Годината на насилието над жени
Оцеляхме още една година в Covid-19. Децата се майтапят, че към този момент е Covid-21, а скоро ще е Covid-22. Не знам дали е смешно, само че е същинско. 2021 беше година на избори и политически престуктурирания, на осъзнаване на гражданското общество, на заявяване на позиции и на „ Всеки самичък си преценява “.
Често спорим с другари кое е първото – политиката или морала на жителите, партийният мениджмънт или интереса на народа? Е, същият е и разногласието в този момент – кое е по-важното? Политиката или обществената обстановка в страната? И до момента в който двете се преплитат в постоянно противен танц, в действителност една тематика изплува в по-гадни краски от всяка друга.
Изпращаме годината с новината за още една убита жена - този път в Тервел. Отново от мъж. От мъжа й. Същият сюжет от ревнивост, слаби институции и правосъдно неефективно решение. Същата уязвимост на дамите да се защитят. И същото изтощение на обществото да промени нещо, до момента в който насилието не пристигна и в нашата къща.
Често слушам кавгите на съседите два етажа под мен. Странното е, че и двамата са доста интелигентни хора и на сутринта са в чудесни връзки. Държат се за ръка, а аз, изумена, ги приветствам.
В такива моменти се запитвам: къде е грешката? Имаше роман на една жена и един сигнал, който я избави от похитителя й в Съединени американски щати. Мисля, че всяка жена би трябвало да има подобен сигнал с околните си хора. Кодова дума. Кодова гримаса. Но това напълно зависи от жертвата – да съобщи, че е насилвана, да изиска помощ. Ако тя не желае да бъде избавена, мисля си, че няма мощ, която да я избави.
Вероятно тази година ще премине повече в тази статистика – броят на убитите дами от насилници. Да, изискванията на пандемията извадиха най-грозните чудовища от домовете ни, фамилии се разпадаха, отключиха се душевен отклонения и евентуално занапред ще повдигнем капака на тази тенджера под налягане, в която ври бульонът на общественото неодобрение. Дано да бъркам. Но не съм оптимист. Нито, че и това държавно управление ще направи нещо за понижаване на домашното принуждение, нито че ние ще разпознаем сигнала за помощ на съседката. Вярвам, че това е развой на осъзнаване – на дамите, че имат право да бъдат слаби и да потърсят помощ в точния момент, и на цялото общество, което би трябвало да бъде възпитавано в назадничавост към експанзията към по-слабия.
Сега убиват дамите. Убиват гейове или трансджендъри. Скоро ще почнат да убиват расово непригодни съседи в квартала. Другиден? И отново се връщаме на тематиката, че всичко това е, тъй като ние го разрешаваме. И си заключваме вратата на домашния уют, гледаме новините с „ позитивните послания “ и се радваме, че не сме ние в черната хроника.
Честита нова реалност!
Често спорим с другари кое е първото – политиката или морала на жителите, партийният мениджмънт или интереса на народа? Е, същият е и разногласието в този момент – кое е по-важното? Политиката или обществената обстановка в страната? И до момента в който двете се преплитат в постоянно противен танц, в действителност една тематика изплува в по-гадни краски от всяка друга.
Изпращаме годината с новината за още една убита жена - този път в Тервел. Отново от мъж. От мъжа й. Същият сюжет от ревнивост, слаби институции и правосъдно неефективно решение. Същата уязвимост на дамите да се защитят. И същото изтощение на обществото да промени нещо, до момента в който насилието не пристигна и в нашата къща.
Често слушам кавгите на съседите два етажа под мен. Странното е, че и двамата са доста интелигентни хора и на сутринта са в чудесни връзки. Държат се за ръка, а аз, изумена, ги приветствам.
В такива моменти се запитвам: къде е грешката? Имаше роман на една жена и един сигнал, който я избави от похитителя й в Съединени американски щати. Мисля, че всяка жена би трябвало да има подобен сигнал с околните си хора. Кодова дума. Кодова гримаса. Но това напълно зависи от жертвата – да съобщи, че е насилвана, да изиска помощ. Ако тя не желае да бъде избавена, мисля си, че няма мощ, която да я избави.
Вероятно тази година ще премине повече в тази статистика – броят на убитите дами от насилници. Да, изискванията на пандемията извадиха най-грозните чудовища от домовете ни, фамилии се разпадаха, отключиха се душевен отклонения и евентуално занапред ще повдигнем капака на тази тенджера под налягане, в която ври бульонът на общественото неодобрение. Дано да бъркам. Но не съм оптимист. Нито, че и това държавно управление ще направи нещо за понижаване на домашното принуждение, нито че ние ще разпознаем сигнала за помощ на съседката. Вярвам, че това е развой на осъзнаване – на дамите, че имат право да бъдат слаби и да потърсят помощ в точния момент, и на цялото общество, което би трябвало да бъде възпитавано в назадничавост към експанзията към по-слабия.
Сега убиват дамите. Убиват гейове или трансджендъри. Скоро ще почнат да убиват расово непригодни съседи в квартала. Другиден? И отново се връщаме на тематиката, че всичко това е, тъй като ние го разрешаваме. И си заключваме вратата на домашния уют, гледаме новините с „ позитивните послания “ и се радваме, че не сме ние в черната хроника.
Честита нова реалност!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ