Пекарната, която отново дарява висящи козунаци
Пандемията донесе доста неща, множеството не бяха хубави. Донесе обаче и добрини, които се надяваме нямат да бъдат „ излекувани ” с новите медикаменти и ваксини. Така предходната година се роди самодейност за даряване на майсторки козунаци на хора, които се намират в сложна житейска обстановка. Това се случи в пекарната „ Даро ” на ул. ”Ангел Кънчев ” 20. Без да е планувано, както споделя самият занаятчия Дарин Стойков (Даро), и този Великден ще има „ висящи ” козунаци.
За поредна година ще се реализира самодейността, посредством която нуждаещи се хора ще получат козунак за Великден. Намирате ли я за сполучлива в този смисъл?
Даро : Да си призная почтено, не чаках да го вършим за втора година. Миналият Великден беше доста необикновен, пусти улици, затворени градове, хората си стояха по домовете и евентуално това ги накара да се замислят за тези, които си нямат дом... няма да имат Великден. Започна като просто едно положително дело, а най-после трябваше да ни оказват помощ три партньорски фондации на терен.
И не, не желая да е сполучлива тая самодейност, желая да няма потребност от нея, само че очевидно втора година ще оказваме помощ и ще го създадем, тъй като положителното на платилите " провесен козунак ", би трябвало да бъде подкрепено.
Наистина ли ставаме по-добри по време на празници или сме такива по принцип?
Даро : Кризата извади най-лошите и най-хубавите черти на хората нескрито. Смея да настоявам, че положителните станаха още по-добри. Ако одобряваме празника за даденост, за една софра единствено – не, не ставаме по-добри. Но в случай че празникът е и още нещо, то тогава се замисляш за другите, които няма да го прекарат като теб. И търсиш метод най-малко тогава да им окажеш помощ. Ние единствено оказваме помощ на тази помощ.
Какви хора вземат решение да се включат и да платят за козунака на някой различен?
Даро : Предимно дами. Макар предходната година първият да беше Божидар, множеството хора, които подаряват, са дами, нечии майки или баби. Иначе са всевъзможни – тази година първата благодетелка беше дама под 30 години, напряко момиче от града .
До момента тазгодишната акция набрала ли е огромен интерес?
Даро : За първите два дни от оповестяването успяхме да получим пари за 36 козунака, дружно с нашите това прави към този момент 72. Миналата година достигнахме общо 132 козунака, не знам дали тази година ще са повече, всичко зависи от добротата на хората.
Разкажете за хората, които получават козунаците. Какво се чете в техните очи? Кое е това, което съгласно Вас, остава и откакто този сладостен подарък е употребяван?
Даро: Ние не успяхме сами да раздадем 132 козунака, помогнаха ни много хора. Занесоха козунак на една стара дама на 85 години във Варна, изоставена от щерка си (проблеми с алкохол) и сина си (проблеми с наркотици). И двете й деца избягали в Холандия и я оставили да изплаща техен заем. Чистела офиси, с цел да си оказва помощ, не се оплака с една дума даже, в никакъв случай не се е оплаквала.
Стигнахме до друга дама в София, прикована на легло от 15 години, компания й правеше единствено едно малко черно-бяло кученце и доброволци на фондацията. Занесохме козунаци на деца без родители в домове, зарадвахме хора с физически и умствени увреждания.
Навсякъде видяхме една тиха признателност, че не са забравени. Малко наслада, тъй като това е единствено един ден, а след това цяла година... Но въпреки всичко малко наслада.
Колко дни и труд Ви коства, с цел да приготвите висящите козунаци, както и козунаците за нормалните си клиенти?
Даро : Моят труд за тези козунаци е най-малкото нещо, аз не го считам. Миналата година не излязох от пекарната цяла седмица, само че пък цялата улица ухаеше на масло и захар. Тази година имаме и много фирмени поръчки, стопираме нормалната си работа за 10 дни и ще вършим единствено това – козунаци и наслада, друго няма да печем.
Как избрахте тази специалност?
Даро : Готвенето ми беше занимание, дядо беше готвач и несъмнено е оттова. В един миг взех решение да напусна света на корпоративния ПР и вместо да храня илюзиите на хората, да храня самите хора. Така се роди " Даро ", преди близо 5 години отворихме порти.
6 места в София с най-вкусните великденски козунаци
За поредна година ще се реализира самодейността, посредством която нуждаещи се хора ще получат козунак за Великден. Намирате ли я за сполучлива в този смисъл?
Даро : Да си призная почтено, не чаках да го вършим за втора година. Миналият Великден беше доста необикновен, пусти улици, затворени градове, хората си стояха по домовете и евентуално това ги накара да се замислят за тези, които си нямат дом... няма да имат Великден. Започна като просто едно положително дело, а най-после трябваше да ни оказват помощ три партньорски фондации на терен.
И не, не желая да е сполучлива тая самодейност, желая да няма потребност от нея, само че очевидно втора година ще оказваме помощ и ще го създадем, тъй като положителното на платилите " провесен козунак ", би трябвало да бъде подкрепено.
Наистина ли ставаме по-добри по време на празници или сме такива по принцип?
Даро : Кризата извади най-лошите и най-хубавите черти на хората нескрито. Смея да настоявам, че положителните станаха още по-добри. Ако одобряваме празника за даденост, за една софра единствено – не, не ставаме по-добри. Но в случай че празникът е и още нещо, то тогава се замисляш за другите, които няма да го прекарат като теб. И търсиш метод най-малко тогава да им окажеш помощ. Ние единствено оказваме помощ на тази помощ.
Какви хора вземат решение да се включат и да платят за козунака на някой различен?
Даро : Предимно дами. Макар предходната година първият да беше Божидар, множеството хора, които подаряват, са дами, нечии майки или баби. Иначе са всевъзможни – тази година първата благодетелка беше дама под 30 години, напряко момиче от града .
До момента тазгодишната акция набрала ли е огромен интерес?
Даро : За първите два дни от оповестяването успяхме да получим пари за 36 козунака, дружно с нашите това прави към този момент 72. Миналата година достигнахме общо 132 козунака, не знам дали тази година ще са повече, всичко зависи от добротата на хората.
Разкажете за хората, които получават козунаците. Какво се чете в техните очи? Кое е това, което съгласно Вас, остава и откакто този сладостен подарък е употребяван?
Даро: Ние не успяхме сами да раздадем 132 козунака, помогнаха ни много хора. Занесоха козунак на една стара дама на 85 години във Варна, изоставена от щерка си (проблеми с алкохол) и сина си (проблеми с наркотици). И двете й деца избягали в Холандия и я оставили да изплаща техен заем. Чистела офиси, с цел да си оказва помощ, не се оплака с една дума даже, в никакъв случай не се е оплаквала.
Стигнахме до друга дама в София, прикована на легло от 15 години, компания й правеше единствено едно малко черно-бяло кученце и доброволци на фондацията. Занесохме козунаци на деца без родители в домове, зарадвахме хора с физически и умствени увреждания.
Навсякъде видяхме една тиха признателност, че не са забравени. Малко наслада, тъй като това е единствено един ден, а след това цяла година... Но въпреки всичко малко наслада.
Колко дни и труд Ви коства, с цел да приготвите висящите козунаци, както и козунаците за нормалните си клиенти?
Даро : Моят труд за тези козунаци е най-малкото нещо, аз не го считам. Миналата година не излязох от пекарната цяла седмица, само че пък цялата улица ухаеше на масло и захар. Тази година имаме и много фирмени поръчки, стопираме нормалната си работа за 10 дни и ще вършим единствено това – козунаци и наслада, друго няма да печем.
Как избрахте тази специалност?
Даро : Готвенето ми беше занимание, дядо беше готвач и несъмнено е оттова. В един миг взех решение да напусна света на корпоративния ПР и вместо да храня илюзиите на хората, да храня самите хора. Така се роди " Даро ", преди близо 5 години отворихме порти.
6 места в София с най-вкусните великденски козунаци
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ