Проф. Пимпирев: Метеоритите не могат да се предвидят и за тях не могат да бъдат взети мерки
Падаща ярка светлина беше видяна нощес в небето над София, Видин, Лом и други обитаеми места към 21:50 часа. Основните догатки са, че това е било метеор.
Случая разяснява пред bTV проф. Христо Пимпирев - български академик и полярен откривател, който е и професор по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Между Юпитер и Марс
„ Метеоритите са най-разпространени в един метеоритен пояс – сред Юпитер и Марс. Смята се, че тези скални парчета, които са стоманени, железно-каменни или единствено каменни и се движат в облак, идват от разрушена ембрионална планета, която не е могла да се трансформира в планета. Привлечени от притеглянето на Земята, доста от тези парчета напущат облака и потеглят в галактическото пространство. Попадат в атмосферата и в случай че са по-малки, изгарят – виждаме светещата им диря, следим и метеорни дъждове. По-големите падат на Земята и образуват и кратери. Могат да бъдат рискови, когато са с огромни размери. Тунгуският астероид в Сибир, наприемр, е бил голям. Той изгаря, преди да стигне до Земята, само че провокира сеизмични феномени “, описа проф. Пимприрев.
Той уточни, че метеоритите не могат да се плануват и за тях не могат да бъдат взети ограничения.
Метеорити в България
„ В България също има паднали астероиди – има данни за такива през 18-и, 19-и и 20-и век. Метеорити е имало към Свищов, Белоградчик, Гумошник, само че те са дребни, от няколко кг и не са представлявали заплаха за естествено злополучие “, уточни проф. Пимпирев.
Първият астероид у нас, за който има исторически сведения, е от края на 19-и век. Той е паднал в региона на Разград, когато към момента сме под турско иго и е измерен в оки. Доста неразбираеми са тежината и размера му, само че е бил относително огромен.
Вторият астероид, за който има писмени сведения, е паднал в Белоградчишко. Той е тежал 3,5 кг и е подарен от турските управляващи на австрийски естествоизпитател и странник, който го занася в Австро-унгарската империя и се съхранява в музей в Будапеща.
През идващите години също са регистрирани няколко рухвания на астероиди.
През 1966 година три паднали къса са открити при Полски тръмбеш, Великотърновска област. Те обаче са били в дребни размери и имат единствено научна стойност. Смята се, че това е последният паднал метерорит на нашите територии.
Носят данни за произхода на живота
„ Метеоритите са извънредно скъпи, тъй като те са част от Слънчевата система. В някои астероиди са открити аминокиселини, които са градивните частици на живата материя. Особено застъпени сега са експедициите за търсене на астероиди на Антарктида. У нас те падат в гористи местности, в планини, където мъчно могат да се намерят. На Антарктида обаче е лед, и даже в дребни размери метеоритите елементарно могат да бъдат открити “, изясни още полярният откривател проф. Пимпирев.
Падал ли е астероид от Марс на Антарктида?
„ При експедицията ми на Южния полюс имаше един академик с металотърсач, който търсеше астероиди на Антарктида и даже пред мен откри два. Той разяснява тогава, че съгласно него единият от тях е от Марс. Там те падат върху ледената завивка и няма нанесени вреди. Много астероиди са падали по света, има колекционери, които ги събират, а по-късно ги продават. България като повърхност не е огромна страна и да попадне астероид в нейните граници, е относително рядко събитие “, разяснява проф. Пимпирев.
" Не са безобидни в историята ": Изчезването на динозаврите
„ Не може да се опасяваме, че може да ни сполети астероид, макар че не е невероятно – това въпреки всичко се смята, че е една от главните аргументи за измирането на динозаврите, растителни и доста скотски типове в края на Мезозойската епоха. Тогава в региона на Мексиканския залив голям астероид провокира огромен облак от прашни частици, токсичност на водата, апетит и невъзможна фотосинтеза. Така изчезва една господстваща организмова група по това време. Метеоритите напълно не са безобидни в геоложката история “, изясни още ученият.
