Явор Гърдев по Дарик: 9-и септември е рана, която ще бъде чоплена още дълго
" Паметта е нещо, което може да бъде тренирано и култивирано с времетои другите аспекти на паметта са доста значими. Мисля, че товае един много комплициран въпрос. Нито една окупираща войска не е представяла себе си като окупатор. Не мисля, че този въпросможе елементарно да се реши на равнището на груповата памет. Това си остава травматична зона заради фамилната памет на хората, които сега са дейни в политически проект в българското общество ", счита Гърдев.
" Дори да се наложи някакъв дискурс,който заема една от двете страни, вътре ще остане една рана, която би трябвало да се лекува с времето. Двойствения темперамент на този към този момент някогашен празник зависи и от интернационалното му разбиране. Блъгарияе на губещата страна по време на Втората международна война. Това ще бъде рана, която ще бъде чоплена още дълго,независимо от това дали ще успеем бързо да влеземв Шенген. Ние сме самопотискащ се народ, вследствие на това, че мислим за величието на предишното си по-скоро в териториален проект, в сравнение с в самостоятелен. Бишвите страни с огромни упоритости след Втората международна войнаусвояват един модел на мислене, който ние още не сме усвоили - а той е, че скъпото са хората, а не териториите ", добави той.
" Страните, които губят територии, особено за тях е това че те освобождават цели зони, само че се концентрират върху своето лично население. Другияттип мислене е по-архаичния, той съхранява онзипромъкващ се през авангардните за времето си идеологии, опит на предходните империи. Ние към момента не сме съумели да излезем от тази форма на териториален петриотизъм. Обръщаме се към историята за извор на горделивост ", сподели кинорежисьорът.
" Има интимизиране наруските военни, само че от хора, които нямат опит с това, а простопрез фамилната памет. В момента това е идея, която има предпазен темперамент, впо-голямата си част, съблечено от идеологическите си облекла. Това възобновява въпроса за сферите си на въздействие. Всякакъв филантроп роман може да бъде основан върху всякаква концепция за избавление. Директната борба възпалява желанието за опозиция. Поставяш съперника в обстановката на революционно бунтарство. Хората обичат да се изживяват като бунтари. Това е нещо като базова доктрина на актуалната политическа добродетел. Това обаче към този момент не е напълно годно, то е малко демоде ", разяснява Гърдев.
" Не съм от тези,които са имали опция да изживеят края на 60-те години. Аз съм роден 1972 година, обаче съм притежател на тези полезности, които в 69-та се избистряха у предходното потомство. Предаването през потомство на България на тези стойности е нещо обикновено. Винаги България е в прочут режим на наваксване ", сопдели той.
" Най-важното нещо,към което се движим е това, което бе реализирано в края на 19-и век от европейските цивилизациии това е по този начин нареченият самостоятелен суверенитет. Ниеоще сме в зоната на груповите интуции, които раждат вътре в себе си доста мощни спорове, които от политическо се придвижват на битово равнище. Мисля, че вследствие на това нещо по време на социализма съществуваше доносничеството. Това е било всекидневно прелъщение ", сподели Гърдев.
" Дори да се наложи някакъв дискурс,който заема една от двете страни, вътре ще остане една рана, която би трябвало да се лекува с времето. Двойствения темперамент на този към този момент някогашен празник зависи и от интернационалното му разбиране. Блъгарияе на губещата страна по време на Втората международна война. Това ще бъде рана, която ще бъде чоплена още дълго,независимо от това дали ще успеем бързо да влеземв Шенген. Ние сме самопотискащ се народ, вследствие на това, че мислим за величието на предишното си по-скоро в териториален проект, в сравнение с в самостоятелен. Бишвите страни с огромни упоритости след Втората международна войнаусвояват един модел на мислене, който ние още не сме усвоили - а той е, че скъпото са хората, а не териториите ", добави той.
" Страните, които губят територии, особено за тях е това че те освобождават цели зони, само че се концентрират върху своето лично население. Другияттип мислене е по-архаичния, той съхранява онзипромъкващ се през авангардните за времето си идеологии, опит на предходните империи. Ние към момента не сме съумели да излезем от тази форма на териториален петриотизъм. Обръщаме се към историята за извор на горделивост ", сподели кинорежисьорът.
" Има интимизиране наруските военни, само че от хора, които нямат опит с това, а простопрез фамилната памет. В момента това е идея, която има предпазен темперамент, впо-голямата си част, съблечено от идеологическите си облекла. Това възобновява въпроса за сферите си на въздействие. Всякакъв филантроп роман може да бъде основан върху всякаква концепция за избавление. Директната борба възпалява желанието за опозиция. Поставяш съперника в обстановката на революционно бунтарство. Хората обичат да се изживяват като бунтари. Това е нещо като базова доктрина на актуалната политическа добродетел. Това обаче към този момент не е напълно годно, то е малко демоде ", разяснява Гърдев.
" Не съм от тези,които са имали опция да изживеят края на 60-те години. Аз съм роден 1972 година, обаче съм притежател на тези полезности, които в 69-та се избистряха у предходното потомство. Предаването през потомство на България на тези стойности е нещо обикновено. Винаги България е в прочут режим на наваксване ", сопдели той.
" Най-важното нещо,към което се движим е това, което бе реализирано в края на 19-и век от европейските цивилизациии това е по този начин нареченият самостоятелен суверенитет. Ниеоще сме в зоната на груповите интуции, които раждат вътре в себе си доста мощни спорове, които от политическо се придвижват на битово равнище. Мисля, че вследствие на това нещо по време на социализма съществуваше доносничеството. Това е било всекидневно прелъщение ", сподели Гърдев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ