Лека форма на тежка депресия | Станислав СТРАТИЕВ
Парадоксално и с диагноза – от огромния наш публицист и драматург, който вярваше, че възприятието за комизъм оказва помощ по-бързо да стигнем до същността на нещата.
За празниците Паскал не си спомня доста.
Спомня си единствено, че внезапно го налегна жалост за патицата, извади я от фурната и както си беше недопечена, я пусна на независимост.
Заедно с плънката.
Естествено от прилежащите къщи незабавно запукаха по нея.
Патица, освен това с плънка, не пада всеки ден.
Тя летеше напълно постепенно, жена му както постоянно беше прекалила с ориза, по тази причина Паскал излетя над къщата и отклоняваше с ръце патроните, до момента в който натежалата патица напусне землището на селото.
След това му стана жалост за прасето.
От него не беше останало кой знае какъв брой, та се наложи Паскал да го възвръща с кървавици и суджуци, които висяха на низи в плевника.
За смут на жена си.
Пържолите и рибиците бяха към този момент изядени, по тази причина прасето избяга съвсем три четвърти.
Или две трети.
След това Паскал си спомня, само че неясно, че възвърне две-три пуйки от бурканите, дето бяха в мазето.
Те се мотаеха в двора, забучени с чесън и мерудии.
Тук картината се губи за Паскал, явява се едно огромно бяло леке, на моменти замествано от неземна музика, най-вече кларнети и акордеон.
След това Паскал си спомня, че му става жалост за всичко, като се изключи жена му, отива при кучето и се извинява за тъгите, които му е предизвикал.
Кучето, което знае две и двеста, приема извиненията с доста мощното съмнение, че това е единствено интродукция към превръщането му в обувки или кожа за тъпан.
Все отново вековният инстинкт сработва и то близва Паскал по ръцете, мислейки си, че въпреки всичко избира да е тъпан.
Обзет от желанието да възвърне изначалната естетика, света, какъвто е бил, преди да се намеси индивидът, Паскал се пробва да трансформира виното в грозде.
Тука към този момент жена му не устоя, удря го по главата с един буркан от консервирани кокошки и вика съседите.
Те завързват Паскал, качват го на шейната на Йеремия и през преспите, през снега, през вълците го закарват в Берковица.
И го предават на лекарите.
Които дефинират по-късно положението на Паскал като лека форма на тежка меланхолия.
Фотография: Кольо Панамски
