Сто години самота: Борис и Славка Деневи отвъд картините
„ Отвъд картините - за изкуството и живота на Борис и Славка Деневи “ (до 22 юни на „ Шипка “ 6, ет. I) е невероятна галерия - освен за гледане, само че и за дълго четене и размисъл. Художниците Борис Денев (1883-1969) и Славка Денева (1929-1984) са татко и щерка, а през столетието от неговото раждане до нейната смърт българското изкуство минава през насърчителен подем и тежки тествания. Отвъд изкуството българският живот - също.
" Решихме изложбата да е драматургичен роман, а не суха академична експозиция ", споделя Антон Стайков, който е куратор дружно със Свобода Цекова. Още от входа на залата на първия етаж в галерията на СБХ на " Шипка " 6 ви обзема възприятието, че не влизате в изложба, а в нещо друго, може би музей. Директно против вратата е транспортната количка от постера на изложбата, натоварена с радиограмофон Minerva, подарен от Борис Христов на Борис Денев. С глинената глава на Славка върху него цялото нещо наподобява на чудноват музикален кентавър или сфинкс на колелца, натоварен с плочи и изкуство.
Усещането се укрепва от няколко десетки чекмеджета витрини, закупени неотдавна за архива на Деневи, пълни с рисунки, страници от вестници, снимки… Друга специфичност на тази галерия е, че до множеството от картините — и по стените, и в чекмеджетата — доста от обичайните бележки с името на създателя и произведението липсват. Идеята е на фена да не му е елементарно, той би трябвало самичък да сглоби в главата си пъзела на историята, която описват кураторите. Да откриеш сам какво виждаш е доста по-интересно. Но който желае, може да си вземе от охраната „ Инвентарен списък на всички произведения в изложбата “ (или пък да го отвори в електронен вид на телефона си), за да му служи като справочник.
Впрочем творчеството на Славка Денева постоянно
слага артисториците пред подобни задачи
За разлика от татко си, който съвсем постоянно се подписва и дава наименования на творбите си, тя не прави нито едното, нито другото. Освен това не датира работите си, с което затруднява още повече откривателите. Изложбата споделя за Борис и Славка хронологично и паралелно, само че е трудно да се каже кое в техните творчески и житейски ориси е повече — паралелите или разминаванията. Борис Денев прави първата си независима галерия като самообразован художник през 1909 година, до момента в който е преподавател в с. Иванча, Търновско. Първата независима галерия на Славка Денева е 10 години след гибелта ѝ.
Борис Денев рисува пейзажи, портрети, исторически картини, древен и военни сюжети. През 1942 година е бил комисар на българското присъединяване на Венецианското биенале (в освободения павилион на окупираната Полша). Приживе има 25 независими изложения, само че
нито една след 9 септември
Славка Денева рисува градски и селски пейзажи, портрети, натюрморти и интериори и с изключение на свободен художник е била преподавател в курс за художници фенове на гара Искър. Приживе няма независими изложения.
Борис е учил живопис в Мюнхен, през 20-те години е работил известно време в Италия, а от 1931 година минава на свободна процедура. Славка учи в Художествената академия в София, само че не съумява да се дипломира, постоянно е била на свободна практика и е излизала в чужбина два пъти — до Рига и на интернационален пленер в Поехановец, Полша, през 1974 г.
От тези два живота, свързани между тях и с историческите събития, Антон и Свобода са направили разказ с картини и текст, книга за живота във и отвъд изкуството в четири глави. Обособили са в залата 4 зони, наречени от тях гнезда. Всяко е отдадено на друг интервал от живота на татко и дъщеря и съдържа картини, окачени по стените, и чекмеджета, цялостни с рисунки, отрязъци от вестници, снимки и документи, които слагат работата и живота на Борис и Славка Деневи в подтекста на времето и мястото. Защото техният роман е за времето, което е способно да променя орисите на хората - но има и хора, които то не може да промени.
В тази галерия задачата на кураторите не е била да представят най-добрите или знакови произведения. През последните години са правени изложения и на двамата, в това число и общи. Техни творби има в галерии, издавани са албуми, проучени са от изкуствоведи. „ Нас ни интересуваше друг взор към тези двама художници, споделя Свобода Цекова. — Досега при Денев това бяха пейзажите от Търново и малко военни рисунки. А при Славка — портрети, натюрморти с цветя и малко интериори. Нашият прочит, несъмнено, е индивидуален, само че разказът е основан на цялостното проучване на творчеството и живота им. “
Първото „ гнездо “ е събрало информация за живота и изкуството от първите 36 години на Борис Денев - от раждането му до края на 1919 година Той е потомък на търновски род на занаятчии, в който се почитат образованието и изкуствата. Като дете, като се изключи че рисува и свири на цигулка, е пристрастен по геометрията и е
захласнат от концепцията да изобрети летателен уред
Едно от увлеченията му ще откри приложение в цялото му творчество, на най-много десетилетия по-късно, когато след 9.IX.1944 година му не разрешават да рисува навън и намира леговище в задълбочено и систематично проучване върху перспективата с ренесансова отдаденост.
Във втората глава от историята, озаглавена „ В положително и зло: Творчество, семейство, още веднъж война “, са най-успешните и щастливи години на Борис Денев — 1920-1944. Тoй рисува и пътува повече из Европа и Балканите, участва интензивно в културния живот. Всяка година прави по една непроменяемо сполучлива независима галерия. Все отново по-мащабните му работи, както и салонните портрети, които рисува, са лишени от свободата и спонтанността, които изпълват подготвителните му наброски. В изложбата има няколко от тези дребни бисери. В този период се и оженва, ражда се щерка му Славка.
В началото на третата част на сцената влиза Червената войска и се спуска Желязната завеса. Борис Денев повече няма да пътува. Репресиите в първите седмици след 9 септември 1944 година ще застигнат и него, както и много други представители на креативния и интелектуален хайлайф. След като изкарва
пет месеца в пандиза и още пет в лагер,
най-тежкото е, че го изключват от Съюза на художниците. Забранено му е да рисува навън и не му издават документ, с който да си купува бои и платна. Известният и почитан до през вчерашния ден пейзажист рисува гледките от прозореца с цветните моливи на щерка си.
В този интервал, докато художниците са принудени да се научат да възпяват строителството на социализма и всеки опит за неконвенционалност се санкционира, неконвенционалната Славка е призната в Художествената академия, първа по триумф. Тук е уместно да споделим един цитат от неизвестен действен служащ до Столичната дирекция на Държавна сигурност, 17.IX.1948 година: „ Същата като ученичка е отказала да членува в която и да билo политическa или всеобща младежка организация. Държала се е индиферентно, настрани от всички ученички и е била доста горда. Не е имала откpuти изявления срещу Отечествен фронт, само че по държането си проличава, че всичко oтечественофронтовско ѝ е обратно. Kакто в гимназията, така u в квартала не дружи с никого, само че постоянно всяка вечер излиза на разходка, и то сама. Сигурно на друго място се среща с приятелите cи, които ca непознати в квартала. За да се открият връзките й, в случай че има тaкива, същата би трябвало да бъде проследена. "
След шест години дипломната ѝ работа „ Товарене на щайги домати по залез слънце в село Конаре “ получава двойка. Макар и малко дълго, заглавието е в духа на соцреализма, само че картината очевидно не е. Ето и още един цитат от Протокол от дипломна защита на стyдентите на проф. Панайот Панайoтов, от 1953 година: " Другарят ректор обясни на дипломника... Процесът не е обяснен, фигурите нямат живoт. Настроението на композицията би трябвало да стане въобще по-оптимистично и да се изрази paдостта от резултата на труда.
Добре е също по този начин на кapтината да cе виждат повече щайги “
Славка, момиче с темперамент, отказва да направи иcканите от комиcията промени и напуска, без да се дипломира. Баща ѝ е сломен, фамилията мизерства. Но тя ще върви по своя път, без да подвига звук, и ще рисува, без да се преценява с конюнктурата. Никога няма да направи независима галерия, само че през 1956 година, с ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз и настъпващото топене, и ситуацията на художниците ще се размрази. Още същата година участието на Денев в СБХ е възобновено, а Славка е призната за кандидат-член. През 1967-а него го вършат заслужил художник, а тя, въпреки и без тапия, влиза в СБХ. Картините им биват допускани до общи изложения.
Финалният стадий стартира със гибелта на Борис Денев в последния ден на 1969-а и приключва през 1984-та, когато почива и Славка Денева. Тези 15 години тя изкарва сама, отдадена напълно на изкуството. Но когато социалистическият лагер затъва в застойните години, които ще доведат до края му, Денева опитва. Опитва разнообразни стилове и въздействия от Ван Гог до „ реализъм “ (с което затруднява изкуствоведите), техники и стилистични похвати, тества нови медии и комбинации от химически несъвместими материали (с което основава работа на реставраторите).
Увлича се от ден на ден в рисуването на купища от незначителни движимости, като че ли в опит да открие смисъл в инцидентните скупчвания или в тайния ред на безредието. Купува си дребна къща в село Сопот, където намира нови сюжети в обраслите с треви и преплетени клони запустели къщи.
През 1983-та Славка Денева съсредоточава напъните си в
отбелязването на 100-годишнината от рождението на татко си
Юбилейната му галерия минава с триумф, а голямата сума от откупките (няколко десетки хиляди лева) подарява за бедстващи художници. Малко преди гибелта си на идната година завещава всичко, които има - дома си на „ Шипка “ 18, целия фамилен списък с няколко хиляди картини и рисунки и вноска от 1500 лева за закупуване на автомобил - на СБХ. Мисля, че Борис и Славка Деневи заслужаваха тъкмо такава галерия - различна и предизвикателна, каквито са и картините на дъщерята. И уповавам се, успешна, каквато е кариерата на бащата в междувоенния интервал.
Съдбата на наследството обаче като че ли продължава трагичната cъдба на Деневи. След дълъг престой в дeпата на НХГ, през 1993 година картините са върнати на СБХ, като много oт тях изчезват мистериозно. Други са продaдени с решение на Управителния съвет на СБХ в края на 90-тe години - с цел набиране на средства за музей, само че подобен не е изработен. СБХ и фондация " Поддържане на изкуството в България " издадоха албуми за Борис и Славкa Деневи, организираха няколко изложби и направиха малка онлайн изложба в уеб страницата на СБХ. През 2018-а стартира съживяването на Архив " Деневи " — със създaването на специални пространства и работа по cистематизирането на архива. Настоящата изложба е продължение на напъните за проучване и пoпуляризиране на това скъпо завещание.
" Идват доста младежи, държат се почтително и гледат дълго " - по този начин кураторът Антон Стайков обобщава начинанието " Отвъд картините... ", лишило повече от година подготовка.
" Решихме изложбата да е драматургичен роман, а не суха академична експозиция ", споделя Антон Стайков, който е куратор дружно със Свобода Цекова. Още от входа на залата на първия етаж в галерията на СБХ на " Шипка " 6 ви обзема възприятието, че не влизате в изложба, а в нещо друго, може би музей. Директно против вратата е транспортната количка от постера на изложбата, натоварена с радиограмофон Minerva, подарен от Борис Христов на Борис Денев. С глинената глава на Славка върху него цялото нещо наподобява на чудноват музикален кентавър или сфинкс на колелца, натоварен с плочи и изкуство.
Усещането се укрепва от няколко десетки чекмеджета витрини, закупени неотдавна за архива на Деневи, пълни с рисунки, страници от вестници, снимки… Друга специфичност на тази галерия е, че до множеството от картините — и по стените, и в чекмеджетата — доста от обичайните бележки с името на създателя и произведението липсват. Идеята е на фена да не му е елементарно, той би трябвало самичък да сглоби в главата си пъзела на историята, която описват кураторите. Да откриеш сам какво виждаш е доста по-интересно. Но който желае, може да си вземе от охраната „ Инвентарен списък на всички произведения в изложбата “ (или пък да го отвори в електронен вид на телефона си), за да му служи като справочник.
Впрочем творчеството на Славка Денева постоянно
слага артисториците пред подобни задачи
За разлика от татко си, който съвсем постоянно се подписва и дава наименования на творбите си, тя не прави нито едното, нито другото. Освен това не датира работите си, с което затруднява още повече откривателите. Изложбата споделя за Борис и Славка хронологично и паралелно, само че е трудно да се каже кое в техните творчески и житейски ориси е повече — паралелите или разминаванията. Борис Денев прави първата си независима галерия като самообразован художник през 1909 година, до момента в който е преподавател в с. Иванча, Търновско. Първата независима галерия на Славка Денева е 10 години след гибелта ѝ.
Борис Денев рисува пейзажи, портрети, исторически картини, древен и военни сюжети. През 1942 година е бил комисар на българското присъединяване на Венецианското биенале (в освободения павилион на окупираната Полша). Приживе има 25 независими изложения, само че
нито една след 9 септември
Славка Денева рисува градски и селски пейзажи, портрети, натюрморти и интериори и с изключение на свободен художник е била преподавател в курс за художници фенове на гара Искър. Приживе няма независими изложения.
Борис е учил живопис в Мюнхен, през 20-те години е работил известно време в Италия, а от 1931 година минава на свободна процедура. Славка учи в Художествената академия в София, само че не съумява да се дипломира, постоянно е била на свободна практика и е излизала в чужбина два пъти — до Рига и на интернационален пленер в Поехановец, Полша, през 1974 г.
От тези два живота, свързани между тях и с историческите събития, Антон и Свобода са направили разказ с картини и текст, книга за живота във и отвъд изкуството в четири глави. Обособили са в залата 4 зони, наречени от тях гнезда. Всяко е отдадено на друг интервал от живота на татко и дъщеря и съдържа картини, окачени по стените, и чекмеджета, цялостни с рисунки, отрязъци от вестници, снимки и документи, които слагат работата и живота на Борис и Славка Деневи в подтекста на времето и мястото. Защото техният роман е за времето, което е способно да променя орисите на хората - но има и хора, които то не може да промени.
В тази галерия задачата на кураторите не е била да представят най-добрите или знакови произведения. През последните години са правени изложения и на двамата, в това число и общи. Техни творби има в галерии, издавани са албуми, проучени са от изкуствоведи. „ Нас ни интересуваше друг взор към тези двама художници, споделя Свобода Цекова. — Досега при Денев това бяха пейзажите от Търново и малко военни рисунки. А при Славка — портрети, натюрморти с цветя и малко интериори. Нашият прочит, несъмнено, е индивидуален, само че разказът е основан на цялостното проучване на творчеството и живота им. “
Първото „ гнездо “ е събрало информация за живота и изкуството от първите 36 години на Борис Денев - от раждането му до края на 1919 година Той е потомък на търновски род на занаятчии, в който се почитат образованието и изкуствата. Като дете, като се изключи че рисува и свири на цигулка, е пристрастен по геометрията и е
захласнат от концепцията да изобрети летателен уред
Едно от увлеченията му ще откри приложение в цялото му творчество, на най-много десетилетия по-късно, когато след 9.IX.1944 година му не разрешават да рисува навън и намира леговище в задълбочено и систематично проучване върху перспективата с ренесансова отдаденост.
Във втората глава от историята, озаглавена „ В положително и зло: Творчество, семейство, още веднъж война “, са най-успешните и щастливи години на Борис Денев — 1920-1944. Тoй рисува и пътува повече из Европа и Балканите, участва интензивно в културния живот. Всяка година прави по една непроменяемо сполучлива независима галерия. Все отново по-мащабните му работи, както и салонните портрети, които рисува, са лишени от свободата и спонтанността, които изпълват подготвителните му наброски. В изложбата има няколко от тези дребни бисери. В този период се и оженва, ражда се щерка му Славка.
В началото на третата част на сцената влиза Червената войска и се спуска Желязната завеса. Борис Денев повече няма да пътува. Репресиите в първите седмици след 9 септември 1944 година ще застигнат и него, както и много други представители на креативния и интелектуален хайлайф. След като изкарва
пет месеца в пандиза и още пет в лагер,
най-тежкото е, че го изключват от Съюза на художниците. Забранено му е да рисува навън и не му издават документ, с който да си купува бои и платна. Известният и почитан до през вчерашния ден пейзажист рисува гледките от прозореца с цветните моливи на щерка си.
В този интервал, докато художниците са принудени да се научат да възпяват строителството на социализма и всеки опит за неконвенционалност се санкционира, неконвенционалната Славка е призната в Художествената академия, първа по триумф. Тук е уместно да споделим един цитат от неизвестен действен служащ до Столичната дирекция на Държавна сигурност, 17.IX.1948 година: „ Същата като ученичка е отказала да членува в която и да билo политическa или всеобща младежка организация. Държала се е индиферентно, настрани от всички ученички и е била доста горда. Не е имала откpuти изявления срещу Отечествен фронт, само че по държането си проличава, че всичко oтечественофронтовско ѝ е обратно. Kакто в гимназията, така u в квартала не дружи с никого, само че постоянно всяка вечер излиза на разходка, и то сама. Сигурно на друго място се среща с приятелите cи, които ca непознати в квартала. За да се открият връзките й, в случай че има тaкива, същата би трябвало да бъде проследена. "
След шест години дипломната ѝ работа „ Товарене на щайги домати по залез слънце в село Конаре “ получава двойка. Макар и малко дълго, заглавието е в духа на соцреализма, само че картината очевидно не е. Ето и още един цитат от Протокол от дипломна защита на стyдентите на проф. Панайот Панайoтов, от 1953 година: " Другарят ректор обясни на дипломника... Процесът не е обяснен, фигурите нямат живoт. Настроението на композицията би трябвало да стане въобще по-оптимистично и да се изрази paдостта от резултата на труда.
Добре е също по този начин на кapтината да cе виждат повече щайги “
Славка, момиче с темперамент, отказва да направи иcканите от комиcията промени и напуска, без да се дипломира. Баща ѝ е сломен, фамилията мизерства. Но тя ще върви по своя път, без да подвига звук, и ще рисува, без да се преценява с конюнктурата. Никога няма да направи независима галерия, само че през 1956 година, с ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз и настъпващото топене, и ситуацията на художниците ще се размрази. Още същата година участието на Денев в СБХ е възобновено, а Славка е призната за кандидат-член. През 1967-а него го вършат заслужил художник, а тя, въпреки и без тапия, влиза в СБХ. Картините им биват допускани до общи изложения.
Финалният стадий стартира със гибелта на Борис Денев в последния ден на 1969-а и приключва през 1984-та, когато почива и Славка Денева. Тези 15 години тя изкарва сама, отдадена напълно на изкуството. Но когато социалистическият лагер затъва в застойните години, които ще доведат до края му, Денева опитва. Опитва разнообразни стилове и въздействия от Ван Гог до „ реализъм “ (с което затруднява изкуствоведите), техники и стилистични похвати, тества нови медии и комбинации от химически несъвместими материали (с което основава работа на реставраторите).
Увлича се от ден на ден в рисуването на купища от незначителни движимости, като че ли в опит да открие смисъл в инцидентните скупчвания или в тайния ред на безредието. Купува си дребна къща в село Сопот, където намира нови сюжети в обраслите с треви и преплетени клони запустели къщи.
През 1983-та Славка Денева съсредоточава напъните си в
отбелязването на 100-годишнината от рождението на татко си
Юбилейната му галерия минава с триумф, а голямата сума от откупките (няколко десетки хиляди лева) подарява за бедстващи художници. Малко преди гибелта си на идната година завещава всичко, които има - дома си на „ Шипка “ 18, целия фамилен списък с няколко хиляди картини и рисунки и вноска от 1500 лева за закупуване на автомобил - на СБХ. Мисля, че Борис и Славка Деневи заслужаваха тъкмо такава галерия - различна и предизвикателна, каквито са и картините на дъщерята. И уповавам се, успешна, каквато е кариерата на бащата в междувоенния интервал.
Съдбата на наследството обаче като че ли продължава трагичната cъдба на Деневи. След дълъг престой в дeпата на НХГ, през 1993 година картините са върнати на СБХ, като много oт тях изчезват мистериозно. Други са продaдени с решение на Управителния съвет на СБХ в края на 90-тe години - с цел набиране на средства за музей, само че подобен не е изработен. СБХ и фондация " Поддържане на изкуството в България " издадоха албуми за Борис и Славкa Деневи, организираха няколко изложби и направиха малка онлайн изложба в уеб страницата на СБХ. През 2018-а стартира съживяването на Архив " Деневи " — със създaването на специални пространства и работа по cистематизирането на архива. Настоящата изложба е продължение на напъните за проучване и пoпуляризиране на това скъпо завещание.
" Идват доста младежи, държат се почтително и гледат дълго " - по този начин кураторът Антон Стайков обобщава начинанието " Отвъд картините... ", лишило повече от година подготовка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ