Суеверието на мира
Папата прикани от Япония да не се употребява атомната сила. Уточни, че това изключително важи за военни цели, и насочи апел за мир и съгласие.
Не единствено в Хирошима и Нагасаки и освен в случай че си папа, е напълно обикновено да приказваш такива неща. Аз обаче, тъй като съм се наслушал и нагледал на войни, водени под лозунги за " обективен и дълготраен мир на Земята ", чел и писал съм за " мироналагащи задачи ", след които остават трупове и десетилетия на съсипия и мизерия, не съм податлив да се разтопявам от благите думи.
Пази боже, да решите, че нещо укорявам папата или го осмивам. Напротив, този папа е симпатичен; индивидът се държи непретенциозно, приказва просто, даже обича футбола.
Обаче човечеството не е стадо агънца, не. Човечеството е такова нещо, че едни негови елементи постоянно водят война против други негови елементи. Дали тъй като другите са разнообразни, дали тъй като другите се молят иначе, дали тъй като имат доста хубави неща, само че нямат задоволително мощ да си ги пазят - но мир няма. Разбира се, по-добре е войните да не те анихилират или стопяват телесно, да не ти кълцат месата с мечове и ятагани, само че даже войните да се назовават " класови ", " търговски ", " цивилен " и както си поискате, са си войни. И
от икономическите, и от междуведомствените, и от фамилните такива
падат жертви. Често тези жертви не са единствено метафорични и виртуални, а напълно действителни, същински трупове.
А може би войната един ден ще изчезне, тъй като хората ще се убедят, че е по-добре да си сътрудничат, в сравнение с да водят война между тях, споделят мъдреците. Може би, само че тези хора, или каквото и там да бъдат бъдещите носители на разсъдъка, няма да са тези хора, няма да сме ние. Мирът е цел, към която се стремим, само че е и поверие, зад чиито лозунги се въртят политически игри, злоупотреби и елементарна експанзия - на власт против жители, на страни против страни, на бунтовници против статукво. Причината е таман в нас - индивидът е изтъкан от рационализъм, само че и от ирационални мотивационни комплекси. И това надалеч не е мое изобретение - и Достоевски, и Киркегор, и какви ли не умни хора са го отбелязвали.
Самият папа стои отпред на могъща организация, в чието име и с помощта на която са паднали от войни и заболявания милиони индивиди - падат и в този момент. Историци и предания описват забележителния епизод на срещата сред армията на император Атахуалпа - към 5000 души, и към двестате конквистадори на Франциско Писаро при Кахамарка в Андите през XVI век. Легендата твърди, че свещеникът на Писаро подал на възлегналия сред безбройните си красиво украсени с пера прислужници Атахуалпа библия и му споделил:
- Поклони се на това!
Атахуалпа повъртял непознатия предмет непохватно и отвърнал:
- Аз се покланям на Бога Слънце. Той е всесилен и всички го виждат. А това вашето е отпадък.
После хвърлил библията на земята. То послужило като начало на дейна религиозна агитация. Испанците загърмели с аркебузите и развъртели мечове. А индианците, пишат историци, нито имали оръжие, нито се съпротивлявали. Само държали носилката на Атахуалпа нависоко, с цел да не се напраши и оскверни императорът от допир със земята. Едни носачи падали заклани, замествали ги други, падали и те. Било невиждано кръвопролитие - всеки испанец трябвало да изколи десетки и десетки индивиди с пера, напряко им се откачили ръцете на колачите. Накрая хванали Атахуалпа, подържали го в плен, поискали за него доста злато в откуп. Когато след месеци златото било събрано, заклали и Атахуалпа.
Били католици до един - конквистадорите. Тоест папата им бил духовният отец, а миротворецът Исус - небесният. Този образец е задоволителен за всяка власт,
с цел да й убие устрема към разоръжаване за епохи напред
Ще кажете - то е било преди, в този момент нравите са други, а хората - по-образовани и рафинирани. Ще кажа, че е единствено симулативност. Хората са движими от същите пристрастености и от голям брой суеверия. Нямаме в действителност действителна визия до каква степен и какви суеверия ръководят и политическите лица - само че задоволително е да си припомните единствено или да се осведомите. При това не за фигури като Александър Македонски, Нерон и Калигула, не за Чърчил и Хитлер, ами за днешни политици и техните секрети " съветници ". (Пишещият тези редове познава личност на висок държавен пост, която не взема значимо решение без консултация с персоналния си астролог прочее.)
Но дано поговорим и за всеобщите езотерични екстраполации. Само преди седмица светът и обществените мрежи луднаха от фотография на " 120-годишната Грета Тунберг ". Снимка от 1898 година в Юкон, Канада, е запечатала " тогавашна Грета ", работеща по златодобив. Приликата, несъмнено, е голяма. Ала лудналият свят, незабавно заговорил за прераждания и " пътешествия във времето " за избавяне на света, е не по-малък феномен. Милиони препостнаха фотографията, теориите за прераждащото се момиче, спасяващо света, се разпространиха като фотонен поток. Погледнах и аз; усъмних се. Какво тъкмо е направила онази мома от предишното, не съумях да схвана, само че бях мощно впечатлен от плитките. Те са същите! Допуснах, че може да е някаква фотофалшификация, тъй като въпреки всичко Sun пръв раздуха нещата. Ала се сетих, че съвсем по същото време персонално вашият обуздан прислужник изживя лек сходен шок. Преди десетина дни известната ни журналистка Антоанета Бачурова, брачна половинка на театрала Влади Люцканов, ми сподели: " Видях те на кадро в региона Пулия, Италия. Бяхме на екскурзия там ". Аз се засмях скептично, а тя ми сподели:
- Не се смей, ще ти пратя фотографията.
И ми я прати. Е,
имах къс интервал на ступор пред този Сан Микеле
Ако не друго, взех решение да намеря време и пари да се поразходя до тези места. Но не ви занимавам със скромната си личност от суетност. Нито от обезверение. То обезверение, поверие, религия са все думи с обединен корен. Какви сили и какви знаци ръководят живота ни, ние знаем единствено частично. Може би това познание преднамерено ни е недостъпно, тъй като или ще го похабим, или извратим. Или и двете.
А мирът е като познанието - цел ни е да го търсим и да го нямаме като допустима цялостна реализация тук и в този момент. Част от антиномиите на битието.
Не единствено в Хирошима и Нагасаки и освен в случай че си папа, е напълно обикновено да приказваш такива неща. Аз обаче, тъй като съм се наслушал и нагледал на войни, водени под лозунги за " обективен и дълготраен мир на Земята ", чел и писал съм за " мироналагащи задачи ", след които остават трупове и десетилетия на съсипия и мизерия, не съм податлив да се разтопявам от благите думи.
Пази боже, да решите, че нещо укорявам папата или го осмивам. Напротив, този папа е симпатичен; индивидът се държи непретенциозно, приказва просто, даже обича футбола.
Обаче човечеството не е стадо агънца, не. Човечеството е такова нещо, че едни негови елементи постоянно водят война против други негови елементи. Дали тъй като другите са разнообразни, дали тъй като другите се молят иначе, дали тъй като имат доста хубави неща, само че нямат задоволително мощ да си ги пазят - но мир няма. Разбира се, по-добре е войните да не те анихилират или стопяват телесно, да не ти кълцат месата с мечове и ятагани, само че даже войните да се назовават " класови ", " търговски ", " цивилен " и както си поискате, са си войни. И
от икономическите, и от междуведомствените, и от фамилните такива
падат жертви. Често тези жертви не са единствено метафорични и виртуални, а напълно действителни, същински трупове.
А може би войната един ден ще изчезне, тъй като хората ще се убедят, че е по-добре да си сътрудничат, в сравнение с да водят война между тях, споделят мъдреците. Може би, само че тези хора, или каквото и там да бъдат бъдещите носители на разсъдъка, няма да са тези хора, няма да сме ние. Мирът е цел, към която се стремим, само че е и поверие, зад чиито лозунги се въртят политически игри, злоупотреби и елементарна експанзия - на власт против жители, на страни против страни, на бунтовници против статукво. Причината е таман в нас - индивидът е изтъкан от рационализъм, само че и от ирационални мотивационни комплекси. И това надалеч не е мое изобретение - и Достоевски, и Киркегор, и какви ли не умни хора са го отбелязвали.
Самият папа стои отпред на могъща организация, в чието име и с помощта на която са паднали от войни и заболявания милиони индивиди - падат и в този момент. Историци и предания описват забележителния епизод на срещата сред армията на император Атахуалпа - към 5000 души, и към двестате конквистадори на Франциско Писаро при Кахамарка в Андите през XVI век. Легендата твърди, че свещеникът на Писаро подал на възлегналия сред безбройните си красиво украсени с пера прислужници Атахуалпа библия и му споделил:
- Поклони се на това!
Атахуалпа повъртял непознатия предмет непохватно и отвърнал:
- Аз се покланям на Бога Слънце. Той е всесилен и всички го виждат. А това вашето е отпадък.
После хвърлил библията на земята. То послужило като начало на дейна религиозна агитация. Испанците загърмели с аркебузите и развъртели мечове. А индианците, пишат историци, нито имали оръжие, нито се съпротивлявали. Само държали носилката на Атахуалпа нависоко, с цел да не се напраши и оскверни императорът от допир със земята. Едни носачи падали заклани, замествали ги други, падали и те. Било невиждано кръвопролитие - всеки испанец трябвало да изколи десетки и десетки индивиди с пера, напряко им се откачили ръцете на колачите. Накрая хванали Атахуалпа, подържали го в плен, поискали за него доста злато в откуп. Когато след месеци златото било събрано, заклали и Атахуалпа.
Били католици до един - конквистадорите. Тоест папата им бил духовният отец, а миротворецът Исус - небесният. Този образец е задоволителен за всяка власт,
с цел да й убие устрема към разоръжаване за епохи напред
Ще кажете - то е било преди, в този момент нравите са други, а хората - по-образовани и рафинирани. Ще кажа, че е единствено симулативност. Хората са движими от същите пристрастености и от голям брой суеверия. Нямаме в действителност действителна визия до каква степен и какви суеверия ръководят и политическите лица - само че задоволително е да си припомните единствено или да се осведомите. При това не за фигури като Александър Македонски, Нерон и Калигула, не за Чърчил и Хитлер, ами за днешни политици и техните секрети " съветници ". (Пишещият тези редове познава личност на висок държавен пост, която не взема значимо решение без консултация с персоналния си астролог прочее.)
Но дано поговорим и за всеобщите езотерични екстраполации. Само преди седмица светът и обществените мрежи луднаха от фотография на " 120-годишната Грета Тунберг ". Снимка от 1898 година в Юкон, Канада, е запечатала " тогавашна Грета ", работеща по златодобив. Приликата, несъмнено, е голяма. Ала лудналият свят, незабавно заговорил за прераждания и " пътешествия във времето " за избавяне на света, е не по-малък феномен. Милиони препостнаха фотографията, теориите за прераждащото се момиче, спасяващо света, се разпространиха като фотонен поток. Погледнах и аз; усъмних се. Какво тъкмо е направила онази мома от предишното, не съумях да схвана, само че бях мощно впечатлен от плитките. Те са същите! Допуснах, че може да е някаква фотофалшификация, тъй като въпреки всичко Sun пръв раздуха нещата. Ала се сетих, че съвсем по същото време персонално вашият обуздан прислужник изживя лек сходен шок. Преди десетина дни известната ни журналистка Антоанета Бачурова, брачна половинка на театрала Влади Люцканов, ми сподели: " Видях те на кадро в региона Пулия, Италия. Бяхме на екскурзия там ". Аз се засмях скептично, а тя ми сподели:
- Не се смей, ще ти пратя фотографията.
И ми я прати. Е,
имах къс интервал на ступор пред този Сан Микеле
Ако не друго, взех решение да намеря време и пари да се поразходя до тези места. Но не ви занимавам със скромната си личност от суетност. Нито от обезверение. То обезверение, поверие, религия са все думи с обединен корен. Какви сили и какви знаци ръководят живота ни, ние знаем единствено частично. Може би това познание преднамерено ни е недостъпно, тъй като или ще го похабим, или извратим. Или и двете.
А мирът е като познанието - цел ни е да го търсим и да го нямаме като допустима цялостна реализация тук и в този момент. Част от антиномиите на битието.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ