Отстрани погледнато, всеки е свободен да се променя. Отстрани погледнато,

Отстрани видяно, всеки е свободен да се трансформира. Отстрани видяно, всеки е свободен да изрази себе си по най-хубавия си метод.

1.
Ще се съглася – хората не сме склонни да прегръщаме смяната драговолно. Или в редки случаи. Мотивацията ни да се променим се поражда вътре в нас и не зависи от външни условия и случки. На пръв взор наподобява, че зависи, само че в действителност въобще не е по този начин. Тази лична мотивация за смяна доста постоянно идва „ свише “ или някъде от несъзнаваното, поражда се като мощна вълна, подхваща ни и вършим непредвидени неща даже за самите нас. Тогава построяваме къща, отслабваме, взимаме ужасно сложни изпити, вършим ненадейно огромни дарения за дела, научаваме се да стоим на главата си или да свирим на необичаен инструмент. И това е тъй като в човешката природа е заложено да можем да надскачаме себе си, да растем, да търсим и да се посвещаваме на по-големи неща и дела.Много по-големи сме, в сравнение с рационално мислим.От една страна, в дълбините ни живее примитивният човек, който търси сигурност, устойчивост, самозапазване, въпреки това, още веднъж на дълбинно равнище, знаем, че сме огромни, творящи светове и съзиждащи смисъл. Много по-големи сме, в сравнение с мислим рационално.

Смятам, че смяната е закодирана в нас и се разсънва в избрани моменти, тласкайки ни да правим непредвидени неща. И в случай че просто знаем това, се опитваме да не се боим, стоим отворени и по този метод даваме път на нещата или разрешаваме на „ ориста “ да се случи. По-лесно е да се каже, в сравнение с да се практикува. За мен един от методите да заставам отворена, без „ вдигнати оръжия “, е да се опитам да не помни всичко, което мисля, че знам, да вляза в зоната на незнанието, излизайки от зоната на сигурността и на комфорта. Това не е елементарно упражнение, тъй като би трябвало да загърбя примитивния човек и страховете му, които са част от мен, и да прикани другия човек – творящия, който може да бъде засегнат. И все пак… И въпреки всичко има способи.

Преди няколко години си споделих: ще шетам, взимам огромната метла и мета, мятам на боклука мебели, облекла, взаимоотношения с околни хора и със себе си… После от единствено себе си усетих, че ме обгръща друга сила – да изучавам, да върша неща, които не съм правила. Сега съм сигурна – първо би трябвало да се отвори терен, да се разчисти, и след това човек стартира да учи, да му идват хрумвания и да основава нови неща.Най-доброто, най-смисленото е аз да бъда аз, да не бъда сходство на теб или някой различен.2.
Ще се съглася и с друго – ние не показваме себе си по най-хубавия метод задоволително постоянно. И за какво не? Мисля, че:
тъй като се боим да не изпъкнем прекомерно доста или да не щръкнем като самотно дърво или остров, без поддръжка от околните;защото прекомерно доста бързаме и не съумяваме да обърнем внимание;защото подсъзнателно търсим да се оглеждаме в очите на хората и по този метод си постановяваме автоцензура;защото ставаме имитатори на нормата – в службата, в общността, в обществото;защото това значи да приемем да се променяме всеки миг.
Това е ситуацията.

Най-доброто, най-смисленото е аз да бъда аз, да не бъда сходство на теб или някой различен. Тогава за какво да не съм най-хубавото си аз, най-автентичното, най-смисленото, най-качественото?

Смятам, че това не е дървена философия.

Смятам че не би трябвало да се спирам в опитите си да проучвам себе си и най-хубавото там – в тази територия, наречена „ аз “.

Смятам, че би трябвало да намирам израз на качеството вътре в мен. Качеството не е норма, качеството поражда като отклоняване. Когато стане норма, към този момент няма значение.

Непрекъснатата независимост на смяната и непрекъснатата независимост на личната достоверност зависят само и напълно от мен.

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.