Инсултите са „намалели“ с 21% по време на Ковид-19
Пандемията от Ковид-19 е повлияла доста на достъпа и качеството на лекуване при някои социалнозначими болести, демонстрира разбор на „ Индекс на лечебните заведения “. Той съпоставя интервала от 1 февруари до 30 април през 2019 година и този през 2020 година, като наблюдава броя на пациентите, които са потърсили здравна помощ в региона на инвазивната кардиология, онкологията, както и на хората с инсулти. Данните за правенето му са предоставени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Инвазивна кардиология
Сред трите области максимален е делът на българските жители с кардиологични проблеми, които са отсрочили визитата си в лечебно заведение през миналите три месеца, в които се развихри пандемията от Ковид-19, демонстрира анализът на „ Индекс на лечебните заведения “. При тези пациенти нормално става дума за незабавни или неотложни положения на стеснения или запушвания на артериите и заплаха от настъпване на инфаркт.
Общо 10 679 са били хората, които са минали през разнообразни инвазивни диагностични процедури за съществуването на сърдечносъдови проблеми от 1 февруари до 30 април през 2019 година Броят им за същия интервал през тази година е бил 7 123 или той е по-нисък с 33.3%.
Аналогично е ситуацията и при лечебните процедури в региона на инвазивната кардиология. Общо 10 254 души са потърсили здравна помощ през трите месеца на предходната година против 7 340 за тази. Намалението в този случай е с 28.4%. По-малко са били и хората с изострен коронарен синдром с персистираща елевация, които са потърсили здравна помощ, макар че при тях потребността от лекуване е с най-голяма неотложност. Броят им за проучвания интервал на предходната година е бил 2 340 против 1 902 за тази, което е с 18.7% по-малко. С над една трета са намалели и пациентите, на които е бил комплициран пейсмейкър. Техният брой се е намалил с 35.3% - от 1 192 през трите месеца на 2019 година на 771 през същия интервал на 2020 година
Инсулти
С 21.2% по-малък е бил броят и на пациентите с инсулти, които са получили здравна помощ в болница по времето, когато у нас течеше пандемията от Ковид-19. 13 885 души са били приетите в болница от 1 февруари до 30 април през 2019 година против 10 945 за същия интервал през тази година. Близо 95% от тях са получили исхемичен инсулт. Спад има и при незабавните интервенции, които се реализират в някои от случаите на исхемичен инсулт – тромболизите. Техният брой през трите месеца на 2020 година е по-нисък с близо 10% в съпоставяне със същия интервал на предходната година, като доближава до 258.
Онкология
Пандемията от Ковид-19 е дала минимум отражение върху достъпа до диагностика и лекуване при онкологичните болести, демонстрира анализът на „ Индекс на лечебните заведения “.
Общо 41 673 са били хората, които са получили проект за лекуване на болестта си от 1 февруари до 30 април през 2019 година Техният брой за същия интервал на 2020 година е бил 36 168 или с 13.2% по-малък. В тази цифра влизат, както новодиагностицираните случаи, по този начин и пациентите, при които се е наложила проверка на лекуването.
Незначително е понижението на пациентите с онкологични болести, които са минали през лъчелечение. През трите месеца на 2019 година техният брой е бил 4 132, а през тази година – 4 116.
Въпреки появяването на пандемията, пациентите, които са минали през химиотерапия, са се нараснали, демонстрират още данните. През проучвания интервал на предходната година техният брой е бил 12 485, а през тази – 13 293.
Изводи
Динамиката в разпространяването на хроничните социалнозначими болести е ниска и по принцип не би следвало да отбелязва доста отклоняване в границите на една година. Затова редукциите, които следим в броя на пациентите с кардиологични, онкологични или неврологични проблеми, се дължи не на действителната им липса, а на други аргументи. В случая понижението на хората, потърсили здравна помощ, е директно разследване на усложнения достъп до болнична помощ поради въведеното изключително състояние по време на пандемията от Ковид-19 в страната. То включваше ограничение на плановия банкет в лечебните заведения и в някои случаи постановяваше метаморфоза на активността им. Страхът от заразяване с Ковид-19 и въведената обществена изолираност евентуално в допълнение са повлияли на решението на обособени пациенти за отсрочване на търсенето на здравна помощ даже в случаи на незабавни положения. На този декор обезпечаването на 85% от плануваните доходи на лечебните заведения за болнична помощ от НЗОК им давa известно успокоение и непоклатимост.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на "Галъп интернешънъл " и профилирания уебсайт clinica.bg. Данните, с които борави, се дават от Националната здравноосигурителна каса. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Инвазивна кардиология
Сред трите области максимален е делът на българските жители с кардиологични проблеми, които са отсрочили визитата си в лечебно заведение през миналите три месеца, в които се развихри пандемията от Ковид-19, демонстрира анализът на „ Индекс на лечебните заведения “. При тези пациенти нормално става дума за незабавни или неотложни положения на стеснения или запушвания на артериите и заплаха от настъпване на инфаркт.
Общо 10 679 са били хората, които са минали през разнообразни инвазивни диагностични процедури за съществуването на сърдечносъдови проблеми от 1 февруари до 30 април през 2019 година Броят им за същия интервал през тази година е бил 7 123 или той е по-нисък с 33.3%.
Аналогично е ситуацията и при лечебните процедури в региона на инвазивната кардиология. Общо 10 254 души са потърсили здравна помощ през трите месеца на предходната година против 7 340 за тази. Намалението в този случай е с 28.4%. По-малко са били и хората с изострен коронарен синдром с персистираща елевация, които са потърсили здравна помощ, макар че при тях потребността от лекуване е с най-голяма неотложност. Броят им за проучвания интервал на предходната година е бил 2 340 против 1 902 за тази, което е с 18.7% по-малко. С над една трета са намалели и пациентите, на които е бил комплициран пейсмейкър. Техният брой се е намалил с 35.3% - от 1 192 през трите месеца на 2019 година на 771 през същия интервал на 2020 година
Инсулти
С 21.2% по-малък е бил броят и на пациентите с инсулти, които са получили здравна помощ в болница по времето, когато у нас течеше пандемията от Ковид-19. 13 885 души са били приетите в болница от 1 февруари до 30 април през 2019 година против 10 945 за същия интервал през тази година. Близо 95% от тях са получили исхемичен инсулт. Спад има и при незабавните интервенции, които се реализират в някои от случаите на исхемичен инсулт – тромболизите. Техният брой през трите месеца на 2020 година е по-нисък с близо 10% в съпоставяне със същия интервал на предходната година, като доближава до 258.
Онкология
Пандемията от Ковид-19 е дала минимум отражение върху достъпа до диагностика и лекуване при онкологичните болести, демонстрира анализът на „ Индекс на лечебните заведения “.
Общо 41 673 са били хората, които са получили проект за лекуване на болестта си от 1 февруари до 30 април през 2019 година Техният брой за същия интервал на 2020 година е бил 36 168 или с 13.2% по-малък. В тази цифра влизат, както новодиагностицираните случаи, по този начин и пациентите, при които се е наложила проверка на лекуването.
Незначително е понижението на пациентите с онкологични болести, които са минали през лъчелечение. През трите месеца на 2019 година техният брой е бил 4 132, а през тази година – 4 116.
Въпреки появяването на пандемията, пациентите, които са минали през химиотерапия, са се нараснали, демонстрират още данните. През проучвания интервал на предходната година техният брой е бил 12 485, а през тази – 13 293.
Изводи
Динамиката в разпространяването на хроничните социалнозначими болести е ниска и по принцип не би следвало да отбелязва доста отклоняване в границите на една година. Затова редукциите, които следим в броя на пациентите с кардиологични, онкологични или неврологични проблеми, се дължи не на действителната им липса, а на други аргументи. В случая понижението на хората, потърсили здравна помощ, е директно разследване на усложнения достъп до болнична помощ поради въведеното изключително състояние по време на пандемията от Ковид-19 в страната. То включваше ограничение на плановия банкет в лечебните заведения и в някои случаи постановяваше метаморфоза на активността им. Страхът от заразяване с Ковид-19 и въведената обществена изолираност евентуално в допълнение са повлияли на решението на обособени пациенти за отсрочване на търсенето на здравна помощ даже в случаи на незабавни положения. На този декор обезпечаването на 85% от плануваните доходи на лечебните заведения за болнична помощ от НЗОК им давa известно успокоение и непоклатимост.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на "Галъп интернешънъл " и профилирания уебсайт clinica.bg. Данните, с които борави, се дават от Националната здравноосигурителна каса. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ