Пандемията у нас е едновременно трагедия и ирония. Защо е ...

Пандемията у нас е едновременно трагедия и ирония. Защо е

Вирусът срути света, а ние протестираме за керемидка

Пандемията у нас е по едно и също време покруса и подигравка. Защо е покруса е ясно. Но е и подигравка, защото двете години посочиха изключителна интелектуална провинциалност на обществото ни. То не схваща какво се случва, както и безусловно-на коя земя върви. Нямам поради единствено трактовките, които народопсихологията ражда по екзистенциални тематики като има или не вирус, кръчмата независимост ли е и така нататък  Имам поради, че не проумяваме чисто физическата действителност край себе си.

Ето къса последователност на тия 2 години:

-Вирусът плаши държавните управления по света, едно по едно те затварят страните си. Локдауни – цялостни, частични, районни... България става елементарно една от многото страни, която подхваща рестрикции. При това – надалеч не крути. Навсякъде има несъгласни хора, само че у нас недоволството е нервност. Най-шумната част от обществото не ще лишения, пригласят й водещи партии и (почти) държавния глава. Интелектуалната провинциалност пречи да се регистрира,

 

България не може да не затвори

 

Всички други го правят (включителна митичната Швеция в един момент). Очевидно това към оня миг беше единствената ефикасна тактика, която избави доста хора. Във физическия свят на глобализация, общи разпоредби, Европейския съюз и стотици унифициращи спогодби, в никакъв случай, безусловно в никакъв случай България не е била пред опция да затваря или не – въпрос бе на време. А какъв брой доста енергия се похаби?!

-Появяват се ваксини. Европейски съюз купува и преразпределя. Докато доста страни се борят със зъби и нокти да се доберат до някакви ваксини, у нас избухва нов абсурд – за какво не се внася съветската. Българска социалистическа партия публично желае разрешаването й, Народното събрание се занимава. „ Искаме съветска ваксина! “, пенят се обществените мрежи. Но енергията още веднъж е изцяло безсмислена.

 

До сегашен Русия не е поискала узаконяването на „ Спутник “ за България.

 

А и Европейски съюз е срещу-Русия изиска на континентално равнище утвърждение, не го получи. Що за вманиачен спор в действителност, откакто Европейски съюз е срещу? А че е вманиачен, потвърди го Унгария. Тя разреши съветския препарат, само че имунизирането с него не важи за движение в Европейски съюз. И в този момент прецаканите би трябвало отначало да се ваксинират – несъмнено, с утвърдените от Брюксел ваксини.

-Държавите като лавина вкарват коронавирус документ – Германия, Франция, Италия, Испания...  Всяка го прави със своите специфики, само че е ясно – това е наклонността, от ден на ден страните ще изискват документа. В момента, в който България го вкарва, избухват гневни митинги. Факт е, че у нас процесът е съпътстван с недомислици. Впрочем-на всички места е по този начин. Но гневът у нас е не толкоз против тях, а против документа по принцип. И още веднъж идва ред за резонния въпрос: може ли България да не го вкара, откакто всички други го правят; в коя тъкмо европейска страна ще може да иде българинът (включително протестиращият) без документ? Или примерно го вадим за Италия, но в родните нощни заведения не важи, по този начин ли?! Отново имаме неодобрение поради нещо, което елементарно няма по какъв начин да е по различен метод.

-През всички тия две години стабилно е убеждението, че

 

българинът е най-интелигентен.

 

Всички други нации са глупави, прецакват се там с разните му ваксини, стоят си у дома и не излизат... Или пък назад  -прекомерно са умни, та желаят да ни колонизират с вирус и чипове. Но българинът, ясно е, няма да се хване. За него е от значение да върви свободно на спектакъл (където не стъпва, схваща се), а в случай че ще се имунизира, да е със „ Спутник “. И тъй наречените, и така нататък

Откъде и за какво извират тия проявления на мисленето и народопсихологията е доста дълбока тематика. Аз елементарно се стопирам на обстоятелството, че обществото ни живее само със себе си-като че ли тук е фиктивен вирусът или ние по собствен метод може да го победим. Това тъкмо е провинциалността, лимитираният мироглед. Мирогледът опира до личната керемидка и нито сантиметър повече. В тази връзка е много забавно да се следи по какъв начин българите даже не виждат, че

 

някои съществени неща към този момент не зависят от неговите политици.

 

Ако Стойчо Кацаров не вкара документа, ще го направи Костадин Ангелов или Кирил Петков (здравният министър в неговото хипотетично правителство)-няма накъде. Което прави митингите още по-забавни. Разбира се, в подобен миг се опонира: дано не слушаме " началниците ", да сме независими-отново чутовни нелепости. В ерата на глобализацията, като част от Европейски съюз, фантазията за автономия е като химерата да върнеш социализма-по какъв начин ще го върнеш, откакто светът от дълго време го подмина. И това не е въпрос на предпочитание, а действителност-умните хора го осъзнават.  

С други думи-вирусът срути света, а ние протестираме за нашата си паднала керемидка.

Източник: segabg.com