Един проект, който не носи със себе си известна доза риск, не може да развълнува публиката, каза пред БТА кураторът Мартина Йорданова
Аз имах изключителни терзания първоначално, като си помислих за цялата концепция на Имаше известни опасности, само че един план, който не носи със себе си известна доза риск, мисля, че не може да развълнува публиката. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция кураторът Мартина Йорданова, чийто план бе определен
По думите й планът приказва за проблемите на обществото, в които живеем в днешния ден, които са проблеми на човечеството, освен на България. „ През призмата на българския подтекст приказваме за тези международни проблеми и тук всеки от четирите кино лентата, които са показани в експозиционното пространство, имат извънредно доста препратки към нашата страна и нашата българска реалност. Отвъд това обаче приказват за проблеми, които може да припознае всеки един клиент в павилиона “, споделя Йорданова.
Тя показва, че главният въпрос, който движи кураторската идея, е рецесията на политическия живот, освен в България, само че и на международната сцена. „ Мислим за това, по какъв метод би могло обществото в един предстоящ миг да се провежда, поради, че към сегашния миг несъмнено се усеща и усеща, че някак си това е невероятно или по-скоро не действа по метода, по който би трябвало да действа. Свидетели сме на доста обществени рецесии, на доста военни спорове “, споделя кураторката.
Според нея женският колектив на плана води и до спекулативната концепция какъв би бил светът, в случай че се управляваше от дами. „ Дори не съм сигурна, че ръководи, е вярната дума, в случай че приказваме за един женски свят. Защото дамите подхождат по напълно друг метод към съществуването и то е повече с грижа, отношение, внимание, чуване и сензитивност “, прецизира Йорданова.
Публиката като деен участник
В практиката си Мартина Йорданова поредно изследва връзките сред куратор, художник, произведение, аудитория и пространство. „ За мен включването на публиката е извънредно значимо “, споделя тя. Това включване може да се случи по разнообразни способи – посредством образни облици, текстове, интерактивни детайли или събития.
Кураторката показва, че във „ Федерация на минорните практики “ този принцип е развъртян посредством геймифицирана компютърна среда, основана въз основата на художествените практики на четирите участващи художнички. Видеоиграта е концептуално продължение на филмите и тематиките, които те засягат. Чрез нея посетителите ще бъдат поканени да вземат участие интензивно в построяването на политическото въображение на плана – да мислят за света, в който живеем, и за света, в който бихме желали да живеем, споделя още тя.
Венецианското биенале - чест и отговорност
„ Участието на Венецианското биенале като куратор за мен е голяма чест и отговорност “, споделя Йорданова. По думите й неслучайно Венециенското биенале е определяно като „ олимпийските игри в културата “ и във образния бранш, в света на изкуството.
„ Така че това в действителност е едно гигантско постъжие освен за мен, само че и за художските и целия екип на плана “, прецизира кураторката. Тя отбелязва, че присъединяване в влиятелния конгрес й дава повече, в сравнение с й взема. Определя работата по плана като същинско наслаждение, тъй като през цялото време се сработили добре в екипа. И от години желала да работи точно с тях - Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева.
„ Следя практиката на тези художнички от доста от дълго време. Познавам творчеството им в годините обратно. И някак си вдъхновението ми пристигна по няколко разнообразни линии. От една страна - политическата обстановка и живота в България, само че и в света. Аз съм доста политически зает човек и доста чета, и доста се осведомявам за това, какво се случва по света. Така че постоянно съм търсила някаква вярна „ формула “ за това какво е това, което още не сме пробвали в чисто управнически смисъл на думата. Какво е това, което обществото ни още не е претърпяло? И за какво непрекъснато се случва да се проваляме към днешния ден? И има нещо, което все едно още не сме пробвали, не сме били задоволително смели да се случва в живота. И като че ли все се уповаваме на някакви неверни структури, на някакви неверни измерения. Така че това е нещо, което постоянно ме вълнува “, споделя тя.
Била въодушевена и от Койо Куо, основния куратор на Венецианското биенале, която следи от доста от дълго време. Освен това тези художнички я вълнували от години. „ И припознах този миг, състезанието за Венецианското биенале като опция да ги поканя в действителност да работят дружно. Защото това е, несъмнено, предизвикателство и за тях. Така че взех решение, че това е моментът “, споделя още Йорданова.
Най-вероятната дата за откриването на българския павилион е 7 май, директно преди формалното разкриване на Биеналето на 9 май. Според кураторката това ще даде опция планът да стартира своя живот пред аудитория още в първите дни на интернационалния конгрес.
Венецианското биенале на изкуствата ще се организира от 9 май до 22 ноември 2026 година Темата му е „ 6 минорни тоналности “. България ще бъде показана на Венецианското биенале за изкуство с плана „ Федерация на минорните практики “, куриран от Мартина Йорданова, с присъединяване на художниците Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Българският павилион е умислен като фиктивна изследователска лаборатория, която преглежда вероятни форми на постсуверенно политическо въображение, учредено на грижа и дружност. Проектът включва четири кино лентата, които посредством разнообразни художествени подходи изследват тематики като цифрова еднаквост, дезинформация, връзката сред труд и принуждение и екологична грижа. Експозицията е структурирана като интерактивна среда с детайли на компютърна игра, която задейства наличието на филмите посредством присъединяване на публиката. Българският павилион е в зала „ Тициан “, където бяха показани българските планове в 18-ото и 19-ото издание на Архитектурното биенале (2023 и 2025 г.), както и в 60-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г.
По думите й планът приказва за проблемите на обществото, в които живеем в днешния ден, които са проблеми на човечеството, освен на България. „ През призмата на българския подтекст приказваме за тези международни проблеми и тук всеки от четирите кино лентата, които са показани в експозиционното пространство, имат извънредно доста препратки към нашата страна и нашата българска реалност. Отвъд това обаче приказват за проблеми, които може да припознае всеки един клиент в павилиона “, споделя Йорданова.
Тя показва, че главният въпрос, който движи кураторската идея, е рецесията на политическия живот, освен в България, само че и на международната сцена. „ Мислим за това, по какъв метод би могло обществото в един предстоящ миг да се провежда, поради, че към сегашния миг несъмнено се усеща и усеща, че някак си това е невероятно или по-скоро не действа по метода, по който би трябвало да действа. Свидетели сме на доста обществени рецесии, на доста военни спорове “, споделя кураторката.
Според нея женският колектив на плана води и до спекулативната концепция какъв би бил светът, в случай че се управляваше от дами. „ Дори не съм сигурна, че ръководи, е вярната дума, в случай че приказваме за един женски свят. Защото дамите подхождат по напълно друг метод към съществуването и то е повече с грижа, отношение, внимание, чуване и сензитивност “, прецизира Йорданова.
Публиката като деен участник
В практиката си Мартина Йорданова поредно изследва връзките сред куратор, художник, произведение, аудитория и пространство. „ За мен включването на публиката е извънредно значимо “, споделя тя. Това включване може да се случи по разнообразни способи – посредством образни облици, текстове, интерактивни детайли или събития.
Кураторката показва, че във „ Федерация на минорните практики “ този принцип е развъртян посредством геймифицирана компютърна среда, основана въз основата на художествените практики на четирите участващи художнички. Видеоиграта е концептуално продължение на филмите и тематиките, които те засягат. Чрез нея посетителите ще бъдат поканени да вземат участие интензивно в построяването на политическото въображение на плана – да мислят за света, в който живеем, и за света, в който бихме желали да живеем, споделя още тя.
Венецианското биенале - чест и отговорност
„ Участието на Венецианското биенале като куратор за мен е голяма чест и отговорност “, споделя Йорданова. По думите й неслучайно Венециенското биенале е определяно като „ олимпийските игри в културата “ и във образния бранш, в света на изкуството.
„ Така че това в действителност е едно гигантско постъжие освен за мен, само че и за художските и целия екип на плана “, прецизира кураторката. Тя отбелязва, че присъединяване в влиятелния конгрес й дава повече, в сравнение с й взема. Определя работата по плана като същинско наслаждение, тъй като през цялото време се сработили добре в екипа. И от години желала да работи точно с тях - Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева.
„ Следя практиката на тези художнички от доста от дълго време. Познавам творчеството им в годините обратно. И някак си вдъхновението ми пристигна по няколко разнообразни линии. От една страна - политическата обстановка и живота в България, само че и в света. Аз съм доста политически зает човек и доста чета, и доста се осведомявам за това, какво се случва по света. Така че постоянно съм търсила някаква вярна „ формула “ за това какво е това, което още не сме пробвали в чисто управнически смисъл на думата. Какво е това, което обществото ни още не е претърпяло? И за какво непрекъснато се случва да се проваляме към днешния ден? И има нещо, което все едно още не сме пробвали, не сме били задоволително смели да се случва в живота. И като че ли все се уповаваме на някакви неверни структури, на някакви неверни измерения. Така че това е нещо, което постоянно ме вълнува “, споделя тя.
Била въодушевена и от Койо Куо, основния куратор на Венецианското биенале, която следи от доста от дълго време. Освен това тези художнички я вълнували от години. „ И припознах този миг, състезанието за Венецианското биенале като опция да ги поканя в действителност да работят дружно. Защото това е, несъмнено, предизвикателство и за тях. Така че взех решение, че това е моментът “, споделя още Йорданова.
Най-вероятната дата за откриването на българския павилион е 7 май, директно преди формалното разкриване на Биеналето на 9 май. Според кураторката това ще даде опция планът да стартира своя живот пред аудитория още в първите дни на интернационалния конгрес.
Венецианското биенале на изкуствата ще се организира от 9 май до 22 ноември 2026 година Темата му е „ 6 минорни тоналности “. България ще бъде показана на Венецианското биенале за изкуство с плана „ Федерация на минорните практики “, куриран от Мартина Йорданова, с присъединяване на художниците Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Българският павилион е умислен като фиктивна изследователска лаборатория, която преглежда вероятни форми на постсуверенно политическо въображение, учредено на грижа и дружност. Проектът включва четири кино лентата, които посредством разнообразни художествени подходи изследват тематики като цифрова еднаквост, дезинформация, връзката сред труд и принуждение и екологична грижа. Експозицията е структурирана като интерактивна среда с детайли на компютърна игра, която задейства наличието на филмите посредством присъединяване на публиката. Българският павилион е в зала „ Тициан “, където бяха показани българските планове в 18-ото и 19-ото издание на Архитектурното биенале (2023 и 2025 г.), както и в 60-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ