Паметта за Чингис хан е жива и до днес, но

Паметта за Чингис хан е жива и до през днешния ден, само че събитията към неговата гибел към момента са обгърнати в тайнственост след 800 години. Има доста митове към повода за гибелта на хана - от кръвозагуба след прободна рана до пострадвания, получени след рухване от кон. Но ново проучване допуска, че в действителност бубонната чума е тази, която в последна сметка се е докопала до страховития поробител.

Чумата не подбирала плебей или цар

Чингис хан, прочут в Монголия като Чингис хаан и роден под името Темуджин, построява най-великата империя, която светът в миналото е виждал. Простирайки се от изток на запад, Монголската империя е била почти 2,5 пъти по-голяма от Римската, владеейки всичко сред Тихия океан и Каспийско море, написа ZME Science. Според Уенпенг Ю, откривател на човешката биология в Университета на Аделаида в Австралия, Чингис хан е бил на върха на политическата си мощ, когато е умрял. Изследователят споделя пред Live Science, че Чингис хан е бил обичан от своите подчинени и прислужници. „ Това прави гибелта му от политическо ликвидиране или отравяне доста малко евентуална. " За да дефинират евентуалната причина за гибелта на хана, откривателите се срещнали с най-разпространената болест, която върлувала измежду монголските войски, както и измежду техните врагове.

Най-важният източник на учените обаче е „ Историята на Юен ", едно от формалните китайски исторически творби, известно като „ Двадесет и четирите истории ", поръчано по време на китайската династия Мин през 1370 година - съвсем 150 години след гибелта на хана. Според античната книга сред 18 август и 25 август 1227 година Чингис хан се разболява, до момента в който води акция против Западна Ся. В рамките на осем дни от началото на болестта, чиито признаци включват тресчица, Ханът умира. Преди това други откриватели допускаха, че Чингис хан е умрял от коремен тиф. Но Франческо Галаси, доктор и палеопатолог от университета „ Флиндърс " в Аделаида, отбелязва, че не се загатват други признаци на коремен тиф, като коремна болежка и повръщане. Вместо това Галаси и сътрудниците му открили, че описаните признаци на Чингис хан най-вече подхождат на тези на бубонната чума, една от най-смъртоносните заболявания в историята на човечеството. Бубонната чума, известна още като Черната гибел, предизвиква три огромни пандемии през 541, 1347 и 1894 година В интервала 1347 - 1350 година

Черната гибел убива една четвърт от популацията на Европа, над 25 милиона души и още 25 милиона в Азия и Африка. Но чумата, която се предизвиква от извънредно вирулентна, пръчковидна бактерия, наречена Yersinia pestis, постоянно е покосявала хората в по-малък мащаб сред пандемиите. И великият Чингис хан може да е бил една от многото ѝ жертви. „ Вместо грандиозни, извънредно комплицирани или даже по-логически допустими тълкования (напр. тиф) за повода за гибелта на Чингис хан, описаната клинична картина и продължителността на болестта, изключително поради общите условия на заболяването, обхванала армията му още през 1226 година, допускат по-разумно умозаключение и ретроспективна диагноза - чумата, най-древната, изменяща историята и към момента съществуваща болест ", пишат откривателите в International Journal of Infectious Diseases.

Търсенето на гробницата на хана

Разбира се, такива ретроспективни разбори не са застраховани от неточности след толкоз време. Никога няма да разберем сигурно какво е умъртвило Чингис хан, в случай че не проучваме останките му, а това е евентуално в никакъв случай да не се случи. Според една легенда ханът изискал да бъде заровен без никакви отличителни белези, тъй че синовете му са се постарали доста, с цел да скрият гробницата. Легендата гласи още, че гробът е бил отъпкан от 10 000 коня, с цел да не бъде открит в никакъв случай повече.

„ Според монголската просвета телата на владетелите запазвали своята божествена мощ след гибелта, затова останките им са били погребвани на необозначени, мощно предпазени и непристъпни места, изключително в планините, където се считало, че са по-близо до парадайса. Други благоприятни условия включват заравяне в яма, скрито изкопана в поле, или тялото даже може да е кремирано ", пишат откривателите. Повечето специалисти считат, че Чингис хан е бил заровен някъде покрай родното си място в Хентий Аймаг, Североизточна Монголия, и че неговите потомци може да са заровени там дружно с него. Не всичко е изгубено обаче.

През 2015 година Албърт Лин от Калифорнийския университет в Сан Диего е основал теоретичен план, в който всеки може да способства, като маркира евентуалните места на гроба на Чингис Хан в сателитни изображения. Десетки хиляди хора са съдействали до момента, което води до голям брой евентуални археологически обекти. Дори и гробницата на Чингис хан в никакъв случай да не бъде открита, кой знае каква инцидентна археология може да възникне от това търсене.