Пак е петък (аман!), но утре е работен ден и

Пак е петък (аман!), само че на следващия ден е работен ден и единствената ми изгода от вечерта е образован и ерудиран диалог (основно за класическо кино) с две благи, нежни, образовани и осъществени девойки (без задни мисли, почтено, което в действителност не е доста добър атестат). Водката обаче си течеше рутинно и в този момент, надълбоко в нощта, леко дъждовна, само че топла, мека и приятна, се смотавам по " Ръкси " в търсене на обикновено такси. И точно тогава, в действителност инцидентно, само че леко, естествено, директно и разумно, 90-те се връщат. " С джапанки, а? ", слушам зад тила си и се обръщам. Единият не го познавам (мършав симпатяга с коса като копа сено), само че другият е другар (живее до градинката на " Кристал ", пък излиза с колело в нея!), наедрял, но стегнат, леко изкривен, с маслинена кожа, очи с сходен цвят и хубаво мъжествено лице, постоянно с брада (сега е избръснат до синьо), който по мечешки фамилиарно ме прегръща: " Айде в " Петък "! ". Барът в този момент се намира в голямо хале, някогашната Военна печатница, и концепцията е напълно друга от оригинала, това е мястото сега, само че аз заобикалям да вървя там самичък (навсякъде другаде се усещам отлично alone).

Моят човек по роднински се обръща към другия: " Когато 95-та, 96-та отидох за пръв път в " Ялта ", голобрад келеш, първо видях Боян с четири супержени на дансинга! ". Подобна история, с леки и незначителни вариации, съм чувал и от други другари (например един ужасно занимателен двойник на Пол Дейно), които " ме помнят, откогато са били възпитаници ", а от дълго време не са първа младост. Сега, 90-те по този начин или другояче не ги помня, само че нещо такова бих запомнил (почти в никакъв случай не танцувам, в случай че не съм пред припадък)! А и да се е случило, доста евентуално в най-най-най-добрия случай съм се прибрал (или съм отишъл у тях) с едната. Но, както споделяше основният редактор в култовия  " Човекът, който простреля Либърти Валънс ": " Ако истината и легендата се разминават, публикувайте легендата! ". Такива ми ти работи (само да ме натоварват с непотребна носталгия и пагубна мъка по от дълго време отишлото си минало, контрастност на тривиалното настояще)... Виждайки, че се двоумя, правилният приятел добавя: " Ще черпя пиянство и коз!!! ". Това поставя завършек на всевъзможни съмнения, накланя везните като чугунена наковалня и приключва полемиката. Влизаме като Клинт Истууд в запрашен бар и незабавно окупираме плота. " Искаш ли да смръкнеш? ", ларж е индивидът. Отказвам, това ме трансформира в парцал (няколко ицидентни опита), а и откогато съм обрязан, нямам потребност от еректална стимулация. Ала той му тегли една линия, изобщо не помни за " джойнта " и мен и се впуска в насечен от обятия диалог с тъничка и фина кака.

Аз чувствам приятното изтръпване на крайниците (което се получава от над 300 грама корав алкохол за няколко часа, което при мен е много). Предвид напредналата нощ добър ваучър се вихри, само че аз вземам решение да се насочва към изхода, внимавайки къде стъпвам. И точно тогава, в действителност инцидентно, само че леко, естествено, директно и разумно, 90-те се връщат. Не тъкмо в митичните си и обвеяни в недостоверни митове измерения, само че дотатъчно мощно, действително и осезателно...

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.