Фашизмът прави у нас и три концентрационни лагера за евреи
Пак е март, и отново спасяваме българските евреи. (Нео)фашистката легенда, че царят и държавното управление на Филов основават еврейските трудови лагери в България по тактически аргументи, с цел да спасят евреите ни, ще се сгромоляса в очите на тези, които прочетат текста по-долу. Днес тя се поддържа у нас и на най-високо равнище, а някои наши историци с влиятелни научни степени по история настояват тъкмо противоположното на това, което са писали и говорили единствено допреди няколко години.
Говорят единствено за трудови лагери, само че никой не споделя и не написа за съществувалите еврейски концлагери у нас. А ги има - цели три! За по-голямо улеснение покрай Дунава. Ако стигнат до реката, ще отплават за Виена. С еднопосочен билет, обезщетен на " немските туроператори " от българското държавно управление.
В съзнателно провокирания пожар в концентрационния лагер в местността Кайлъка край Плевен изгарят 10 души. Ето имената им: Менахем Ешкенази, Морду Бехар, Берта Камхи, Израел Бенвенисти, Ерна Матвеева, Исак Савариего, Вита Леви, Леон Ешкенази, Сами Поликар, Сабат Рубен.
А лагерът в Сомовит е препълнен основно със стотици участници в манифестацията на 24 май 1943 година, които стачкуват против 70-то разпореждане на Министерски съвет за преселване на софийските евреи. Но с тях са запратени и значително дечица, някои ненавършили и една година.
Манифестацията е проведена от Българска комунистическа партия, смут нали. Никой дума не дава да се издума и през днешния ден за ролята на компартията в оцеляването на евреите ни. За десетките акции, позиви, възвания, излъчвания по радио Москва. Че и за радио Лондон кой си спомня? Е, и духовенството има роля. Но спасителите, видите ли, са тия, които са решили да ги унищожат - царят, държавното управление и Народното събрание! Край! Дискусията се закрива.
В Полша всеобщото изтребване е на първо място с токсичен газ и крематориуми. А в нашите концлагери? С апетит! Не вярвате, прочетете част от проучването на лекар Давид Коен. И други забавни неща може да научите. Е, в случай че се интересувате, несъмнено. А такива любознателни хора не са доста през днешния ден.
Еврейският концентрационен лагер в Сомовит
Доктор Давид Коен
През 1943 година фашистката власт открива три концентрационни лагера за евреи - " Табакова чешма " и " Кайлъка " край Плевен и този в Сомовит, Никополско. Първият просъществува малко време - до момента в който се построи бараката за интернираните в " Кайлъка ". За последния лагер е писано много и то основно поради пожара, който взе 10 човешки жертви. За лагера в Сомовит излиза един къс спомен на Ели Ешкенази. Докато в Кайлъка са прибрани 112 души, основно близки на незаконни дейци и партизани, концлагерът в Сомовит е предопределен в началото за участници в протестната проява против изселването на столичните евреи, станала на 24 май 1943 година, а след това и за дребни извършители на Закона за отбрана на нацията (ЗЗН). Концлагерът в Сомовит трябвало да послужи като етапен лагер към Полша.
След мартенския неуспех за депортирането на българските евреи Министерският съвет приема 70-то разпореждане от 21 май 1943 година С него се разпорежда на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) да пресели софийските евреи навътре в страната. Изключение се прави за лицата от смесени бракове, за цивилен мобилизираните, за покръстените до 29.VIII.1942 година и за заразно болните. За задачата на тази мярка в немската легация настояват, " че както българският цар, по този начин и държавното управление, са наясно, че преселването на софийските евреи в провинцията съставлява единствено една преходна мярка, която би трябвало да докара до започването на изселването на евреите в източните области "...
В навечерието на 24 май ОК на Българска работническа партия приканва цялата общност и столичните евреи към корав отпор против готвеното закононарушение. Той провежда многохилядна протестна проява, която полицията разгромява. По данни на немската легация са задържани към 400 стачкуващи, като " от тях 120 евреи са изпратени във краткотрайния лагер " Сомовит ", а Министерството на вътрешните работи арестува до второ разпореждане всички работещи в София равини, защото се пробват да завоюват за своята идея папския нунций и митрополит Стефан. Главният равин се укрива и не могъл да бъде задържан незабавно.
По мемоари на очевидци арестите засягат както участници в манифестацията, по този начин и евреи, измъкнати от домовете им. Те не престават и на идващия ден и по-късно. Арестуваните затварят в учебното заведение " Константин фотинов ". Оттам на 25 май вечерта 114 души са натоварени на полицейски камионетки, а след това са качени в закрити товарни вагони дружно с втора група от 30 души, арестувана на 25 май вечерта. Към 23 часа влакът потегля към неизвестността. По пътя, на гара Плевен, неволниците научават, че направлението е към с. Сомовит, Никополско. Всички, не без съображение, мислят, че от дребното пристанище на р. Дунав те ще бъдат натоварени на шлепове и откарани в Полша, по този начин както през март същата година през пристанището в гр. Лом били откарани беломорските евреи. Някои от тях драсват по няколко реда и ги пускат вън през процепите на вагона с вярата, че някой хуманен българин ще ги прибере и изпрати до подателите, с цел да узнае обществеността за участта, която им готвят фашистите...
В първата група, отправена в Сомовит, влизат 50 души дребни занаятчии, 13 дребни и амбулантни търговци, 13 служащи и хамали, 12 свещеници, служащи и възпитаници, 10 " свободни ", т.е. безработни, 1 пенсионер, 2 военноинвалиди и останалите са без означение. Социалната конструкция на включените в нея дава отговор изцяло на тази, която е присъща за бедняшкия квартал " Ючбунар ", който се разпалва против преселването в провинцията.
Във втората група, която отпътува дружно с първата, са включени изтъкнати еврейски общественици и духовници: 4 души членове на Централната консистория на евреите в България, 4 - на Софийската консистория, 8 - на Еврейския нравствен съд и свещеници, ръководителят на благотворителните сдружения " Купат цедака " и " Бикур холим " и 13 души, необозначени. Списъкът носи резолюция: " Заложници ". Явно е желанието на КЕВ и полицията тези евреи да послужат като изкупителна жертва при положение на нови безредици, въпреки че единствено един от тях - свещеникът Даниел Цион, е взел интензивно присъединяване в протестната манифестация...
Една недатирана и неподписана таблица, евентуално добавена към някой отчет, който липсва в архива, съдържа 47 имена на свещеници и клисари. Обхванати са свещенослужителите от Централната. Ючбунарската, Дортбунарската синагога...
КЕВ разпорежда на Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството, под чието управление са еврейските трудови групи, да извади от тях трима души, които да бъдат изпратени в Сомовит като заложници.
От едно писмо на делегата на КЕВ при еврейската община в Плевен - регионалния полицейски шеф, от 27.VII.1943 година, проличава, че за времето от 26.V. до 25.VII. в Сомовит са признати на 13 пъти 211 софийски евреи, очевидно в по-голямата си част упрекнати, че са участвували в протестната проява на 24 май. Освен тях тук са затворени и 45 души от Русе, Пловдив, Скопие, Кавала, които нямат никакво отношение към нея, или всичко 256 души. Към датата на писмото в Сомовит са налице 185 души, на лекуване в плевенската болница - 4 души, изпратен е краткотрайно в София 1 човек, или всичко 190 души. Останалите са освободени от лагера, като са преселени в други градове на страната. На 3.XII.1943 година от упрекнатите, че са участвували в демонстрацията софийски евреи, в лагера остава единствено един човек "...
Лагерът престава да бъде място за обвинени в 24-та майската проява. Там се изпращат евреи и от Русе, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил, Ксанти, Кавала, Дупница, Плевен, Шумен, Лом, Берковица, Фердинанд (дн. Монтана), Видин, Хасково, Чирпан, Стара Загора и други Провиненията са за присъединяване в демонстрацията, за неразрешено престояване в София, за разпространение на клюки (обикновено за политически и военни новини), за съмнително държание, за " рушене устоите на страната ", за неносенето на жълтите звезди, по разпореждане на полицейски и комисарски служители без съществуване на мотивация и други
При влизането в концлагера всички са обискирани. Изземват се всички персонални движимости, облекло, хранителни запаси, полезности и пари, като се сформира протокол. Паричните суми се подават в Българска народна банка. Така, единствено за времето от 26.V до 22.VI и на 30.VII от 199 души и 37 фамилии са конфискувани 874 243 лева Вещите остават на предпазване в лагера, като комендантът може да ги използва " за потребностите на лагеруващите ". При освобождение от лагера движимостите следва да се върнат против автограф или да се изпратят в общините, в които лицата са изселени. Тези, които са с неустановени притежатели, следва да се насочат в КЕВ в София, с цел да бъдат продадени на търг ". Последвалите недоволства за невърнати персонални движимости, златни пръстени и други приказват за осъществени злоупотреби.
Задържаните в Сомовит нормално идват без най-необходимото. Делегатът на КЕВ в Плевен осведомява София, че те идват без облекло и завивки, защото при задържането им било неразрешено да взимат каквото и да било. Той приканва КЕВ да им се разрешава да си взимат нужните движимости, с цел да не остават в тежест на локалните еврейски общини. Самите лагерници пишат на основния равин доктор Хананел на 27.VIII.1943 година, че са " в доста окаяно състояние по отношение на облеклото, защото всички, без разлика на бившето им материално състояние, са овъшлели и се постанова безусловно да се бракуват старите им долни и горни облекла "...
На 1 ноември делегатът на КЕВ в Плевен - б.а.) написа: " Времето край Дунава с настъпването на зимата става още по-хладно, а в бараките е доста студено и няма съоръжения за слагане на печки. Следва да Ви донеса, че една огромна част от въдворените в лагера евреи не ще могат да изтърпят на тези неволи и изключително децата, каквито в лагера има много, а даже има 8 месечно дете "...
Менюто е: заран - чай със захарин, на обед и вечеря - по едно ядене (чорба с 5 гр. боб, без никаква лой и 70 гр. царевичен самун за през целия ден. Дневният размер на разхода не може да надвишава 22 лева, като се готви най-икономично. Не се позволява закупуването от пазара на какъвто и да било зарзават и други хранителни артикули, защото били скъпи... На въдворените в Сомовит се не разрешава да получават облекла и храни от своите близки...
Срещу политиката на гладно заличаване на лагерниците по-възрастните самопожертвувателно се отхвърлят съвсем напълно от храната си. Известният държавник, юрист, изтъкнат деятел на БРСДП, предстоящ депутат в 26-то Обикновено национално заседание (1945-1946) и повторен ръководител на Централната консистория на евреите в България (1944-1948, 1951-1952) Давид Исак Йерохам събира няколко по-възрастни лагерници и им предлага: " Виждате, решили са да ни уморят от апетит, това е ясно. Ние, старите, и без туй си отиваме. Хайде да се откажем от нашето ястие в интерес на младите. На тях ще дадем фасула, а за нас ще оставим рядката чорбица "... От довечера, паниците на младите се напълват с гъста фасулена супа.
Битът на евреите в сомовитския лагер става още по-тежък заради неприятните хигиенични условия. Една дребна петролна лампа, няколко стомни вода и две нощни гърнета за целия лагер. Три пъти на ден са извеждани за по 10 минути на двора. Когато е позволено да се отиде до клозетите, към тях се стълпяват всички. Това е ежедневната конюнктура на живот...
През октомври-ноември (1943) се завързва кореспонденция за ориста на 8 месечното дете, чието оставане в лагера рискува здравето и живота му. Такова е ситуацията и на други деца, защото изискванията на живот там са изключително неприятни...
Всичко това става при неналичието на медикаменти и на най-елементарното за поддържането на хигиената - сапун, който лагерниците не могат да си доставят след изземването на всичките им парични средства. При заплахата от експлоадирането на епидемии и необятното разпространяване на паразити началникът на лагерната защита съумява да издейства от КЕВ 5000 лева за сапун. Двете медицински сестри Астра Калдерон и Ребека Файон, които също са въдворени там, вършат каквото могат, с цел да облекчат ситуацията на болните, само че то е напълно малко при неналичието на каквито и да са медикаменти, медицински инструментариум, превързочни материали и други
Причините за последователното съкращаване броя на арестуваните евреи в концлагера Сомовит се крият основно в общото военнополитическо състояние, външно и вътрешно, на България. Германия претърпява следващия боен погром при Курската дъга. На 28 август 1943 година умира цар Борис III. На 14 септември министър-председателското кресло заема Добри Божилов, на мястото на Богдан Филов. На 2 октомври новият министър на вътрешните работи Дочо Христов, вносителят на ЗЗН, с голямо страдание декларира на конференция с регионалните шефове, че... еврейският въпрос става все по-тежък, защото неуспели да ги изселят; че няма към този момент да изселват евреи; че мълчешком ще им се дадат облекчения, в смисъл да не тежат на страната и популацията и че регионалните шефове трябвало да помислят за обособени ограничения с оглед локалните условия, с цел да се облекчат българите от наличието на евреите.
Замислен като концентрационен лагер за участниците в 24-то майската протестна проява, той се развива като място за наказване на евреи от цялата страна. През него и лагера в Кайлъка минават над 527 души, съгласно очевидно непълните данни в една азбучна тетрадка, формирана след това... Всички лагерници в Сомовит изстрадаха репресиите на фашистката власт единствено за това, че бяха евреи и тъй като част от тях се осмелиха да стачкуват обществено против изселването им от родните гнезда.
Писмо oт KEB дo M-вo на публичните здания, пътищата и София, 30 май 1943 година
Да бъдат изпратени в Сомовит от съответните трудови елементи, защото комисарството задържа същите заложници:
1. Исак Гершон, ул. " Цар Борис " 160, мобилизиран в Ловеч
2. Д-р Жак Хаим Алшех, " Клементина " 133, мобилизиран в 7 работна група в с. Соколово, Ловчанско
3. Нисим Самуил Пизанти, " Бачо Киро " 38 (няма сведения къде е мобилизиран).
Комисар: Александър Белев
ЦДИА.ф. 190, оп.З,а. е. 198, л. 204.
Писмо на Дирекция на полицията дo KEB
София, 7 юни 1943 година
Приложени изпращат Ви се 12 бележки адресирани до разнообразни лица, произхождащи от евреи, намиращи се в този момент в лагера при село Сомовит. Бележките са открити на гара Плевен до един вагон на земята по времето, когато са конвоирани група евреи за същия лагер. На предписание.
Началник на отдел: /п/ Cm. Драганов Инспектор: /п/ Cm. Проданов
1. До Азаря Леви, Цар Симеон 29, Шевен
Обични Азаря,
Да знаеш, че тук сме 15(0) души и ще ни изпратят в Сомовит. Направи вероятното (да уведомиш) други...
2. Методи Кусев, ул. Клементина 7, София. Направете нужното. Групата отпътува Сомовит. Гершон...
5. Г-н Аврам Йосифов. Група 140 души наши общественици изпращат ни в Сомовит, направи бързи действия по телефона и както намериш за добре. Бързай, участта е неприятна, в точния момент да ни спасят. Твой Ели Панижел...
7. Аврам Яков. Магазин Кумарово-Плевен. Аврам, иди в Кумарово. Комисия отпътуваме за Сомовит и така нататък Направете посредством София действия. Рубен Нисим Рубен. Чрез положителни видни юристи. Твой шурей Рубен. Сме към 150 елита на София.
11. Иван Иванов. Столичен кмет, София. Невинна група пътуваме за Сомовит и оттова в неопределеност. Моля Вашата помощ. Вашия Гершон
НДИА, ф. 190, on. 3, а. е. 198, л. 24-35. Оригинал.
Говорят единствено за трудови лагери, само че никой не споделя и не написа за съществувалите еврейски концлагери у нас. А ги има - цели три! За по-голямо улеснение покрай Дунава. Ако стигнат до реката, ще отплават за Виена. С еднопосочен билет, обезщетен на " немските туроператори " от българското държавно управление.
В съзнателно провокирания пожар в концентрационния лагер в местността Кайлъка край Плевен изгарят 10 души. Ето имената им: Менахем Ешкенази, Морду Бехар, Берта Камхи, Израел Бенвенисти, Ерна Матвеева, Исак Савариего, Вита Леви, Леон Ешкенази, Сами Поликар, Сабат Рубен.
А лагерът в Сомовит е препълнен основно със стотици участници в манифестацията на 24 май 1943 година, които стачкуват против 70-то разпореждане на Министерски съвет за преселване на софийските евреи. Но с тях са запратени и значително дечица, някои ненавършили и една година.
Манифестацията е проведена от Българска комунистическа партия, смут нали. Никой дума не дава да се издума и през днешния ден за ролята на компартията в оцеляването на евреите ни. За десетките акции, позиви, възвания, излъчвания по радио Москва. Че и за радио Лондон кой си спомня? Е, и духовенството има роля. Но спасителите, видите ли, са тия, които са решили да ги унищожат - царят, държавното управление и Народното събрание! Край! Дискусията се закрива.
В Полша всеобщото изтребване е на първо място с токсичен газ и крематориуми. А в нашите концлагери? С апетит! Не вярвате, прочетете част от проучването на лекар Давид Коен. И други забавни неща може да научите. Е, в случай че се интересувате, несъмнено. А такива любознателни хора не са доста през днешния ден.
Еврейският концентрационен лагер в Сомовит
Доктор Давид Коен
През 1943 година фашистката власт открива три концентрационни лагера за евреи - " Табакова чешма " и " Кайлъка " край Плевен и този в Сомовит, Никополско. Първият просъществува малко време - до момента в който се построи бараката за интернираните в " Кайлъка ". За последния лагер е писано много и то основно поради пожара, който взе 10 човешки жертви. За лагера в Сомовит излиза един къс спомен на Ели Ешкенази. Докато в Кайлъка са прибрани 112 души, основно близки на незаконни дейци и партизани, концлагерът в Сомовит е предопределен в началото за участници в протестната проява против изселването на столичните евреи, станала на 24 май 1943 година, а след това и за дребни извършители на Закона за отбрана на нацията (ЗЗН). Концлагерът в Сомовит трябвало да послужи като етапен лагер към Полша.
След мартенския неуспех за депортирането на българските евреи Министерският съвет приема 70-то разпореждане от 21 май 1943 година С него се разпорежда на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) да пресели софийските евреи навътре в страната. Изключение се прави за лицата от смесени бракове, за цивилен мобилизираните, за покръстените до 29.VIII.1942 година и за заразно болните. За задачата на тази мярка в немската легация настояват, " че както българският цар, по този начин и държавното управление, са наясно, че преселването на софийските евреи в провинцията съставлява единствено една преходна мярка, която би трябвало да докара до започването на изселването на евреите в източните области "...
В навечерието на 24 май ОК на Българска работническа партия приканва цялата общност и столичните евреи към корав отпор против готвеното закононарушение. Той провежда многохилядна протестна проява, която полицията разгромява. По данни на немската легация са задържани към 400 стачкуващи, като " от тях 120 евреи са изпратени във краткотрайния лагер " Сомовит ", а Министерството на вътрешните работи арестува до второ разпореждане всички работещи в София равини, защото се пробват да завоюват за своята идея папския нунций и митрополит Стефан. Главният равин се укрива и не могъл да бъде задържан незабавно.
По мемоари на очевидци арестите засягат както участници в манифестацията, по този начин и евреи, измъкнати от домовете им. Те не престават и на идващия ден и по-късно. Арестуваните затварят в учебното заведение " Константин фотинов ". Оттам на 25 май вечерта 114 души са натоварени на полицейски камионетки, а след това са качени в закрити товарни вагони дружно с втора група от 30 души, арестувана на 25 май вечерта. Към 23 часа влакът потегля към неизвестността. По пътя, на гара Плевен, неволниците научават, че направлението е към с. Сомовит, Никополско. Всички, не без съображение, мислят, че от дребното пристанище на р. Дунав те ще бъдат натоварени на шлепове и откарани в Полша, по този начин както през март същата година през пристанището в гр. Лом били откарани беломорските евреи. Някои от тях драсват по няколко реда и ги пускат вън през процепите на вагона с вярата, че някой хуманен българин ще ги прибере и изпрати до подателите, с цел да узнае обществеността за участта, която им готвят фашистите...
В първата група, отправена в Сомовит, влизат 50 души дребни занаятчии, 13 дребни и амбулантни търговци, 13 служащи и хамали, 12 свещеници, служащи и възпитаници, 10 " свободни ", т.е. безработни, 1 пенсионер, 2 военноинвалиди и останалите са без означение. Социалната конструкция на включените в нея дава отговор изцяло на тази, която е присъща за бедняшкия квартал " Ючбунар ", който се разпалва против преселването в провинцията.
Във втората група, която отпътува дружно с първата, са включени изтъкнати еврейски общественици и духовници: 4 души членове на Централната консистория на евреите в България, 4 - на Софийската консистория, 8 - на Еврейския нравствен съд и свещеници, ръководителят на благотворителните сдружения " Купат цедака " и " Бикур холим " и 13 души, необозначени. Списъкът носи резолюция: " Заложници ". Явно е желанието на КЕВ и полицията тези евреи да послужат като изкупителна жертва при положение на нови безредици, въпреки че единствено един от тях - свещеникът Даниел Цион, е взел интензивно присъединяване в протестната манифестация...
Една недатирана и неподписана таблица, евентуално добавена към някой отчет, който липсва в архива, съдържа 47 имена на свещеници и клисари. Обхванати са свещенослужителите от Централната. Ючбунарската, Дортбунарската синагога...
КЕВ разпорежда на Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството, под чието управление са еврейските трудови групи, да извади от тях трима души, които да бъдат изпратени в Сомовит като заложници.
От едно писмо на делегата на КЕВ при еврейската община в Плевен - регионалния полицейски шеф, от 27.VII.1943 година, проличава, че за времето от 26.V. до 25.VII. в Сомовит са признати на 13 пъти 211 софийски евреи, очевидно в по-голямата си част упрекнати, че са участвували в протестната проява на 24 май. Освен тях тук са затворени и 45 души от Русе, Пловдив, Скопие, Кавала, които нямат никакво отношение към нея, или всичко 256 души. Към датата на писмото в Сомовит са налице 185 души, на лекуване в плевенската болница - 4 души, изпратен е краткотрайно в София 1 човек, или всичко 190 души. Останалите са освободени от лагера, като са преселени в други градове на страната. На 3.XII.1943 година от упрекнатите, че са участвували в демонстрацията софийски евреи, в лагера остава единствено един човек "...
Лагерът престава да бъде място за обвинени в 24-та майската проява. Там се изпращат евреи и от Русе, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил, Ксанти, Кавала, Дупница, Плевен, Шумен, Лом, Берковица, Фердинанд (дн. Монтана), Видин, Хасково, Чирпан, Стара Загора и други Провиненията са за присъединяване в демонстрацията, за неразрешено престояване в София, за разпространение на клюки (обикновено за политически и военни новини), за съмнително държание, за " рушене устоите на страната ", за неносенето на жълтите звезди, по разпореждане на полицейски и комисарски служители без съществуване на мотивация и други
При влизането в концлагера всички са обискирани. Изземват се всички персонални движимости, облекло, хранителни запаси, полезности и пари, като се сформира протокол. Паричните суми се подават в Българска народна банка. Така, единствено за времето от 26.V до 22.VI и на 30.VII от 199 души и 37 фамилии са конфискувани 874 243 лева Вещите остават на предпазване в лагера, като комендантът може да ги използва " за потребностите на лагеруващите ". При освобождение от лагера движимостите следва да се върнат против автограф или да се изпратят в общините, в които лицата са изселени. Тези, които са с неустановени притежатели, следва да се насочат в КЕВ в София, с цел да бъдат продадени на търг ". Последвалите недоволства за невърнати персонални движимости, златни пръстени и други приказват за осъществени злоупотреби.
Задържаните в Сомовит нормално идват без най-необходимото. Делегатът на КЕВ в Плевен осведомява София, че те идват без облекло и завивки, защото при задържането им било неразрешено да взимат каквото и да било. Той приканва КЕВ да им се разрешава да си взимат нужните движимости, с цел да не остават в тежест на локалните еврейски общини. Самите лагерници пишат на основния равин доктор Хананел на 27.VIII.1943 година, че са " в доста окаяно състояние по отношение на облеклото, защото всички, без разлика на бившето им материално състояние, са овъшлели и се постанова безусловно да се бракуват старите им долни и горни облекла "...
На 1 ноември делегатът на КЕВ в Плевен - б.а.) написа: " Времето край Дунава с настъпването на зимата става още по-хладно, а в бараките е доста студено и няма съоръжения за слагане на печки. Следва да Ви донеса, че една огромна част от въдворените в лагера евреи не ще могат да изтърпят на тези неволи и изключително децата, каквито в лагера има много, а даже има 8 месечно дете "...
Менюто е: заран - чай със захарин, на обед и вечеря - по едно ядене (чорба с 5 гр. боб, без никаква лой и 70 гр. царевичен самун за през целия ден. Дневният размер на разхода не може да надвишава 22 лева, като се готви най-икономично. Не се позволява закупуването от пазара на какъвто и да било зарзават и други хранителни артикули, защото били скъпи... На въдворените в Сомовит се не разрешава да получават облекла и храни от своите близки...
Срещу политиката на гладно заличаване на лагерниците по-възрастните самопожертвувателно се отхвърлят съвсем напълно от храната си. Известният държавник, юрист, изтъкнат деятел на БРСДП, предстоящ депутат в 26-то Обикновено национално заседание (1945-1946) и повторен ръководител на Централната консистория на евреите в България (1944-1948, 1951-1952) Давид Исак Йерохам събира няколко по-възрастни лагерници и им предлага: " Виждате, решили са да ни уморят от апетит, това е ясно. Ние, старите, и без туй си отиваме. Хайде да се откажем от нашето ястие в интерес на младите. На тях ще дадем фасула, а за нас ще оставим рядката чорбица "... От довечера, паниците на младите се напълват с гъста фасулена супа.
Битът на евреите в сомовитския лагер става още по-тежък заради неприятните хигиенични условия. Една дребна петролна лампа, няколко стомни вода и две нощни гърнета за целия лагер. Три пъти на ден са извеждани за по 10 минути на двора. Когато е позволено да се отиде до клозетите, към тях се стълпяват всички. Това е ежедневната конюнктура на живот...
През октомври-ноември (1943) се завързва кореспонденция за ориста на 8 месечното дете, чието оставане в лагера рискува здравето и живота му. Такова е ситуацията и на други деца, защото изискванията на живот там са изключително неприятни...
Всичко това става при неналичието на медикаменти и на най-елементарното за поддържането на хигиената - сапун, който лагерниците не могат да си доставят след изземването на всичките им парични средства. При заплахата от експлоадирането на епидемии и необятното разпространяване на паразити началникът на лагерната защита съумява да издейства от КЕВ 5000 лева за сапун. Двете медицински сестри Астра Калдерон и Ребека Файон, които също са въдворени там, вършат каквото могат, с цел да облекчат ситуацията на болните, само че то е напълно малко при неналичието на каквито и да са медикаменти, медицински инструментариум, превързочни материали и други
Причините за последователното съкращаване броя на арестуваните евреи в концлагера Сомовит се крият основно в общото военнополитическо състояние, външно и вътрешно, на България. Германия претърпява следващия боен погром при Курската дъга. На 28 август 1943 година умира цар Борис III. На 14 септември министър-председателското кресло заема Добри Божилов, на мястото на Богдан Филов. На 2 октомври новият министър на вътрешните работи Дочо Христов, вносителят на ЗЗН, с голямо страдание декларира на конференция с регионалните шефове, че... еврейският въпрос става все по-тежък, защото неуспели да ги изселят; че няма към този момент да изселват евреи; че мълчешком ще им се дадат облекчения, в смисъл да не тежат на страната и популацията и че регионалните шефове трябвало да помислят за обособени ограничения с оглед локалните условия, с цел да се облекчат българите от наличието на евреите.
Замислен като концентрационен лагер за участниците в 24-то майската протестна проява, той се развива като място за наказване на евреи от цялата страна. През него и лагера в Кайлъка минават над 527 души, съгласно очевидно непълните данни в една азбучна тетрадка, формирана след това... Всички лагерници в Сомовит изстрадаха репресиите на фашистката власт единствено за това, че бяха евреи и тъй като част от тях се осмелиха да стачкуват обществено против изселването им от родните гнезда.
Писмо oт KEB дo M-вo на публичните здания, пътищата и София, 30 май 1943 година
Да бъдат изпратени в Сомовит от съответните трудови елементи, защото комисарството задържа същите заложници:
1. Исак Гершон, ул. " Цар Борис " 160, мобилизиран в Ловеч
2. Д-р Жак Хаим Алшех, " Клементина " 133, мобилизиран в 7 работна група в с. Соколово, Ловчанско
3. Нисим Самуил Пизанти, " Бачо Киро " 38 (няма сведения къде е мобилизиран).
Комисар: Александър Белев
ЦДИА.ф. 190, оп.З,а. е. 198, л. 204.
Писмо на Дирекция на полицията дo KEB
София, 7 юни 1943 година
Приложени изпращат Ви се 12 бележки адресирани до разнообразни лица, произхождащи от евреи, намиращи се в този момент в лагера при село Сомовит. Бележките са открити на гара Плевен до един вагон на земята по времето, когато са конвоирани група евреи за същия лагер. На предписание.
Началник на отдел: /п/ Cm. Драганов Инспектор: /п/ Cm. Проданов
1. До Азаря Леви, Цар Симеон 29, Шевен
Обични Азаря,
Да знаеш, че тук сме 15(0) души и ще ни изпратят в Сомовит. Направи вероятното (да уведомиш) други...
2. Методи Кусев, ул. Клементина 7, София. Направете нужното. Групата отпътува Сомовит. Гершон...
5. Г-н Аврам Йосифов. Група 140 души наши общественици изпращат ни в Сомовит, направи бързи действия по телефона и както намериш за добре. Бързай, участта е неприятна, в точния момент да ни спасят. Твой Ели Панижел...
7. Аврам Яков. Магазин Кумарово-Плевен. Аврам, иди в Кумарово. Комисия отпътуваме за Сомовит и така нататък Направете посредством София действия. Рубен Нисим Рубен. Чрез положителни видни юристи. Твой шурей Рубен. Сме към 150 елита на София.
11. Иван Иванов. Столичен кмет, София. Невинна група пътуваме за Сомовит и оттова в неопределеност. Моля Вашата помощ. Вашия Гершон
НДИА, ф. 190, on. 3, а. е. 198, л. 24-35. Оригинал.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ