Аз не плача за Франциск, реве ми се от Даниил
Папа Франциск си отпътува на Великден като същински праведник и до момента в който подопечните му милиард и половина католици ронят сълзи за упокой на светия отец, аз като остарял балкански нечестивец желая да напомня една негова фраза от по-светския дискурс. „ По-добре да си безбожник, в сравнение с да си двуличник ”, по този начин сподели в празничната си тирада за Възкресение преди петилетка починалият Берголио и до през днешния ден в съзнанието ми тези думи провокират реминисценции по какъв начин дъртите непребоядисани комуноиди Пешо Танкиста, Лилов, Луканов, Бай Добри и впрочем шумкарски боклуци се кръстят и бият чела в „ Александър Невски “ през 1990 година
От тези времена са минали 35 години, само че към момента храмовете ни са цялостни не с вярващи, не със съмняващи се, не даже с атеисти. А с лицемери. Разбира се, воглаве с пресния ни, млад и съвременен патриарх, който на Велика събота мучеше като блъсната от ЗИЛ крава рекордьорка от АПК-то в Търговище през 1974-а. Тук обаче думата ми не е за гласовите му умения.
Не им ли е писнало на нашите попове към този момент трето десетилетие да крият милиционерския „ Наган ” под расата, не са ли изпаднали до последна фаза на социална шизофрения? Крайно време е да спрат да мимикрират със служби за входа Господен в Йерусалим или успението на Света Богородица. И да прегърнат намерено единствената работа, която им е по сърце – тази на Държавна сигурност и на московския разказ за изтребване на Западната цивилизация.
Гнус ме е да дублирам ченгеджийските осъществявания на отдавнашни покойници като дядо Натанаил, тропал наши, гърци, сърби и румънци на шефа на Комитета по вероизповеданията към Министерство на външните работи военачалник Любен Попов. Да загатвам Калиник, по-известен в клира като „ Полковника ” или „ Катраник ”, направил кътче с бюст на Сталин в Семинарията. Да си припомням Галактион, или сътрудник „ Мишо ”, който пишел доноси за педерастите в дипломатическия ни корпус, до момента в който бил на специализация в Регенсбург.
Да оставим предишното да почива дружно с непрежалимите брадатковци от епохата на развития социализъм. Днес отпред на църквата си имаме млад мъж, набор на Любо Нейков и Диана Любенова, на Ирен Онтева и Нойзи. Направи ли обаче Българската православна черква и най-дребен опит да изплува от марксисткото мракобесие и да се сложи в работа на обществото, отхвърли ли се най-малко един път от московските си корени и заветите на съветските служби?
Покойният Франциск най-малко видимо остави собствен отпечатък върху католическата черква. Отказа се от показната помпозност в името на скромността и безсребърничеството. Погна педофилите в раса, които от епохи петнят лицето на целия християнски свят. Удари едно рамо, въпреки и с няколко на разум, на хомосексуалната общественост.
А нашата черква по кое време ще се промени? Коя в действителност е БПЦ, къде е, с какво се занимава, с изключение на да лапа пари за кръщенета, сватби и погребения? Присъства само на приемите у Елеонора Митрофанова и на срещите с изкукалата тамплиерка Янка за въвеждане на часове по вяра в учебните заведения. През другото време мълчи и чака нареждания от полковник Гундяев. Или от насмуканата до посиняване Мара Захарова.
От тези времена са минали 35 години, само че към момента храмовете ни са цялостни не с вярващи, не със съмняващи се, не даже с атеисти. А с лицемери. Разбира се, воглаве с пресния ни, млад и съвременен патриарх, който на Велика събота мучеше като блъсната от ЗИЛ крава рекордьорка от АПК-то в Търговище през 1974-а. Тук обаче думата ми не е за гласовите му умения.
Не им ли е писнало на нашите попове към този момент трето десетилетие да крият милиционерския „ Наган ” под расата, не са ли изпаднали до последна фаза на социална шизофрения? Крайно време е да спрат да мимикрират със служби за входа Господен в Йерусалим или успението на Света Богородица. И да прегърнат намерено единствената работа, която им е по сърце – тази на Държавна сигурност и на московския разказ за изтребване на Западната цивилизация.
Гнус ме е да дублирам ченгеджийските осъществявания на отдавнашни покойници като дядо Натанаил, тропал наши, гърци, сърби и румънци на шефа на Комитета по вероизповеданията към Министерство на външните работи военачалник Любен Попов. Да загатвам Калиник, по-известен в клира като „ Полковника ” или „ Катраник ”, направил кътче с бюст на Сталин в Семинарията. Да си припомням Галактион, или сътрудник „ Мишо ”, който пишел доноси за педерастите в дипломатическия ни корпус, до момента в който бил на специализация в Регенсбург.
Да оставим предишното да почива дружно с непрежалимите брадатковци от епохата на развития социализъм. Днес отпред на църквата си имаме млад мъж, набор на Любо Нейков и Диана Любенова, на Ирен Онтева и Нойзи. Направи ли обаче Българската православна черква и най-дребен опит да изплува от марксисткото мракобесие и да се сложи в работа на обществото, отхвърли ли се най-малко един път от московските си корени и заветите на съветските служби?
Покойният Франциск най-малко видимо остави собствен отпечатък върху католическата черква. Отказа се от показната помпозност в името на скромността и безсребърничеството. Погна педофилите в раса, които от епохи петнят лицето на целия християнски свят. Удари едно рамо, въпреки и с няколко на разум, на хомосексуалната общественост.
А нашата черква по кое време ще се промени? Коя в действителност е БПЦ, къде е, с какво се занимава, с изключение на да лапа пари за кръщенета, сватби и погребения? Присъства само на приемите у Елеонора Митрофанова и на срещите с изкукалата тамплиерка Янка за въвеждане на часове по вяра в учебните заведения. През другото време мълчи и чака нареждания от полковник Гундяев. Или от насмуканата до посиняване Мара Захарова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ