Колкото по-лошо е здравеопазването, толкова по-зле е икономиката
Пандемията KOVID-19 докара до най-голямата икономическа рецесия след Втората международна война. Очаква се тази година международната стопанска система да означи най-големия си спад от 75 години - с 5%, и съвсем няма страна, която да не е наранена от рецесията.
Но освен това отличава тази рецесия. Нейният генезис е отвън сферата на стопанската система и развиването й зависи значително от разпространяването на един вирус. Това слага и въпроса - от икономическа позиция по-добре ли е да се вкарат ограничавания, с цел да се предотврати разпространяването на вируса, или е по-добре да не се прави нищо? Швеция и Македония са образец за вероятните отговори по време на пандемията.
Експериментът на Швеция
Швеция имаше нетипична реакция на пандемията КОВИД-19. Докато всички останали европейски страни постановиха ограничавания и „ затвориха “ стопанските системи си, с цел да предотвратят разпространяването на вируса, тя реши да не предприеме нищо. С това направи най-големия натурален опит в новата история.
Краткосрочните резултати от шведския опит към този момент са явни, изключително в съпоставяне със скандинавските й съседи - Дания, Норвегия и Финландия. Здравните резултати са безапелационно най-лоши в Швеция. Броят на жертвите на КОВИД-19 там е пет пъти по-висок от този в Дания, 10 пъти по-висок от Финландия и дванадесет пъти по-висок от този в Норвегия. Не е чудно. Без ограничавания, това се очакваше.
Но какви са икономическите резултати? И те са по-лоши в Швеция. Брутният вътрешен продукт в Швеция през второто тримесечие е понижен с 8,3%, в Дания - с 6,9%, а в Норвегия и Финландия надлежно с 5,1% и 4,5%.
Защо Швеция има по-лоши стопански резултати от съседите си, макар че не е „ затворила “ стопанската система, за разлика от тях?
Фактът, че Швеция не „ затвори “ стопанската система, въобще не я пощади от икономическия потрес. Всички нейни стопански сътрудници се „ затвориха “, заради което външното търсене на шведски артикули понижа, т.е. шведският експорт спадна, като че ли страната също е наложила ограничавания. Липсата на ограничавания докара и до спомагателна щета. По-големият брой на новите инфекции и смъртни случаи кара хората и фирмите да се въздържат от ползване и вложения доста повече, в сравнение с в други страни. Така през април, когато броят на новите случаи понижа в Норвегия, търговията се усили с 4,8% спрямо предходния месец, до момента в който в Швеция през същия месец броят на новите случаи се усили, а търговията спадна с 1,5%.
Резултатите от шведския опит са недвусмислени. Фактът, че Швеция не наложи ограничавания по време на пандемията, не докара до нищо положително, а единствено разпали пандемията, влошавайки здравните резултати, а оттова и икономическите.
Македония беше позитивен образец първоначално
През април Международният валутен фонд предвижда, че стопанската система ни ще спадне единствено с 4% тази година. Само Сърбия, Молдова и Малта от европейските страни се очакваше да бъдат по-добре от нас.
Защо упованията бяха толкоз позитивни? Първият фактор беше, че нашата стопанска система се смята за релативно затворена, доста по-малко интегрирана в световните стопански трендове от другите европейски стопански системи, доста по-зависима от вътрешни фактори. Ето за какво се оправяме относително добре в световни стопански рецесии, като да вземем за пример 2008-2009 година, когато бяхме едни от минимум засегнатите в Европа.
На второ място, когато бяха направени тези прогнози - в края на март и началото на април, ние бяхме една от най-слабо засегнатите от ковид страни в Европа. Въведохме навременни ограничавания, ограниченията се прилагаха поредно, разпространяването на вируса се забави и се очакваше да имаме общо към 2000 случая на инфектирани.
Когато неотдавна излязоха икономическите данни за второто тримесечие, се видя, че в действителност се нареждаме измежду страните, които се оправят най-зле в Европа. Спадът на нашия Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие е 12,7% (в съпоставяне със същия интервал на 2019 г.), което е по-добре единствено от 10 европейски страни и по-лошо от 20. Защо се стигна до това, макар позитивните първични упования?
Г решките с икономическите ограничения
Несъмнено въздействие оказват грешките в държавните стопански ограничения. Те закъсняха - главният пакет беше признат едвам на 31 март, към 20 дни след затварянето на учебните заведения, детските градини, заведенията за хранене и моловете. Самите ограничения бяха ориентирани най-вече към огромните компании - най-голяма държавна помощ получиха компаниите, които печелят милиони евро, като частните лечебни заведения, казината, букмейкърите или задграничните компании от необлагаемите зони. Малкият бизнес беше подценен. Имахме единствено една специфична мярка за микро, дребни и междинни предприятия - безлихвени заеми на обща стойност 14 милиона евро, които бяха употребявани незабавно. Много развити страни имаха специфични пакети единствено за дребния бизнес, точно тъй като те бяха най-засегнати от рецесията. Германия да вземем за пример даде 10 милиарда евро директни дотации на независимо заети лица и микропредприятия (до 10 служители).
Помощта също беше неприятно структурирана и по този начин част от парите, които трябваше да отидат при служащите, се оказаха при притежателите на фирмите. Имаше и подозрения за корупция, когато държавна помощ получаваха компании на държавни чиновници.
Гражданите бяха съвсем изцяло изключени. Мерките за тях (разплащателни карти) бяха признати едвам с третия пакет в средата на юни и бяха много скромни. Обявената сума беше 28 милиона евро, което е 0,25% от Брутният вътрешен продукт и единствено 1/6 от всички средства, които страната похарчи за справяне с рецесията Ковид-19. Това е прекомерно малко за намаляване на нездравословното влияние на рецесията върху жителите и за „ рестартиране “ на стопанската система.
Но макар че са позволени доста стопански неточности, това не е главната причина за неприятните стопански резултати.
Катастрофалният здравен баланс
Основната причина е, че от края на април здравният ни баланс се утежни пагубно. Започнаха да се вършат отстъпки на разнообразни авторитетни обществени групи, като религиозни общности и избрани бизнес групи. Не бе потърсена отговорност за образуване на литургии в условия, когато имаше възбрана за събиране, църквите имаха право да работят за Великден, нямаше реакция за провеждане на събиране за Ифтар, джамиите имаха право да организират молебствия за Рамадан. Направиха се отстъпки на ресторантьори и букмейкъри и им беше разрешено да отворят, макар че културните институции останаха затворени. Министърът на вътрешните работи не пожела да глоби нарушителите, под претекст, че това ще утежни така и така тежкото им икономическо състояние. В последна сметка ограниченията се отпуснаха изцяло, прибързано, в условия, когато здравните резултати в действителност се влошаваха.
По този метод, от първичните упования за общо 2000 инфектирани, ние бяхме в обстановка да имаме 1000 новозаразени всяка седмица и към този момент 700 умряли. И в този момент здравни резултати на Македония са измежду най-лошите в света и единствено двадесет страни в света имат повече смъртни случаи на глава от население от нас.
С образец илюстрирахме най-важния стопански урок от настоящия ход на рецесията - че колкото по-лош е здравният баланс, толкоз по-лоши ще бъдат икономическите резултати. Страните, които имаха най-лоши здравни резултати в пандемията, като Италия, Испания, Англия, Франция и Белгия, имаха най-голям спад на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие. Безславно влязохме в тази група страни.
Причината е същата като в Швеция и в действителност от дълго време е известна в икономическата просвета. Лошите здравни резултати утежняват упованията на обществото, пораждат неустановеност по отношение на бъдещето и карат хората и компаниите да се въздържат от разноски и вложения, което от своя страна понижава съвкупното търсене и забавя икономическата интензивност. Ролята на упованията в стопанската система е подчертавана още от Кейнс през 1936 година и през днешния ден измежду икономистите е необятно публикувано мнението, че превъзмогването на Голямата Депресия от 30-те години се дължи навръх усъвършенстваните упования. Но нашите основатели на политики наподобява са по-склонни да се доверят на локалните бармани и букмейкъри, в сравнение с учените икономисти.
Сега какво?
Но за какво е значимо да се знае това? Целта на този текст не е единствено да покаже, че нещо е сбъркано в предишното. Целта е да се уточни какво би трябвало да се направи в бъдеще.
В обстановка, в която доста европейски страни стартират да се сблъскват с втора вълна от пандемии и обмислят възобновяване на рестриктивните мерки, ще би трябвало да стартираме да мислим за същото. Да, рестриктивните мерки не би трябвало да бъдат толкоз строги, като тези от март-април, те могат да бъдат както по-меки, по този начин и по-селективни, и несъмнено, това би трябвало да бъде началото. Но в случай че другите европейски страни въпреки всичко решат да наложат строги ограничавания и още веднъж да затворят стопанските системи си, ще би трябвало да създадем същото. Не би трябвало да си позволим да играем втора Швеция. Това би предизвикало големи вреди, както за здравето, по този начин и за стопанската система, и това би трябвало да бъде кристално ясно за всички.
В тази връзка не би трябвало да стигаме доста надалеч, задоволително е да забележим нашите съседи. Гърция е превъзходен образец за сполучливо справяне с рецесията - има 10 пъти по-малко смъртни случаи от КОВИД-19 на глава от популацията от нас, макар че тя е туристическа страна. Дори спадът на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие не е доста по-голям от нашия - общо 15,3%, в съпоставяне с 12,7% - макар, че туризмът й е погубен. Гърция към този момент стартира да вкарва новиограничения, макар че през последните няколко дни има към 300 новозаразени души дневно (което в Македония би означавало към 60).
Не би трябвало да повтаряме грешките от предишното и да вършим отстъпки и да се поддаваме на напън, какъвто беше казусът през последните месеци с религиозните общности, ресторантьорите, букмейкърите и други авторитетни групи. Мерките би трябвало да се съблюдават поредно от всички и в случай че някой не го прави това, способените органи би трябвало да го глобяват строго. Извинения от типа, че се нанася щета на жителите, са безусловно несъстоятелни. Много по-голяма е вредата от несанкционирането, защото по този метод се популяризира вирусът и това заплашва както публичното здраве, по този начин и стопанската система.
За интервала на рестриктивните мерки ще би трябвало да бъдат готови нови стопански ограничения в поддръжка на засегнатите. Мерките по своята същина не би трябвало да се разграничават доста от въведените досега, само че те би трябвало да бъдат по-добре структурирани, като се отстранен техните недостатъци. Те би трябвало да бъдат по-целенасочени, т.е. да стигнат до тези, които се нуждаят най-вече от помощ, като да вземем за пример дребните компании, служащите, изгубилите работата си и бедните.
Трябва да има специфичен пакет от ограничения единствено за дребните компании, по образеца на доста развити страни. Този пакет, в допълнение към поддръжката за превъзмогване на проблеми с ликвидността и заплати на служащите, би трябвало да дава и поддръжка за цифрова промяна на дребните компании, т.е. преориентиране към онлайн работа, електронни продажби и други Това е първата рекомендация на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за подкрепяне на дребните компании в тази пандемия.
Новите стопански ограничения би трябвало да извърнат повече внимание на жителите. Поддръжката за тях не би трябвало да се свежда до разплащателни карти с 3000 или 9000 денара. Това е обидно подмятане трохи. В страната с най-големи обществени разлики в Европа са нужни систематични промени за справяне с бедността, нужна е обществена система, която да вземе от тези, които имат, и да даде на тези, които нямат, и такива рецесии са най-хубавият миг за такива огромни промени.
И най-после - всички би трябвало да осъзнаем, че публичното здраве и стопанската система вървят ръка за ръка. Ако публичното здраве не е в положително положение, няма да бъде и стопанската система. И в тази пандемия, и в „ спокойни “ времена. Затова, дано стартираме да се грижим за него доста повече.
--------------
Тази публикация е оповестена в границите на самодейността „ Истории от района “, осъществена от " Рес аудитория " в съдействие с (БиХ), (Косово) (Сърбия), (Черна гора), (Хърватия), (Албания) и (България).
Но освен това отличава тази рецесия. Нейният генезис е отвън сферата на стопанската система и развиването й зависи значително от разпространяването на един вирус. Това слага и въпроса - от икономическа позиция по-добре ли е да се вкарат ограничавания, с цел да се предотврати разпространяването на вируса, или е по-добре да не се прави нищо? Швеция и Македония са образец за вероятните отговори по време на пандемията.
Експериментът на Швеция
Швеция имаше нетипична реакция на пандемията КОВИД-19. Докато всички останали европейски страни постановиха ограничавания и „ затвориха “ стопанските системи си, с цел да предотвратят разпространяването на вируса, тя реши да не предприеме нищо. С това направи най-големия натурален опит в новата история.
Краткосрочните резултати от шведския опит към този момент са явни, изключително в съпоставяне със скандинавските й съседи - Дания, Норвегия и Финландия. Здравните резултати са безапелационно най-лоши в Швеция. Броят на жертвите на КОВИД-19 там е пет пъти по-висок от този в Дания, 10 пъти по-висок от Финландия и дванадесет пъти по-висок от този в Норвегия. Не е чудно. Без ограничавания, това се очакваше.
Но какви са икономическите резултати? И те са по-лоши в Швеция. Брутният вътрешен продукт в Швеция през второто тримесечие е понижен с 8,3%, в Дания - с 6,9%, а в Норвегия и Финландия надлежно с 5,1% и 4,5%.
Защо Швеция има по-лоши стопански резултати от съседите си, макар че не е „ затворила “ стопанската система, за разлика от тях?
Фактът, че Швеция не „ затвори “ стопанската система, въобще не я пощади от икономическия потрес. Всички нейни стопански сътрудници се „ затвориха “, заради което външното търсене на шведски артикули понижа, т.е. шведският експорт спадна, като че ли страната също е наложила ограничавания. Липсата на ограничавания докара и до спомагателна щета. По-големият брой на новите инфекции и смъртни случаи кара хората и фирмите да се въздържат от ползване и вложения доста повече, в сравнение с в други страни. Така през април, когато броят на новите случаи понижа в Норвегия, търговията се усили с 4,8% спрямо предходния месец, до момента в който в Швеция през същия месец броят на новите случаи се усили, а търговията спадна с 1,5%.
Резултатите от шведския опит са недвусмислени. Фактът, че Швеция не наложи ограничавания по време на пандемията, не докара до нищо положително, а единствено разпали пандемията, влошавайки здравните резултати, а оттова и икономическите.
Македония беше позитивен образец първоначално
През април Международният валутен фонд предвижда, че стопанската система ни ще спадне единствено с 4% тази година. Само Сърбия, Молдова и Малта от европейските страни се очакваше да бъдат по-добре от нас.
Защо упованията бяха толкоз позитивни? Първият фактор беше, че нашата стопанска система се смята за релативно затворена, доста по-малко интегрирана в световните стопански трендове от другите европейски стопански системи, доста по-зависима от вътрешни фактори. Ето за какво се оправяме относително добре в световни стопански рецесии, като да вземем за пример 2008-2009 година, когато бяхме едни от минимум засегнатите в Европа.
На второ място, когато бяха направени тези прогнози - в края на март и началото на април, ние бяхме една от най-слабо засегнатите от ковид страни в Европа. Въведохме навременни ограничавания, ограниченията се прилагаха поредно, разпространяването на вируса се забави и се очакваше да имаме общо към 2000 случая на инфектирани.
Когато неотдавна излязоха икономическите данни за второто тримесечие, се видя, че в действителност се нареждаме измежду страните, които се оправят най-зле в Европа. Спадът на нашия Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие е 12,7% (в съпоставяне със същия интервал на 2019 г.), което е по-добре единствено от 10 европейски страни и по-лошо от 20. Защо се стигна до това, макар позитивните първични упования?
Г решките с икономическите ограничения
Несъмнено въздействие оказват грешките в държавните стопански ограничения. Те закъсняха - главният пакет беше признат едвам на 31 март, към 20 дни след затварянето на учебните заведения, детските градини, заведенията за хранене и моловете. Самите ограничения бяха ориентирани най-вече към огромните компании - най-голяма държавна помощ получиха компаниите, които печелят милиони евро, като частните лечебни заведения, казината, букмейкърите или задграничните компании от необлагаемите зони. Малкият бизнес беше подценен. Имахме единствено една специфична мярка за микро, дребни и междинни предприятия - безлихвени заеми на обща стойност 14 милиона евро, които бяха употребявани незабавно. Много развити страни имаха специфични пакети единствено за дребния бизнес, точно тъй като те бяха най-засегнати от рецесията. Германия да вземем за пример даде 10 милиарда евро директни дотации на независимо заети лица и микропредприятия (до 10 служители).
Помощта също беше неприятно структурирана и по този начин част от парите, които трябваше да отидат при служащите, се оказаха при притежателите на фирмите. Имаше и подозрения за корупция, когато държавна помощ получаваха компании на държавни чиновници.
Гражданите бяха съвсем изцяло изключени. Мерките за тях (разплащателни карти) бяха признати едвам с третия пакет в средата на юни и бяха много скромни. Обявената сума беше 28 милиона евро, което е 0,25% от Брутният вътрешен продукт и единствено 1/6 от всички средства, които страната похарчи за справяне с рецесията Ковид-19. Това е прекомерно малко за намаляване на нездравословното влияние на рецесията върху жителите и за „ рестартиране “ на стопанската система.
Но макар че са позволени доста стопански неточности, това не е главната причина за неприятните стопански резултати.
Катастрофалният здравен баланс
Основната причина е, че от края на април здравният ни баланс се утежни пагубно. Започнаха да се вършат отстъпки на разнообразни авторитетни обществени групи, като религиозни общности и избрани бизнес групи. Не бе потърсена отговорност за образуване на литургии в условия, когато имаше възбрана за събиране, църквите имаха право да работят за Великден, нямаше реакция за провеждане на събиране за Ифтар, джамиите имаха право да организират молебствия за Рамадан. Направиха се отстъпки на ресторантьори и букмейкъри и им беше разрешено да отворят, макар че културните институции останаха затворени. Министърът на вътрешните работи не пожела да глоби нарушителите, под претекст, че това ще утежни така и така тежкото им икономическо състояние. В последна сметка ограниченията се отпуснаха изцяло, прибързано, в условия, когато здравните резултати в действителност се влошаваха.
По този метод, от първичните упования за общо 2000 инфектирани, ние бяхме в обстановка да имаме 1000 новозаразени всяка седмица и към този момент 700 умряли. И в този момент здравни резултати на Македония са измежду най-лошите в света и единствено двадесет страни в света имат повече смъртни случаи на глава от население от нас.
С образец илюстрирахме най-важния стопански урок от настоящия ход на рецесията - че колкото по-лош е здравният баланс, толкоз по-лоши ще бъдат икономическите резултати. Страните, които имаха най-лоши здравни резултати в пандемията, като Италия, Испания, Англия, Франция и Белгия, имаха най-голям спад на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие. Безславно влязохме в тази група страни.
Причината е същата като в Швеция и в действителност от дълго време е известна в икономическата просвета. Лошите здравни резултати утежняват упованията на обществото, пораждат неустановеност по отношение на бъдещето и карат хората и компаниите да се въздържат от разноски и вложения, което от своя страна понижава съвкупното търсене и забавя икономическата интензивност. Ролята на упованията в стопанската система е подчертавана още от Кейнс през 1936 година и през днешния ден измежду икономистите е необятно публикувано мнението, че превъзмогването на Голямата Депресия от 30-те години се дължи навръх усъвършенстваните упования. Но нашите основатели на политики наподобява са по-склонни да се доверят на локалните бармани и букмейкъри, в сравнение с учените икономисти.
Сега какво?
Но за какво е значимо да се знае това? Целта на този текст не е единствено да покаже, че нещо е сбъркано в предишното. Целта е да се уточни какво би трябвало да се направи в бъдеще.
В обстановка, в която доста европейски страни стартират да се сблъскват с втора вълна от пандемии и обмислят възобновяване на рестриктивните мерки, ще би трябвало да стартираме да мислим за същото. Да, рестриктивните мерки не би трябвало да бъдат толкоз строги, като тези от март-април, те могат да бъдат както по-меки, по този начин и по-селективни, и несъмнено, това би трябвало да бъде началото. Но в случай че другите европейски страни въпреки всичко решат да наложат строги ограничавания и още веднъж да затворят стопанските системи си, ще би трябвало да създадем същото. Не би трябвало да си позволим да играем втора Швеция. Това би предизвикало големи вреди, както за здравето, по този начин и за стопанската система, и това би трябвало да бъде кристално ясно за всички.
В тази връзка не би трябвало да стигаме доста надалеч, задоволително е да забележим нашите съседи. Гърция е превъзходен образец за сполучливо справяне с рецесията - има 10 пъти по-малко смъртни случаи от КОВИД-19 на глава от популацията от нас, макар че тя е туристическа страна. Дори спадът на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие не е доста по-голям от нашия - общо 15,3%, в съпоставяне с 12,7% - макар, че туризмът й е погубен. Гърция към този момент стартира да вкарва новиограничения, макар че през последните няколко дни има към 300 новозаразени души дневно (което в Македония би означавало към 60).
Не би трябвало да повтаряме грешките от предишното и да вършим отстъпки и да се поддаваме на напън, какъвто беше казусът през последните месеци с религиозните общности, ресторантьорите, букмейкърите и други авторитетни групи. Мерките би трябвало да се съблюдават поредно от всички и в случай че някой не го прави това, способените органи би трябвало да го глобяват строго. Извинения от типа, че се нанася щета на жителите, са безусловно несъстоятелни. Много по-голяма е вредата от несанкционирането, защото по този метод се популяризира вирусът и това заплашва както публичното здраве, по този начин и стопанската система.
За интервала на рестриктивните мерки ще би трябвало да бъдат готови нови стопански ограничения в поддръжка на засегнатите. Мерките по своята същина не би трябвало да се разграничават доста от въведените досега, само че те би трябвало да бъдат по-добре структурирани, като се отстранен техните недостатъци. Те би трябвало да бъдат по-целенасочени, т.е. да стигнат до тези, които се нуждаят най-вече от помощ, като да вземем за пример дребните компании, служащите, изгубилите работата си и бедните.
Трябва да има специфичен пакет от ограничения единствено за дребните компании, по образеца на доста развити страни. Този пакет, в допълнение към поддръжката за превъзмогване на проблеми с ликвидността и заплати на служащите, би трябвало да дава и поддръжка за цифрова промяна на дребните компании, т.е. преориентиране към онлайн работа, електронни продажби и други Това е първата рекомендация на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за подкрепяне на дребните компании в тази пандемия.
Новите стопански ограничения би трябвало да извърнат повече внимание на жителите. Поддръжката за тях не би трябвало да се свежда до разплащателни карти с 3000 или 9000 денара. Това е обидно подмятане трохи. В страната с най-големи обществени разлики в Европа са нужни систематични промени за справяне с бедността, нужна е обществена система, която да вземе от тези, които имат, и да даде на тези, които нямат, и такива рецесии са най-хубавият миг за такива огромни промени.
И най-после - всички би трябвало да осъзнаем, че публичното здраве и стопанската система вървят ръка за ръка. Ако публичното здраве не е в положително положение, няма да бъде и стопанската система. И в тази пандемия, и в „ спокойни “ времена. Затова, дано стартираме да се грижим за него доста повече.
--------------
Тази публикация е оповестена в границите на самодейността „ Истории от района “, осъществена от " Рес аудитория " в съдействие с (БиХ), (Косово) (Сърбия), (Черна гора), (Хърватия), (Албания) и (България).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ