национални литературни награди, измежду които: “Златният пегас ” от “Южна пролет ” (за дебютната ѝ книга), Ботевата премия за лирика на ИК “Христо Ботев ” за 2005 година, Голямата премия “Изворът на Белоногата ”, давана за изцяло творчество. Първата носителка е и на националната литературна премия “Дора Габе ”, също за изцяло творчество. Лауреат е на литературната премия на името на Л.Н.Толстой (на МАПП), както и на полската литературна премия „ Белият ангел на поезията ”. Награда „ Варна “, присъдена на Международната креативна организация „ Славянска литературна и артистична академия “ – за 10-годишна литературна активност и живописен превод, за извънреден принос за популяризирането на българската литература по света, за одобряването на варненските културни практики и създатели (2016); „ Мара Белчева “ (Национална премия, 2012).
Носителка на съветските ордени: „ Мих. Ломоносов ”, „ Гр. Державин ”, „ Грибоедов ”, Златна значка на Съюза на писателите на Русия, връчени за духовния ѝ принос в подсилване на двустранните културни контакти сред двата народа.
Снимки – персонален списък на поетесата.
„ Стихотворения изповеди с непредвидена изразност, с ударения от шепот до зов. Красиви и по едно и също време мъчителни, апокалиптични картини, които те впримчват, всмукват те в силовото си поле. Картини, в които не просто минават на занимателен каданс мемоари от персонално претърпяното, а трогателен филм, в който като че ли е вграден оня мистериозен „ 25-и кадър “ за подстрекателство на подсъзнателно равнище, само че не с цел да зомбира, а с цел да облъчи с прояснение, любов и благосклонност “, написа още Надя Попова. Стихосбирката „ Парапет за душата “ съдържа пет цикъла: „ Р.S. За едно хвърчило “, „ Горчиви песни “, „ Призрачни лагуни “, „ Високосна обич “ и „ Стръмни сезони “. Тя е взаимно издание на Славянската литературна академия и издателство „ Български публицист “.
НЕ/ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си –
на живота, пунктирал тези дълги, предълги есени.
Любовта си остана непрочетена книга за слепи.
И на вятъра се заглеждам: всички думи в нея са слети.
И очите отслабнаха за моите лични неточности.
И пробягват през ред и през хора, които съм срещала.
Помътня и окото на деня – по какъв начин конеца ще вдене?!
Моят ден все премигва със очи на невиждащ младенец.
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си,
Но през ред се повтарят във живота ми неточности и есени.
Преживявах орисите на Ботев, на Димчо и Яворов.
А пък свойта пропуснах и в този момент отмъщава ми, очевидно.
Иде време за прочит. Но нали есента е предълга,
крие всичко в мъглите, а демонстрира сърдечните задължения.
Задимява душата ми като шума пред зима пожертвана.
А над мен, а над нас като че ли пеят и плачат жерави…
Поетесата Елка Няголова показа новата си книга в „ Артефир “, Димитрина Кюркчиева беседва с нея в звуковия файл.
Родена в Добрич. Живее във Варна. Учи в СУ „ Свети Климент Охридски ” – българска лингвистика. Работи дълги години в централния периодически щемпел като публицист и старши редактор. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и Председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „ Знаци ”. Член на Съюза на българските писатели.
Авторка е на книгите: “Прозорци ” (на украински език), 1983 година, Киев; “Не съм Пепеляшка ”, 1984; “Нулева група ”, 1987 г.; “Правопис на вярата ”; Делфини на сушата ”, 1992; “Петият сезон ”, 1994; “Рисунки от един град ” (на френски език), 1995, Париж; “Земен гейм ”, 1997; “Требник ” или “Писма от Белоногата ”, 2000; “Белият трен ”, 2002; “Ние ”, 2005; “Кестен на дланта ” (на съветски език), Москва, 2006; „ Ние ” – (на македонски), Македония, 2007; „ Маса за трима ” – (на сръбски), Сърбия, 2008; „ Бели пейзажи ” – (на полски), Полша, 2009; " Писма от/до брега “, 2008; „ Слънчев бунар “ 2012; „ Шест грама “ 2017. Заедно с художника Валерий Пощаров са създатели и на един наследник (българско издание). Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто редактор и издател е. Нейни стихове са превеждани на съветски, украински, британски, немски, френски, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, румънски и други езици.
Носителка е на редица влиятелни национални литературни награди, измежду които: “Златният пегас ” от “Южна пролет ” (за дебютната ѝ книга), Ботевата премия за лирика на ИК “Христо Ботев ” за 2005 година, Голямата премия “Изворът на Белоногата ”, давана за изцяло творчество. Първата носителка е и на националната литературна премия “Дора Габе ”, също за изцяло творчество. Лауреат е на литературната премия на името на Л.Н.Толстой (на МАПП), както и на полската литературна премия „ Белият ангел на поезията ”. Награда „ Варна “, присъдена на Международната креативна организация „ Славянска литературна и артистична академия “ – за 10-годишна литературна активност и живописен превод, за извънреден принос за популяризирането на българската литература по света, за одобряването на варненските културни практики и създатели (2016); „ Мара Белчева “ (Национална премия, 2012).
Носителка на съветските ордени: „ Мих. Ломоносов ”, „ Гр. Державин ”, „ Грибоедов ”, Златна значка на Съюза на писателите на Русия, връчени за духовния ѝ принос в подсилване на двустранните културни контакти сред двата народа.
Снимки – персонален списък на поетесата.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ