Проф. Христо Тодоров: С пандемията натрупахме безценен опит в справянето с остри ситуации
Пандемията би трябвало да се употребява за институционален строеж, институциите да бъдат укрепвани и да се развива тяхната правоспособност. Това мнение изрази в изявление за БНР проф. Христо Тодоров от Нов български университет преди кръгла маса, на която ще се разискват изключителните ограничения и дейностите на институциите през последната година и половина.
Според проф. Тодоров е бил насъбран „ скъп опит в оправянето с остри обстановки и би било неуместно да не си извлечем поуките, да се спъваме все в един и същи камък “.
Решаващият фактор в дейностите освен на нашето държавно управление, само че и на огромна част от страните в Европа, беше неизвестността на размера на заплахата , посочи Христо Тодоров в предаването „ Преди всички “.
В дебатите върху ограниченията в доста страни се утвърждава леко раздразнената теза, че държавните управления са реагирали прекалено . Това е естествено, само че въз основа на знанията, които имаме сега, разясни той.
Доколко несъразмерните ограничаващи ограничения са се оказали ефикасни, е въпрос на разбор, добави проф. Тодоров.
При такива фрапантни ограничения, които се взимат в толкоз къси периоди, постоянно на напред във времето ще излиза въпросът за легитимността , счита проф. Христо Тодоров.
В нашия случай в връзката с обществото могат да се видят съществени дефицити , регистрира Тодоров. По думите му обществените представители с времето са станали по-опитни, по-добре са дозирали посланията си, обрали са част от прочувствените прояви от началото на пандемията.
„ Свръхреакцията идва от нерешителност в потенциала на системата, в нейната правоспособност . Този потенциал се разви във времето и това донесе известно успокоение както в обществото, по този начин и измежду тези, които ръководят процеса. “
„ С оглед на моментната обстановка ние стоим добре. Нивото на ограниченията е сякаш съответно . Въпросът опира до това какво може да се предвижда и какво не може да се предвижда “, разяснява преподавателят.
Органите, ръководещи целия развой, би трябвало да преценяват както краткосрочните, по този начин и дълготрайните закани, заключи Христо Тодоров.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Според проф. Тодоров е бил насъбран „ скъп опит в оправянето с остри обстановки и би било неуместно да не си извлечем поуките, да се спъваме все в един и същи камък “.
Решаващият фактор в дейностите освен на нашето държавно управление, само че и на огромна част от страните в Европа, беше неизвестността на размера на заплахата , посочи Христо Тодоров в предаването „ Преди всички “.
В дебатите върху ограниченията в доста страни се утвърждава леко раздразнената теза, че държавните управления са реагирали прекалено . Това е естествено, само че въз основа на знанията, които имаме сега, разясни той.
Доколко несъразмерните ограничаващи ограничения са се оказали ефикасни, е въпрос на разбор, добави проф. Тодоров.
При такива фрапантни ограничения, които се взимат в толкоз къси периоди, постоянно на напред във времето ще излиза въпросът за легитимността , счита проф. Христо Тодоров.
В нашия случай в връзката с обществото могат да се видят съществени дефицити , регистрира Тодоров. По думите му обществените представители с времето са станали по-опитни, по-добре са дозирали посланията си, обрали са част от прочувствените прояви от началото на пандемията.
„ Свръхреакцията идва от нерешителност в потенциала на системата, в нейната правоспособност . Този потенциал се разви във времето и това донесе известно успокоение както в обществото, по този начин и измежду тези, които ръководят процеса. “
„ С оглед на моментната обстановка ние стоим добре. Нивото на ограниченията е сякаш съответно . Въпросът опира до това какво може да се предвижда и какво не може да се предвижда “, разяснява преподавателят.
Органите, ръководещи целия развой, би трябвало да преценяват както краткосрочните, по този начин и дълготрайните закани, заключи Христо Тодоров.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ