Трийсет години след падането на Берлинската стена, стените отново се завръщат
Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година, когато хиляди ликуващи източногерманци гледаха с наслада и подбив изкормената бетонна камара, изглеждаше знак, че идва " краят на историята ", че се задава свят без граници.
Трийсет години по-късно обаче на планетата израстват все нови крепостни зидове и огради, защото страхове, свързани с глобализацията, внушават блян към повече сигурност и самоизолация, считат ред аналитици.
" Ако хората, поставили завършек на студената война, погледнат днешните събития, ще видят парадигмата напълно заменена ", разяснява Елизабет Вале, откривател от Университета на Квебек в Монреал, знаменит специалист по граничните стени.
40 000 километра
Сто и шейсеткилометровата линия на Берлинската стена в действителност се е трансформирала към този момент в място за разходки в пасторална атмосфера, обикнато от велосипедисти и тичащи за здраве.
Другаде обаче нещата не стоят по този начин - сега " сме сигурни, че има стени с обща дължина безусловно колкото обиколката на Земята, тоест 40 000 км ", споделя тя. Показател, мощно повишен от 20 години насам. Става дума за " 71 стени ", избрани като структури, вкопани в земята и представляващи непреодолими трудности.
Повечето се намират на азиатския континент - към Индия, в Китай, Корея и Близкия изток. Други са ситуирани по-специално в Централна Европа - Унгария и България, също и в Съединени американски щати, като загради за мигранти.
Същевременно анкетите издават и наклонност към ерозия на демократичните системи в света.
Преди 30 години пристигна краят на желязната завеса в Европа и " хората с наслада видяха, че може да бъдат заличени граници, считани за безконечни, а през днешния ден навлязохме отново в ера, когато се градят стени, създаващи страхове и разделяне ", установи със страдание Ник Бъкстън от Транснационалния институт - проучвателен център, разгласил преди година отчет по този въпрос.
Как да си разбираем завръщането на бариерите?
Глобализация
" В началото на 2000-те работната догадка бе, че повода са атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати " - с оглед джихадистката опасност, изяснява Елизабет Вале.
Днес това са по-скоро последствия от глобализацията. Стремежът измежду част от обществата към възвръщане на националния суверенитет в един свят, изложен като че ли на всевъзможни ветрове.
Границите " в никакъв случай не са изчезвали, с изключение на на картите в нашето схващане на европейски пътешественици ", вижда френският географ и някогашен дипломат Мишел Фуше в своя труд " Завръщането на границите ".
" Да премахнеш границите ще значи да изличиш държавите; един свят без граници е свят на варвари ", счита той. Дори немският свещеник Йоахим Гаук, взел участие в революцията от 1989 година в Германска демократична република, а след това станал държавен глава на обединена Германия, през днешния ден упорства държавните управления да постановат " в някаква форма ограничавания ", с цел да " уталожат страховете измежду популацията ".
" Глобализацията породи две придвижвания - придвижване към отваряне и придвижване към затваряне ", додава Елизабет Вале, несклонна да хвали " глобалистите ", пледиращи за безспорна независимост на придвижване.
Грешка
" Една от грешките бе постулатът, че границите и суверенитетът ще изчезнат - а в действителност не е по този начин ", споделя тя.
" Това незабавно докара до инфекциозен резултат на база популизъм " - било то в Съединени американски щати със " стената " на президента Доналд Тръмп против Мексико или с морската, каквато би желал да види в Средиземно море лидерът на италианската последна десница Матео Салвини, прибавя изследователката.
Брекзит също се вписва в тази наклонност.
Защото - обобщи немският политолог Волфганг Меркел - същинската " стена " през днешния ден е най-много онази сред жителите " космополити ", печелещи от глобализацията, и тези, привързани към своята общественост, които се опасяват или са ощетени от глобализацията.
Това развиване обаче тревожи някои германци, живели в комунистическата Германска демократична република като Карстен Брензинг.
През 1989 година, преди рухването на Стената, 21-годишният тогава юноша съумява да мине оттатък Желязната завеса с риск за живота си. " Ние сме последното потомство (германци), израснало в една тирания, ние сме очевидци на Историята " и " е в действителност извънредно, че хората отново насочат позив за затваряне на границите ", споделя той.
Ясин Льо Форестие и Франк Целер от Франс прес / Българска телеграфна агенция
Трийсет години по-късно обаче на планетата израстват все нови крепостни зидове и огради, защото страхове, свързани с глобализацията, внушават блян към повече сигурност и самоизолация, считат ред аналитици.
" Ако хората, поставили завършек на студената война, погледнат днешните събития, ще видят парадигмата напълно заменена ", разяснява Елизабет Вале, откривател от Университета на Квебек в Монреал, знаменит специалист по граничните стени.
40 000 километра
Сто и шейсеткилометровата линия на Берлинската стена в действителност се е трансформирала към този момент в място за разходки в пасторална атмосфера, обикнато от велосипедисти и тичащи за здраве.
Другаде обаче нещата не стоят по този начин - сега " сме сигурни, че има стени с обща дължина безусловно колкото обиколката на Земята, тоест 40 000 км ", споделя тя. Показател, мощно повишен от 20 години насам. Става дума за " 71 стени ", избрани като структури, вкопани в земята и представляващи непреодолими трудности.
Повечето се намират на азиатския континент - към Индия, в Китай, Корея и Близкия изток. Други са ситуирани по-специално в Централна Европа - Унгария и България, също и в Съединени американски щати, като загради за мигранти.
Същевременно анкетите издават и наклонност към ерозия на демократичните системи в света.
Преди 30 години пристигна краят на желязната завеса в Европа и " хората с наслада видяха, че може да бъдат заличени граници, считани за безконечни, а през днешния ден навлязохме отново в ера, когато се градят стени, създаващи страхове и разделяне ", установи със страдание Ник Бъкстън от Транснационалния институт - проучвателен център, разгласил преди година отчет по този въпрос.
Как да си разбираем завръщането на бариерите?
Глобализация
" В началото на 2000-те работната догадка бе, че повода са атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати " - с оглед джихадистката опасност, изяснява Елизабет Вале.
Днес това са по-скоро последствия от глобализацията. Стремежът измежду част от обществата към възвръщане на националния суверенитет в един свят, изложен като че ли на всевъзможни ветрове.
Границите " в никакъв случай не са изчезвали, с изключение на на картите в нашето схващане на европейски пътешественици ", вижда френският географ и някогашен дипломат Мишел Фуше в своя труд " Завръщането на границите ".
" Да премахнеш границите ще значи да изличиш държавите; един свят без граници е свят на варвари ", счита той. Дори немският свещеник Йоахим Гаук, взел участие в революцията от 1989 година в Германска демократична република, а след това станал държавен глава на обединена Германия, през днешния ден упорства държавните управления да постановат " в някаква форма ограничавания ", с цел да " уталожат страховете измежду популацията ".
" Глобализацията породи две придвижвания - придвижване към отваряне и придвижване към затваряне ", додава Елизабет Вале, несклонна да хвали " глобалистите ", пледиращи за безспорна независимост на придвижване.
Грешка
" Една от грешките бе постулатът, че границите и суверенитетът ще изчезнат - а в действителност не е по този начин ", споделя тя.
" Това незабавно докара до инфекциозен резултат на база популизъм " - било то в Съединени американски щати със " стената " на президента Доналд Тръмп против Мексико или с морската, каквато би желал да види в Средиземно море лидерът на италианската последна десница Матео Салвини, прибавя изследователката.
Брекзит също се вписва в тази наклонност.
Защото - обобщи немският политолог Волфганг Меркел - същинската " стена " през днешния ден е най-много онази сред жителите " космополити ", печелещи от глобализацията, и тези, привързани към своята общественост, които се опасяват или са ощетени от глобализацията.
Това развиване обаче тревожи някои германци, живели в комунистическата Германска демократична република като Карстен Брензинг.
През 1989 година, преди рухването на Стената, 21-годишният тогава юноша съумява да мине оттатък Желязната завеса с риск за живота си. " Ние сме последното потомство (германци), израснало в една тирания, ние сме очевидци на Историята " и " е в действителност извънредно, че хората отново насочат позив за затваряне на границите ", споделя той.
Ясин Льо Форестие и Франк Целер от Франс прес / Българска телеграфна агенция
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ