Парафункция или вреден навик се нарича нервно-рефлекторна двигателна реакция на

Парафункция или нездравословен табиет се назовава нервно-рефлекторна двигателна реакция на лицево-челюстните мускули. Тази реакция се характеризира с дълготрайно редуващо се придвижване, което не е обвързвано с дъвкателна или говорна функционалност.

Бруксизмът е парафункционална реакция на скърцане със зъби, която се получава при хоризонтални придвижвания на долната челюст, под действието на мощно напрегнатите дъвкателни мускули. За бруксизма е особено нощното притискане и скърцане със зъби. Зъбите и зъбните редици на двете челюсти са мощно притиснати и при плъзгателно придвижване се чува присъщото „ скърцане със зъби “.

Бруксоманията съставлява парафункционална реакция на притискане на зъбите, само че в статично състояние, без придвижване на долната челюст. Дневното притискане със зъби е бруксомания.

Причините за бруксизма и бруксоманията могат да бъдат:

Стрес; Вредни навици; Анатомични предпоставки; Глисти, тетанус

Стресът

Немалко са специалностите и ежедневните обстановки, в които стресът се демонстрира. При водачи, спортисти и треньори по време на съревнование, студенти в тежка изпитна сесия, при военни в сложна обстановка. Някакъв тип уплаха, стрес, умствена или физическа изтощеност, пресилване могат да отключат една парафункционална реакция като тази при бруксизма.

Вредни привички

Многократно повтарящото се парафункционално придвижване може да се предизвика от най-различни дразнители в будно положение, преди и по време на сън. Такива са, да вземем за пример, захапването на долната джука или езика, засмукване на бузите, на дребни предмети, гризене на нокти, смукането на пръст. Вредните привички най-често са следови рефлекси от детската възраст, които у възрастния могат да отключат бруксизъм или бруксомания.
Свързани публикации.. Как да предпазим от контузии зъбите на детето? 0 За здрави венци и красива усмивка 0 6 нездравословни навика, които унищожават зъбите ни 1

Анатомични предпоставки

Има хора, които имат огромни дъвкателни мускули. Те се водят „ масетерен вид “ и при тях мускул масетер, отговарящ за затварянето на устата, е мощно развъртян. Това най-често се среща при едри мъже. Този вид хора са предразположени към развиване на парафункционално натоварване на мускулите, което води до бруксизъм и/или бруксомания, абразия на зъбите.

Тетанус и глисти

Най-често при деца, при които има раздразнение и болежка в изумени вътрешни органи от паразити-глисти, тетанус.

Стискането или скърцането със зъби може да се прояви денем, по време на работа или през нощта, по време на сън. При притискане рецепторите в пародонта се възбуждат и изпращат сигнали по аферентните пътища до централната нервна система (ЦНС). Обратно, по еферентните пътища идват ответни сигнали, които поддържат дъвкателните мускули във възбудено, с напрежение положение.

Това води до анемизиране на периодонталните тъкани и увреждане на рецепторите.

Най-често на парафункционалната реакция реагират твърдите зъбни тъкани, които заради придвижванията на долната челюст се изтриват.

На второ място реагира пародонта на зъбите с развиване на резорбция на алвеоларната кост и поява на патологична пъргавина на зъбите. При бруксизъм и бруксомания могат да се появят патологични процеси в темпоро-мандибуларната става и дъвкателните мускули.

При страдащите от бруксизъм и бруксомания главните признаци се демонстрират основно заран, след сън и това са: главоболие, звук в ушите, болки при дъвчене. Пациентите се оплакват от сензитивност на зъбите при поемане на леден въздух, пиянство на студена или гореща напитка, на сладко, на кисело.

Когато провалите са най-вече в твърдите зъбни тъкани, при интраорален обзор от дентален доктор, се следят процеси на зъбна абразия и следваща атриция. Това са процеси на заличаване на зъбния емайла на зъба, а при задълбочаване на процесите до заличаване и на част от дентина. Главно на тези деструктивни процеси се дължи чувствителността на зъбите.

При бруксомания, заради развой единствено на притискане, без търкане на зъбите, се открива отвесна загуба на твърди зъбни тъкани. Докато при бруксизма се следи заличаване на носещите туберкули, горе-лингвални, долу-вестибуларни, на режещия борд на резците и върха на кучешките зъби, диастема и треми.

Важно е да се знае, че при бруксизъм и бруксомания с времето се намалява височината на захапката с няколко мм. Чрез палпация може да се усети мощна натегнатост на дъвкателните мускули, които са твърди, като че ли са „ бомбирани “.

Сутрин, след сън, някои пациенти се оплакват от разбиране на дъвкателните мускули, затруднено първо оживление на долната челюст, което може да се съпровожда с болежка. Главоболието, неразположението, отпадналостта и неналичието на вкус съпътстват парафункционалните процеси.

4465