Лоното на демокрацията се оказва и лоно на робския труд
Парадокс ли е, че обществото, което основава първата в света народна власт – в първичния й смисъл на власт на хората – основава и първото общество в света с огромен брой плебеи – в цялостния смисъл на хора-вещи, благосъстоятелност на някого? Или има някаква основна причинно-следствена връзка сред тези две изобретения на древногръцкия град Атина? Изглежда проблем, който си заслужава да се изследва, и изключително през днешния ден, когато свободата и демокрацията – постоянно свързани дружно – са два от най-мощните политически лозунги по целия свят.
Преди 150 години северните и южните щати на Америка стартират война значително точно по тези въпроси. Не че това е изцяло необичайно. Несвободата, изключително несвободният труд, в най-различни форми е много публикувана през цялата записана човешка история и въобще не е изненадващо, че би трябвало да се води огромна революция за материалната и идеологическа основа на коренно противоположни способи на живот.
Въпреки това, през цялата човешка история има единствено половин дузина сходни рабски общества, в които преобладаващата форма на насилствен труд идва от хората редуцирани, законно, до положението на предмети, не-лица, съвсем неразличими от добитък. Старият юг е в тази численост. Робовладелци там практикуват доста рядка форма на човешко иго и са подготвени да влязат във война, с цел да защитят това свое „ право “ да имат хора. Доминираното от Британия Карибско море е друго подобен образец: което оказва помощ да се изясни фактът, че именно от Великобритания всъщност излетява аболиционисткото придвижване против робството, ръководено от Томас Кларксън и Уилям Уилбърфорс.
И въпреки всичко, в случай че някой направи социологическо изследване за свободата в международен мащаб от позиция на, да речем, 1750 година, малко на брой щяха да плануват тогава, че в границите на към век робството ще бъде отстранено по целия свят – като се изключи Бразилия. Не на последно място измежду идеологическите опори, с които разполагат робовладелците от неокласическото „ Просвещение “ от средата на 18 век, са античните гърци като атиняните и – макар и по друг метод – техните римски наследници. Нима атиняните не имат хиляди плебеи – и не основават ли могъща литература, голям брой брилянтни творби на изкуството и цивилизация на свободата, която ги прави културните „ предшественици “ на света?
Необходима е мощна интелектуална гражданска война, учредена на не по-малко мощен софтуерен и различен стопански прогрес, с цел да убеди болшинството движещи се и разтърсващи капиталисти, че облагите им могат да бъдат обезпечени с други средства, с изключение на поробената човешка работна мощ.
Имаше към 1000 древногръцки общности в Елада, а Атина е единствено една от тях. Това е много извънреден град по всевъзможни способи, само че не и в основата на своето общество и стопанска система на рабски труд. Голямата й специфичност е, че тя изобретява народна власт, тъй че Атина е дом на най-свободните от всички свободни хора – напълно правоимащия пълновръстен жител мъж, от който има сред 25 000 и 50 000 по време на „ класическия “ интервал сред към 500 и 325 година прочие н. е. – и минимум свободните от всички несвободни.
В самото дъно на купчината потиснати хора-вещи са минските плебеи – мъже и постоянно към момента деца – които всекидневно се трудят безжалостно в мините за среброносната оловна руда. Всички те по формулировка са родени в чужбина и продадени в иго както от гръцки, по този начин и от негръцки търговци, които ги получават от източните краища на Егейския гръцки свят – от днешна България на север, през цялата сърцевина на западното крайбрежие на Турция. За тях ранната гибел може да пристигна като благословено избавление, в случай че не съумеят да избягат, както доста хиляди вършат през последната фаза на пагубната пелопонеска война против спартанците (431–404). Като цяло сред 20 000 и 30 000 плебеи може да са работили над и подземен, до момента в който добивът е в зенита си.
С извлечената по този метод руда атиняните изковават част от най-чистото сребро в цялото Източно Средиземноморие. И с това те закупуват съществени ресурси от храна, изключително пшеница от Украйна и Крим, дружно с първокласни артикули от Египет и други страни. Със среброто те също построяват и корабите, които вършат Атина страховита имперска морска мощ в продължение на доста десетилетия през 5 век. Което от своя страна им разрешава да вкарат държавно възнаграждение за осъществяване на нужните демократични функционалности – заемане на длъжности и журиране. Определението на Аристотел за жителя като оня, който има деен дял на присъединяване в заемането на служба и работи като съдия-съдебен заседател, приспособява атинския либерален жител към системата съвършено.
Но робството в Атина не е напълно рудодобивно. Повечето атиняни са селски фермери. Ако са приблизително добре уредени, те фермерите могат да си купят най-малко един плебей и една робиня. Мъжът ще замества или съпровожда господаря си, когато той потегля на акция (както прави постоянно, приблизително две години на всеки три); дамата оказва помощ на домакинята в домашните й отговорности (по това време) за почистване, готвене и тъкане на облекла и одеяла.
Някои от тези домашни плебеи може да живеят по-голямата част от живота си на възрастни под покрива на същия стопанин или господарка до гибелта или по-рядко – до освобождението си от иго. Някои атиняни, като бащата на известния политик Демостен, избират да дадат благосъстоянието си за плебеи, които са изкусни майстори – в неговия случай плебеи, които правят мебели и ножове. Животът на такива плебеи може да бъде относително комфортен и без напрежение – и си коства да напомним, че значително от висококачествените първокласни предмети, които украсяват музеи по света през днешния ден, са направени от плебеи като тези.
Има и плебеи, които са обществена, а не частна благосъстоятелност: така наречените „ плебеи на хората “. Някои от тях, минимум образованите, служат като нещо като еквивалент на служители на реда или тъмничари, давайки на Аристофан мотив да се посмее на варварските им акценти и килнат гръцки език. Но други ръководят комплицираната грамотна администрация, от която зависи атинската народна власт за нейното безпрепятствено действие: копирането и архивирането на укази и закони, да вземем за пример.
Комисията, натоварена с подреждането на плетеница от закони и укази, които се популяризират по време на век на демократично самоуправление, е сложена под отговорността на обществен плебей или може би на плебей, който е манумиран (освободен), особено с цел да прави тази задача и по този начин е получил статута на свободен, но без права чужденец.
Във всички случаи робството в класическа Атина не е просто нещо. Преди всичко то дава на атинската народна власт две решаващи благоприятни условия. То дава на жителите свободно време, без което дейното присъединяване в директна народна власт би било невероятно. И второ, то дава даже на най-бедните атиняни, които не могат да си разрешат да имат нито един плебей, възприятието за персонална независимост, което дружно с равенството служи като идеологически крайъгълен камък на първия образец за същинска власт на хората в света.
