На 6 септември ще бъде открит паметник на Гаврил Кръстевич
Паметник на Гаврил Кръстевич ще бъде открит на 6 септември – Денят на Съединението и празник на град Пловдив, оповестиха от общината в Града под тепетата. Това ще стане незабавно след церемониален молебен в катедрален храм „ Успение Богородично “ в 10,30 часа в наличието на кмета Здравко Димитров, Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, ръководителя на Общинския съвет Александър Държиков, регионалния шеф на Пловдив господин Ангел Стоев, командира на Съвместното командване на специфичните интервенции и шеф на Пловдивския гарнизон ген.-майор Явор Матеев, шефа на Регионален исторически музей – Пловдив доктор Стефан Шивачев, общественици и други.
Паметникът на Гаврил Кръстевич – български възрожденец, правист и историк, османски арбитър и валия, труженик за културното отделяне на българите в Османската империя, се намира в двора на църквата „ Успение Богородично “.
Събитието е в осъществяване на решение от 7 октомври 2020 година на Общинския съвет в Пловдив, с което посмъртно се удостоява със званието „ Почетен жител на град Пловдив “ – Гаврил Баев Кръстевич. То е взето по отношение на навършването на 150 години от оповестяване на самостоятелна Българска Екзархия.
Гаврил Кръстевич
е измежду учредителите на Българската екзархия. Той е и основен шеф на Източна Румелия от 16 май 1884 година до Съединението през септември 1885 година.
През 1879 година Кръстевич е назначен за основен секретар на губернатора на Източна Румелия - Алеко Богориди. Като подобен завежда и Дирекцията на вътрешните работи през идващите пет години. Той поддържа положителни връзки с Русия, която упражнява въздействието си върху османското правителство, с цел да го назначи на мястото на Богориди през април 1884 година.
Начело на Източна Румелия, Гаврил Кръстевич организира проруска политика, като назначава предложен от Петербург шеф на вътрешните каузи (Начо Начов), вкарва съветски офицер в щаба на милицията и фаворизира опозиционната Народна партия срещу „ казионната “ Леберална партия. Няколко месеца откакто става губернатор, Кръстевич разпуска доминираните от либералите Областо заседание и Посотянен комитет и провежда избори, извоювани с безусловно болшинство от народняците. Впоследствие целият Директорат и останалите управителни органи на региона са сменени с фрагменти на Народната партия.
Кръстевич не съумява да се оправи с пропагандата за обединяване на Румелия с Княжество България, която ескалира при започване на септември 1885 година. Предупреден, че се готви прелом, той отхвърля да вземе превантивни ограничения и стопира телеграмата, с която директорите уведомяват османското държавно управление, че не могат да се оправят с публичните безредици.
Свален е от власт на 6 септември сутринта от въстаници отпред с Продан Тишков - Чардафон и разбунтувалата се милиция, които афишират Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
След тези събития и къс престой като частно лице в София Гаврил Кръстевич се връща на работа при султана. Умира през ноември 1898 година на 81 години.
Паметникът на Гаврил Кръстевич – български възрожденец, правист и историк, османски арбитър и валия, труженик за културното отделяне на българите в Османската империя, се намира в двора на църквата „ Успение Богородично “.
Събитието е в осъществяване на решение от 7 октомври 2020 година на Общинския съвет в Пловдив, с което посмъртно се удостоява със званието „ Почетен жител на град Пловдив “ – Гаврил Баев Кръстевич. То е взето по отношение на навършването на 150 години от оповестяване на самостоятелна Българска Екзархия.
Гаврил Кръстевич
е измежду учредителите на Българската екзархия. Той е и основен шеф на Източна Румелия от 16 май 1884 година до Съединението през септември 1885 година.
През 1879 година Кръстевич е назначен за основен секретар на губернатора на Източна Румелия - Алеко Богориди. Като подобен завежда и Дирекцията на вътрешните работи през идващите пет години. Той поддържа положителни връзки с Русия, която упражнява въздействието си върху османското правителство, с цел да го назначи на мястото на Богориди през април 1884 година.
Начело на Източна Румелия, Гаврил Кръстевич организира проруска политика, като назначава предложен от Петербург шеф на вътрешните каузи (Начо Начов), вкарва съветски офицер в щаба на милицията и фаворизира опозиционната Народна партия срещу „ казионната “ Леберална партия. Няколко месеца откакто става губернатор, Кръстевич разпуска доминираните от либералите Областо заседание и Посотянен комитет и провежда избори, извоювани с безусловно болшинство от народняците. Впоследствие целият Директорат и останалите управителни органи на региона са сменени с фрагменти на Народната партия.
Кръстевич не съумява да се оправи с пропагандата за обединяване на Румелия с Княжество България, която ескалира при започване на септември 1885 година. Предупреден, че се готви прелом, той отхвърля да вземе превантивни ограничения и стопира телеграмата, с която директорите уведомяват османското държавно управление, че не могат да се оправят с публичните безредици.
Свален е от власт на 6 септември сутринта от въстаници отпред с Продан Тишков - Чардафон и разбунтувалата се милиция, които афишират Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
След тези събития и къс престой като частно лице в София Гаврил Кръстевич се връща на работа при султана. Умира през ноември 1898 година на 81 години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ