Победата над властта е на един протест разстояние
Озаптени медии и успокоение на улицата - ето от какво се нуждае ръководещата върхушка за своя комфорт. Затова редовно и брутално мачка българската публицистика. С улицата обаче е друго. Минаха времената, когато недоволните жители бяха посрещани от жандармеристи с извадени палки. В наши дни властта се ослушва боязливо при всяка демонстрация на възмущение и постоянно скланя глава пред протестиращите.
Тази смяна е осезаема и все по-видима през последните няколко години. Например майките на деца с увреждания трябваше да стачкуват в продължение на месеци, сгушени в своите палатки край Народното събрание и Министерския съвет. В последна сметка обаче сложиха властта на колене. Смазани от лозунга „ Системата ни убива ”, депутатите утвърдиха цяла серия от законодателни промени, с цел да се съобразят с настояванията на майките за една по-добре уредена система за обществени грижи. И освен това - протестиращите извоюваха оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Разгневиха ги обидните му думи, че са „ група кресливи дами, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на зной и на дъжд тези сякаш заболели деца ”. Симеонов дълго се инати, най-после обаче не устоя и се отдръпна. Така протестиращите демонстрираха, че с твърдоглавие и напън успеха над властта е изцяло допустима.
Ефективността на палатковия митинг потвърдиха и медицинските сестри, които от дълго време се пробват да привлекат вниманието на държавното управление към окаяното си състояние. Заплахата им, че ще се настанят за непрекъснато пред Министерския съвет, беше задоволителна, с цел да ги вземе министър председателят Бойко Борисов насериозно. Никак не му подхожда мисълта, че чужденците, които обикалят из столичния център,
може да си помислят нещо неприятно за ръководството му
Тактиката на Борисов, когато стане въпрос за потушаване на гражданско неодобрение, е - да седнем, да поговорим, да обещаем (после я го осъществим, я не), единствено и единствено да няма признаци на безпокойствие по улиците.
Тези образци демонстрират (и доказват) страха, който властта изпитва от гледката на проведени и недоволни жители. Този боязън й внуши протестната вълна от 2013-2014 година Най-напред демонстрациите, подбудени от високите сметки за ток през 2013 година, принудиха Борисов да подаде оставката на своето първо държавно управление. След това безумното решение на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да изберат депутата предприемач Делян Пеевски за началник на ДАНС изкара хиляди хора на улиците, които в последна сметка докараха до срамен свършек късото ръководство на Пламен Орешарски. През тези години политическата система на страната беше в ужас. Изникваха какви ли не цивилен и политически планове, към държавните институции се налепиха публични препоръки, а някои хора безусловно чертаеха на улицата схеми за преустройства на цялата страна. Малко по малко ситуацията се стабилизира и нещата се върнаха в нормалното си русло, в което партийната политика взема решение всичко. Политиците обаче, изключително Борисов, си научиха урока - да не разрешават на уличното неодобрение да доближи сериозна точка, тъй като
последствията за статуквото биха били непредвидими
Затова властта толкоз постоянно отстъпва на настояванията на протестиращите, в случай че ще и да има единствено няколко палатки пред Народното събрание. Защото няма по какъв начин да знае дали на следващия ден край палатките няма да се наредят хиляди други недоволни.
Гражданите обаче като че ли не осъзнават силата, която им дава този инертен боязън, който тресе ръководещата клика. И не го употребяват, с цел да нанесат удар там, където в действителност ще я заболи. Наскоро „ Алфа Рисърч ” разгласява изследване, съгласно което едвам 16% от българите са взели участие в гражданска самодейност, отбрана на идея или митинг през 2019 година Още по-малко - 14%, одобряват като свои персонални цели по-доброто ръководство на страната, постигането на повече правдивост и правда. Вероятно по тази причина спореният избор на Иван Гешев за основен прокурор, както и на неговия предходник Сотир Цацаров за ръководител на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ) по този начин и не привлякоха изключително внимание измежду обществеността. А трябваше, тъй като това са хората, от които в огромна степен ще зависи дали ще живеем в заслужено общество, или ще поносим издевателството на корумпирани политици и служители.
Малка разтуха е, че съгласно социолозите хората стават
все по-склонни да излязат и обществено да се борят
против всичко, което утежнява непосредствената им среда на живот. Да, значимо е да търсим сметка на ръководещите, когато позволяват безсистемно застрояване в огромните градове да вземем за пример. Но в надълбоко криминализирана страна като нашата сходни проблеми не могат да се вземат решение поединично. Малката победа тук и там има значение. Голямата борба обаче би трябвало да бъде против корумпираната система на властта. Майките на деца с увреждания са прави. Не друго, а „ системата ни убива ”.
Властимащите, които държат тази система, са страхливи, колкото и уверени да наподобяват в своята непоколебимост. Затова и са постоянно подготвени да се пречупят, стига протестният напън да бъде задоволително дълготраен и мощен. Остава на жителите да решат дали справедливото общество е идея, поради която си заслужава да се излезе на палатки пред Народното събрание и държавното управление.
Тази смяна е осезаема и все по-видима през последните няколко години. Например майките на деца с увреждания трябваше да стачкуват в продължение на месеци, сгушени в своите палатки край Народното събрание и Министерския съвет. В последна сметка обаче сложиха властта на колене. Смазани от лозунга „ Системата ни убива ”, депутатите утвърдиха цяла серия от законодателни промени, с цел да се съобразят с настояванията на майките за една по-добре уредена система за обществени грижи. И освен това - протестиращите извоюваха оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Разгневиха ги обидните му думи, че са „ група кресливи дами, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на зной и на дъжд тези сякаш заболели деца ”. Симеонов дълго се инати, най-после обаче не устоя и се отдръпна. Така протестиращите демонстрираха, че с твърдоглавие и напън успеха над властта е изцяло допустима.
Ефективността на палатковия митинг потвърдиха и медицинските сестри, които от дълго време се пробват да привлекат вниманието на държавното управление към окаяното си състояние. Заплахата им, че ще се настанят за непрекъснато пред Министерския съвет, беше задоволителна, с цел да ги вземе министър председателят Бойко Борисов насериозно. Никак не му подхожда мисълта, че чужденците, които обикалят из столичния център,
може да си помислят нещо неприятно за ръководството му
Тактиката на Борисов, когато стане въпрос за потушаване на гражданско неодобрение, е - да седнем, да поговорим, да обещаем (после я го осъществим, я не), единствено и единствено да няма признаци на безпокойствие по улиците.
Тези образци демонстрират (и доказват) страха, който властта изпитва от гледката на проведени и недоволни жители. Този боязън й внуши протестната вълна от 2013-2014 година Най-напред демонстрациите, подбудени от високите сметки за ток през 2013 година, принудиха Борисов да подаде оставката на своето първо държавно управление. След това безумното решение на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да изберат депутата предприемач Делян Пеевски за началник на ДАНС изкара хиляди хора на улиците, които в последна сметка докараха до срамен свършек късото ръководство на Пламен Орешарски. През тези години политическата система на страната беше в ужас. Изникваха какви ли не цивилен и политически планове, към държавните институции се налепиха публични препоръки, а някои хора безусловно чертаеха на улицата схеми за преустройства на цялата страна. Малко по малко ситуацията се стабилизира и нещата се върнаха в нормалното си русло, в което партийната политика взема решение всичко. Политиците обаче, изключително Борисов, си научиха урока - да не разрешават на уличното неодобрение да доближи сериозна точка, тъй като
последствията за статуквото биха били непредвидими
Затова властта толкоз постоянно отстъпва на настояванията на протестиращите, в случай че ще и да има единствено няколко палатки пред Народното събрание. Защото няма по какъв начин да знае дали на следващия ден край палатките няма да се наредят хиляди други недоволни.
Гражданите обаче като че ли не осъзнават силата, която им дава този инертен боязън, който тресе ръководещата клика. И не го употребяват, с цел да нанесат удар там, където в действителност ще я заболи. Наскоро „ Алфа Рисърч ” разгласява изследване, съгласно което едвам 16% от българите са взели участие в гражданска самодейност, отбрана на идея или митинг през 2019 година Още по-малко - 14%, одобряват като свои персонални цели по-доброто ръководство на страната, постигането на повече правдивост и правда. Вероятно по тази причина спореният избор на Иван Гешев за основен прокурор, както и на неговия предходник Сотир Цацаров за ръководител на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ) по този начин и не привлякоха изключително внимание измежду обществеността. А трябваше, тъй като това са хората, от които в огромна степен ще зависи дали ще живеем в заслужено общество, или ще поносим издевателството на корумпирани политици и служители.
Малка разтуха е, че съгласно социолозите хората стават
все по-склонни да излязат и обществено да се борят
против всичко, което утежнява непосредствената им среда на живот. Да, значимо е да търсим сметка на ръководещите, когато позволяват безсистемно застрояване в огромните градове да вземем за пример. Но в надълбоко криминализирана страна като нашата сходни проблеми не могат да се вземат решение поединично. Малката победа тук и там има значение. Голямата борба обаче би трябвало да бъде против корумпираната система на властта. Майките на деца с увреждания са прави. Не друго, а „ системата ни убива ”.
Властимащите, които държат тази система, са страхливи, колкото и уверени да наподобяват в своята непоколебимост. Затова и са постоянно подготвени да се пречупят, стига протестният напън да бъде задоволително дълготраен и мощен. Остава на жителите да решат дали справедливото общество е идея, поради която си заслужава да се излезе на палатки пред Народното събрание и държавното управление.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ