Коронавирусът застрашава европейския пенсионен сектор
Пандемията от COVID-19 нанесе удар по пенсионните системи на територията на Европа и усили натиска върху политици и икономисти да подхващат промени, с цел да не се стигне до пенсионна рецесия, която ще трае десетилетия напред. Това излиза наяве от осмото издание на отчета на Better Finance* за "реалните приходи на дълготрайните и пенсионните спестявания ". И е съображение за извода, че "Първото пришествие на корона-вируса удари пенсиите и даде учредения за преразглеждане на пенсионните политики ".
Големият растеж на безработицата
ще понижи данъчните доходи, употребявани за финансирането на държавните пенсии и ще редуцира отчисленията в спестовните пенсионни схеми, внасяни от работодатели и работещи. Същевременно, понижението на лихвените проценти и новите стратегии за покупки на облигации, обезпечени от държавните управления, към този момент орязаха приходите на пенсионните фондове от вложенията им в принадлежности с закрепен приход.
Главният ръководещ шеф на Better Finance - Гийом Праш - разяснява, че икономическите усложнения и изключителните ограничения против COVID-19 съставляват "идеалният микс " за заличаване на дълготрайната стойност на пенсионните спестявания. Според него държавните управления са предпочели
да жертват отбраната на пенсионерите
в интерес на изкуственото понижение на кредитните разноски на страните членки на Европейския съюз посредством невижданите дотации под формата на негативни лихви и масирани покупки на дългови бумаги.
Пенсионните сдружения се сблъскаха с големи проблеми в напъните си да обезпечат задоволителен приход за пенсия още преди да избухне пандемията от ковид. Better Finance е проучил съответните пенсионни данни от 18 европейски страни за интервал от 20 години и е установил, че
фондовете, вложили поравно (50:50) в акции и в облигации ,
са се отплатили по-щедро на вложителите си в сравнение с голямото болшинство пенсионни сдружения, чиито високи такси за обслужване са понижили приходите на клиентите им.
Доброволните пенсионни проекти, известни като пенсионни схеми от ІІІ-и дирек, от своя страна, са имали много по-мизерна рентабилност от финансовите схеми (ІІ-и стълб), в които пенсионни отчисления вършат и работодатели и чиновници.
Чистата междинна годишна рентабилност (след приспадането на комисионните и след корекциите за инфлация) на доброволните фондове е едвам 1.3% във Франция, 1.6% в Германия и 2% в Италия през последния десетгодишен интервал , за който има публични данни (2010-2019-а). Докато чистата годишна възвръщаемост на нидерландските пенсионни проекти от ІІ-и дирек за същия откъслек от време е била 5.5 %.
Друго значимо умозаключение на Better Finance e, че фондове са се насочили главно към принадлежности с закрепен приход и към пакети от активи (колективни инвестиции) вместо към директни инвестиции в скъпи бумаги.
Доста сполучлива от позиция на приходите е била 2019-а поради мощните пазари на акции и облигации, само че част от тези облаги ще бъдат изконсумирани през тази година.
Къде е България на Европейската сцена?
Подобно на множеството браншове на стопанската система ни и тук доминират сериозните бележки.
В резюмето за българския пенсионен бранш, Better Finance показва, че дълготрайната действителна рентабилност, която обезпечените в пенсионните фондове в действителност получават по партидите си и която е сериозно значима за тяхната дарба да натрупат средства и да вземат пенсии в бъдеще, нито се пресмята, нито се разгласява. И отчетът на Европейската федерация на вложителите и на спестителите де факто попълня изчезналата оценка на дълготрайното финансово показване на пенсионните фондове у нас посредством гледната точка на лицата, които внасят осигуровки.
Основните констатации са, както следва:
- бъдещите български пенсионери получават ниска доходност;
- българските пенсионни фондове от всички видове - универсални, финансови и доброволни - имат по-ниска възвръщаемост на вложенията си по отношение на елементарните базови портфейли със сходна капиталова стратегия;
- с цел да могат пенсионерите да разчитат на спомагателни пенсии от универсалните фондове, доходността по партидите им би трябвало да надвишава темповете на растежа на междинния застрахователен приход в България.
Тристълбовата пенсионна система проваля спестяващите за пенсия българи като им носи мизерна действителна рентабилност и понижава пенсионния приход на осигуряващите се в универсални пенсионни фондове.
В цифрово изражение чистата междинна годишна рентабилност на българските универсални пенсионни фондове за интервала 2010-2019-а е 1.1%, а на доброволните - 2.4 %. За интервала от 2002-а до 2019-а стойностите са както следва: минус 0.9% и минус 0.1 %.
Големите разлики във финансовите резултати на пенсионните схеми в обособените страни тормози виновните органи на Европейски Съюз. Better Finance пък упорства регулаторите да задължат публикуването на стандартизирани данни за резултатите на пенсионните фондове в предходните години, с цел да могат потребителите да съпоставят продуктите. Федерацията приканва Европейската комисия да отбрани пенсионните спестявания при положение на банкрут на застрахователни компании, които са основен "доставчик " на пенсионни принадлежности.
Главният ръководещ шеф на Better Finance - Гийом Праш пък е отчаян, че Брюксел не се е намесил да ограничи изплащането на финансови тласъци на консултантите, които, съгласно него, основават спор на ползи и окуражават продажбата на несъответствуващи и скъпи пенсионни артикули.
Предупрежденията на Better Finance идват на фона на опасенията, че растящата безработица ще принуди по-възрастните служащи да посегнат по-рано към пенсионните си спестявания, което ще ги лиши от порядъчен приход, в случай че живеят по-дълго. Някои страни членки на Европейски Съюз даже са разрешили публично да се употребяват средства от пенсионните партиди като оторизират предварителни тегления. Има и пенсионни схеми, които към този момент са оповестили, че COVID-19 може да ги принуди да лимитират даже номиналните пенсионни права.
Във връзка със усложненията на пенсионния бранш Better Finance дава 11 основни рекомендации, които би трябвало да основат условия, стимулиращи дълготрайната рентабилност на сдруженията от сектора.
Най-важните пет рекомендации за справяне със засегнатите от корона-вируса пенсии са:
- да се хармонизират и вкарат в деяние правила за дейно унищожаване на спора на ползи при предлагането на дълготрайни и пенсионни спестовни продукти;
- да се възвърне разгласяването на стандартизирани дълготрайни данни за финансовите резултати от предходни години на всички дълготрайни и пенсионни спестовни продукти;
- да се обезпечи особено отнасяне посредством добросъвестно контролиране на всички дълготрайни и пенсионни пасиви;
- да се опростят "базовите пенсионни проекти на държавните чиновници (PEPP) " и да се разрешат директни вложения в финансовите пазари (обикновени акции, облигации, показатели, търгувани на борсата фондове) за спестяващите в РЕРР лица;
- незабавно да се вкарат хармонизирани и широкообхватни гаранционни застрахователни схеми на територията на Европейски Съюз, тъй като големият дял лични пенсии се основава и контролира като застрахователни полици.
–––––––––
* Better Finance е Европейската федерация на вложителите и спестителите. От 2012-а тя е правоприемник на организацията на европейските акционери, основана през 1992-а в Брюксел, с цел да сплоти сдруженията на всички самостоятелни инвеститорски организации и асоциации на дребните акционери на територията на Европа.
Големият растеж на безработицата
ще понижи данъчните доходи, употребявани за финансирането на държавните пенсии и ще редуцира отчисленията в спестовните пенсионни схеми, внасяни от работодатели и работещи. Същевременно, понижението на лихвените проценти и новите стратегии за покупки на облигации, обезпечени от държавните управления, към този момент орязаха приходите на пенсионните фондове от вложенията им в принадлежности с закрепен приход.
Главният ръководещ шеф на Better Finance - Гийом Праш - разяснява, че икономическите усложнения и изключителните ограничения против COVID-19 съставляват "идеалният микс " за заличаване на дълготрайната стойност на пенсионните спестявания. Според него държавните управления са предпочели
да жертват отбраната на пенсионерите
в интерес на изкуственото понижение на кредитните разноски на страните членки на Европейския съюз посредством невижданите дотации под формата на негативни лихви и масирани покупки на дългови бумаги.
Пенсионните сдружения се сблъскаха с големи проблеми в напъните си да обезпечат задоволителен приход за пенсия още преди да избухне пандемията от ковид. Better Finance е проучил съответните пенсионни данни от 18 европейски страни за интервал от 20 години и е установил, че
фондовете, вложили поравно (50:50) в акции и в облигации ,
са се отплатили по-щедро на вложителите си в сравнение с голямото болшинство пенсионни сдружения, чиито високи такси за обслужване са понижили приходите на клиентите им.
Доброволните пенсионни проекти, известни като пенсионни схеми от ІІІ-и дирек, от своя страна, са имали много по-мизерна рентабилност от финансовите схеми (ІІ-и стълб), в които пенсионни отчисления вършат и работодатели и чиновници.
Чистата междинна годишна рентабилност (след приспадането на комисионните и след корекциите за инфлация) на доброволните фондове е едвам 1.3% във Франция, 1.6% в Германия и 2% в Италия през последния десетгодишен интервал , за който има публични данни (2010-2019-а). Докато чистата годишна възвръщаемост на нидерландските пенсионни проекти от ІІ-и дирек за същия откъслек от време е била 5.5 %.
Друго значимо умозаключение на Better Finance e, че фондове са се насочили главно към принадлежности с закрепен приход и към пакети от активи (колективни инвестиции) вместо към директни инвестиции в скъпи бумаги.
Доста сполучлива от позиция на приходите е била 2019-а поради мощните пазари на акции и облигации, само че част от тези облаги ще бъдат изконсумирани през тази година.
Къде е България на Европейската сцена?
Подобно на множеството браншове на стопанската система ни и тук доминират сериозните бележки.
В резюмето за българския пенсионен бранш, Better Finance показва, че дълготрайната действителна рентабилност, която обезпечените в пенсионните фондове в действителност получават по партидите си и която е сериозно значима за тяхната дарба да натрупат средства и да вземат пенсии в бъдеще, нито се пресмята, нито се разгласява. И отчетът на Европейската федерация на вложителите и на спестителите де факто попълня изчезналата оценка на дълготрайното финансово показване на пенсионните фондове у нас посредством гледната точка на лицата, които внасят осигуровки.
Основните констатации са, както следва:
- бъдещите български пенсионери получават ниска доходност;
- българските пенсионни фондове от всички видове - универсални, финансови и доброволни - имат по-ниска възвръщаемост на вложенията си по отношение на елементарните базови портфейли със сходна капиталова стратегия;
- с цел да могат пенсионерите да разчитат на спомагателни пенсии от универсалните фондове, доходността по партидите им би трябвало да надвишава темповете на растежа на междинния застрахователен приход в България.
Тристълбовата пенсионна система проваля спестяващите за пенсия българи като им носи мизерна действителна рентабилност и понижава пенсионния приход на осигуряващите се в универсални пенсионни фондове.
В цифрово изражение чистата междинна годишна рентабилност на българските универсални пенсионни фондове за интервала 2010-2019-а е 1.1%, а на доброволните - 2.4 %. За интервала от 2002-а до 2019-а стойностите са както следва: минус 0.9% и минус 0.1 %.
Големите разлики във финансовите резултати на пенсионните схеми в обособените страни тормози виновните органи на Европейски Съюз. Better Finance пък упорства регулаторите да задължат публикуването на стандартизирани данни за резултатите на пенсионните фондове в предходните години, с цел да могат потребителите да съпоставят продуктите. Федерацията приканва Европейската комисия да отбрани пенсионните спестявания при положение на банкрут на застрахователни компании, които са основен "доставчик " на пенсионни принадлежности.
Главният ръководещ шеф на Better Finance - Гийом Праш пък е отчаян, че Брюксел не се е намесил да ограничи изплащането на финансови тласъци на консултантите, които, съгласно него, основават спор на ползи и окуражават продажбата на несъответствуващи и скъпи пенсионни артикули.
Предупрежденията на Better Finance идват на фона на опасенията, че растящата безработица ще принуди по-възрастните служащи да посегнат по-рано към пенсионните си спестявания, което ще ги лиши от порядъчен приход, в случай че живеят по-дълго. Някои страни членки на Европейски Съюз даже са разрешили публично да се употребяват средства от пенсионните партиди като оторизират предварителни тегления. Има и пенсионни схеми, които към този момент са оповестили, че COVID-19 може да ги принуди да лимитират даже номиналните пенсионни права.
Във връзка със усложненията на пенсионния бранш Better Finance дава 11 основни рекомендации, които би трябвало да основат условия, стимулиращи дълготрайната рентабилност на сдруженията от сектора.
Най-важните пет рекомендации за справяне със засегнатите от корона-вируса пенсии са:
- да се хармонизират и вкарат в деяние правила за дейно унищожаване на спора на ползи при предлагането на дълготрайни и пенсионни спестовни продукти;
- да се възвърне разгласяването на стандартизирани дълготрайни данни за финансовите резултати от предходни години на всички дълготрайни и пенсионни спестовни продукти;
- да се обезпечи особено отнасяне посредством добросъвестно контролиране на всички дълготрайни и пенсионни пасиви;
- да се опростят "базовите пенсионни проекти на държавните чиновници (PEPP) " и да се разрешат директни вложения в финансовите пазари (обикновени акции, облигации, показатели, търгувани на борсата фондове) за спестяващите в РЕРР лица;
- незабавно да се вкарат хармонизирани и широкообхватни гаранционни застрахователни схеми на територията на Европейски Съюз, тъй като големият дял лични пенсии се основава и контролира като застрахователни полици.
–––––––––
* Better Finance е Европейската федерация на вложителите и спестителите. От 2012-а тя е правоприемник на организацията на европейските акционери, основана през 1992-а в Брюксел, с цел да сплоти сдруженията на всички самостоятелни инвеститорски организации и асоциации на дребните акционери на територията на Европа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ