Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български

Паисий Хилендарски (1722–1773), постоянно именуван още Отец Паисий, e български национален будител и свещеник, създател на „ История славянобългарска “. Изразените в труда му хрумвания за национално възобновление и избавление на българския народ карат доста учени да го сочат за учредител на Българското възобновление. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна черква през 1962 година.
Информация за живота на Паисий имаме от автобиографичните му бележки в „ История славянобългарска “, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна догадка в българската историография споделя, че Паисий Хилендарски е наследник на Михаил Хадживълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски и Хаджи Вълчо от Банско. Различни краеведски писания показват други селища като отечество на Паисий Хилендарски, само че те не получават съществено внимание.
Паисий Хилендарски не получава редовно обучение, само че през 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се среща с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на главния си труд. „ История Славянобългарска “ е приключена през 1762 година в Зографския манастир, откакто Паисий напуща Хилендерския манастир поради разкол с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, с цел да се преписва и популяризира измежду българите. Предполага се, че е умрял на 3 юни 1773 година на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги - квартал на Асеновград).
Източник: Уикипедия